КОНФЕРЕНЦИЯ „ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ СРЕДНОТО И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ - ПЕРСПЕКТИВИ И РЕШЕНИЯ“
/в медиите/

МОН

Заместник-министър Кастрева взе участие в конференция „Взаимодействието между средното и висшето образование - перспективи и решения“

На 10 юни 2015 г. в Гранд - Хотел София заместник-министърът на образованието и науката г-жа Ваня Кастрева взе участие в националната конференция на тема „Взаимодействието между средното и висшето образование – перспективи и решения“, организирана от Синдиката на българските учители и Фондация „Фридрих Еберт“.

„Развитието на обществото е функция на образованието“, заяви г-жа Кастрева в нейното приветствие и определи основните насоки, към които ще се стреми Министерството на образованието и науката, за да подпомогне връзката между средното и висшето образование да стане по-тясна и по-задълбочена, а именно: създаване на нормите в средното образование, кариерното ориентиране, трансфер на кредити, активно сътрудничество в изграждане на кадрите за средните училища - учителите, квалификация на педагогическите специалисти.

„Висшето училище ще изживее изключително много катаклизми, ако ние в средното образование не се обединим и не положим усилия за качествено образование на нашите деца, които утре ще бъдат успешни млади хора“, заяви г-жа Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, и посочи, че не е за подценяване практиката на западните страни, когато гост лектори от висшите училища четат или преподават на 11 и 12 клас, особено в техническите професионални гимназии. Така се създават по-добри предпоставки за кариерно ориентиране и развитие на младите хора. Според нея е хубава идеята водещи учители да имат възможността да влизат в университетите и да продължат кариерното си развитие. Г-жа Такева каза още, че педагогическата общност приема въвеждането на дуалната система много позитивно.

На конференцията презентация за връзката между средното и висшето образоване на тема „От акредитирана квалификация към сертифицирани умения - предизвикателствата на новата образователна парадигма“ изнесе проф. д.ик.н. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, отбеляза противоречията между качеството на средното образование и изискванията на висшето образование (висшите училища). А темата „Средно и висше образование – дискусионни въпроси“ бе представена от проф. Росица Пенкова от Департамента за информация и усъвършенстване на учители (ДИУУ).

Гости на националната конференция бяха г-жа Регине Шуберт, ръководител на бюрото на фондация „Фридрих Еберт“, г-н Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ, ректори на висши училища, директори, учители и синдикални дейци.

ФОКУС

Янка Такева: Връзката между средното, висшето образование и бизнеса е скъсана отдавна

Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Синдикатът на българските учители организира днес национална конференция на тема „Взаимодействието между средното и висшето образование – перспективи и решения“. В конференцията ще вземат участие министърът на образованието, кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на парламентарната Комисия по образование и наука, ректори и преподаватели от университети, директори на училища, и учители. Какви ще са основните акценти и теми на форума, кои са проблемите в образователната система, касаещи средните и висшите училища в страната, и какви са решенията? Наш събеседник ще бъде Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Добра ли е взаимовръзката между средното и висше образование у нас, какви са проблемите, и какви решения ще търсите?

Янка Такева: Връзката и взаимодействието между средното и висшето образование са скъсани много отдавна, когато се създадоха такива предпоставки, че всеки започна персонално да се грижи за сектора, в който работи. Средното образование остана изолирано от висшето, висшето остана изолирано от средното, науката остана изолирана от висшето образование, от средното образование. Взаимовръзката и взаимодействието между средно, висше образование и бизнес също останаха разделени, и ние сме свидетели как години наред прехвърляме вината от единия сектор на образователната система към другия сектор. Затова Синдикатът на българските учители многократно е поставял въпроса пред Министерството на образованието и науката да се създаде една такава връзка, едно такова взаимодействие, едно такова подпомагане, което да може да обслужва нашите ученици, завършвайки средно образование. Даже фактът, че Дирекция „Висше образование“ към Министерството на образованието на 4 години един път ще потърси нас – българските учители, или Синдикатът на българските учители за някакво мнение и становище, е показателно. Когато се разработваше Стратегията за висшето образование, Синдикатът на българските учители помоли да има един такъв запис, който не беше приет, поради много причини, може би поради стереотипи, може би предразсъдъци, че виждате ли, ние сме висши учебни заведения, които гледаме малко пренебрежително към средното образование. И затова, провокирана от всичките тези недобри взаимоотношения, и недобри политики, няколко години работех, за да мога да направя контакт с ректорите на висшите учебни заведения. И вие виждате, че най-авторитетните ректори на висшите учебни заведения в България са лектори по тази важна тема, осъзнавайки значението на средното образование, и съответно след това успешната реализация на младите хора във висшето училище, след това на пазара на труда, и в социалната среда. Изключително съм благодарна на проф. Денчев, ректор на УниБИТ, на проф. Илчев, ректор на Софийския университет, на проф. Стати Статев, ректор на УНСС, на Григорий Вазов, ректор на частното висше училище по финанси и застраховане, на ректора на Минно-геоложкия университет. Очаквам декана на Педагогическия факултет г-жа Лефтерова от Пловдивския университет, доц. Рачева от Шуменския университет. Всички ние се обединихме, че висшето училище ще изживее изключително много катаклизми, ако ние в средното образование не се обединим и не положим усилия за качествено образование на нашите деца, които утре ще бъдат успешни млади хора. Освен това, взаимовръзката и взаимодействието между средното и висше образование означава и по-често посещение на преподавали от висшето училище вътре в средното училище. Не е за подценяване практиката на западните страни, когато гост лектори от висшите училища четат или преподават на 11,12 клас във висшето училище, особено в техническите професионални гимназии за създаване на по-добри предпоставки за кариерно реализиране, и кариерно развитие на младите хора. Не е достатъчно само това, че има един справочник от висшето училище, който справочник се закупува от кандидат-студентите. Предварително всичките тези пътища за това взаимодействие трябва да бъдат извървени през учебните години. Може би е хубаво това, което беше като идея на доц. Григорий Вазов и на проф. Стати Статев за това, че към висшите училища трябва да бъдат привличани като гост лектори и най-водещите новативни учители в България, защото учителят е човек, който също трябва да има възможности за кариерно развитие, т.е. не е достатъчно само образователният ценз, квалификационното равнище, но и възможностите за получаване на докторантски, на доцентски степени, които са изключително важни. Ако се върнем назад във Възраждането, когато българското образование е трябвало да се възроди, тогава виждате как са си взаимодействали висшите училища и средното образование. Вие виждате, че всички първи професори, ректори на университетите в България са излизали от учителските среди. Не може без тази приемственост да се получи едно качествено образование, и тези решения, които днес ще се вземат на конференцията, ще ги предложим на Министерството на образованието, за да залегнат и в двете стратегии – стратегиите за средното образование, и стратегиите за висшето образование, защото ние сме единен организъм, и изкуствено не можем да бъдем разделяни.

Водещ: Реформата в образованието, която се предлага, дава възможност за въвеждане на дуалната система на образование. Как тази форма на партньорство между професионалните гимназии и работодателите се възприема от вас? Освен това, новият Закон за предучилищното и училищното образование предвижда усвояването от учениците на нови умения като предприемчивост, критично мислене, работа в екип – умения, които по-късно бизнесът и трудовият пазар също се изискват от тях. Как гледате на тези предложения? Вие споменахте колко е важна връзката между средното образование и бизнеса.

Янка Такева: Точно така. Дуалното образование се приема от педагогическата колегия изключително позитивно. Вие знаете, връщайки се назад във времето, ние в България имахме такова професионално образование, но сега трябва да го пригодим към новите условия, и това е съвсем нормално. Така че в момента се сертифицират фирмите и предприятията, които ще работят по дуалното образование, защото не всички професии и специалности от средното могат да минат през дуалното образование. Работи се по списъци за това кои могат, кои не могат, кои са сертифицираните предприятия. Разработиха се наредби за връзката между училището, предприятията, уточниха се правилата. Тук Министерството на образованието е готово. Очакваме влизането на закона, за да може да стартира на дуалното образование, но в момента се подготвят и документите, и са определени училищата, които експериментално по Норвежкия фонд ще въведат дуалното образование. Що се отнася до предприемчивост и що се отнася до предприемачество, що се отнася до работа в екип, това са дидактически правила, по които се работи в образователната система поне, откакто аз помня. Така че, сега в новите условия се работи също по тези три компонента. Безспорно създават се нови иновативни методи, средства и похвати. Българският учител е един учител новатор. Аз искам да ви кажа нещо, което много пестеливо се използва в общественото пространство – изследването TALIS изследва образователния ценз, квалификационното равнище, и професионалния опит на учителите от 137 страни. Българските учители сме на 4 място, което означава, че нито сме за подценяване, нито сме за изхвърляне, нито по възрастовата структура ни е висока, защото в това изследване възрастовата структура е между 48 и 52 години – една златна възраст, докато други страни имат по-висока възраст, да кажем над 58. Вие знаете, че другите страни в момента, даже и европейски страни, които уж взимаме за пример, въвеждат изискване за висше образование на учителите от детските градини, например, или въвеждат магистърско образование за начална прогимназиална степен. Нека да имаме уважението към българския учител и да зачитаме неговата подготовка, и неговото желание да повиши качеството на учебно-възпитателния процес. Но пък знаем, че структурата на населението се променя, демографските проблеми, мотивацията на младите хора се променя. Може би в бъдеще, сега ми идва идеята от този разговор, ще провокирам една кръгла маса, една дискусия по въпроса за мотивацията и ценностната система на младите хора, и отношението им към образованието, в това число и подкрепата на техните родители.

Албена ИВАНОВА

НЮЗ БГ

Ректорът на СУ притеснен от катастрофалното ниво на възпитание на учениците

В последните години има рязко повишаване на интереса към педагогическа квалификация. Това обяви ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев по време на национална конференция на тема „Взаимодействието между средното и висшето образование - перспективи и решения". Студентите били мотивирани от факта, че след това ще си осигурят държавна работа.

Проф. Илчев помрачи изявлението си със случая във Велико Търново, при който 14-годишна ученичка си позволи да посегне на учителя си. Това показва катастрофалното ниво на възпитанието на някои ученици, изтъкна ректорът на най-старото висше учебно заведение у нас.

„Средното образование не може без помощта на висшето", убедена е Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители.

Всички процеси в средното и висшето образование, развитието на етапите от образователната система, не могат без изследвания, без науката. Затова Такева изрази надежда, че следващия път и трите звена ще се съберат на конференция, за да обсъдят как да си сътрудничат, за да има успешна реализация на политиките и развитието на младите хора.

Според зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева средното образование не просто създава кадрите на висшето образование, но най-активно се ползва от кадрите на висшето образование. По думите й, средното отдавна е осъществило историческата връзка с висшето образование. „Не можем да говорим за качество в средното образование, без да говорим за качеството във висшето", подчерта тя.

Дефицитите, които средното образование идентифицира, са важни при изграждането на педагогическите специалисти. Кредитите на знания, умения и компетентности са предпоставка, която може да развие кариерното ориентиране. То е предпоставка за преминаване от едната в другата образователна степен, напомни Кастрева.

Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ, също се присъедини към доминиращото мнение, че една система се гради, когато има здрави връзки между отделните нива. Темата на конференцията, по думите му, не е само на образователната сфера, защото проблемите рефлектират и на кадрите, които след това излизат на пазара на труда.

На дискусията присъстваха и ректорите на УниБИТ, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и зам.-ректорът на УНСС.

ИНВЕСТОР

Учителски заплати не по-ниски от 1200 лева, поиска синдикат

Необходим е нов модел на финансиране на средното образование според Янка Такева

Трябва да има много висок скок на работните заплати в средното образование, като началната заплата на учителите не трябва да е по-ниска от 1200 лева. Това заяви днес председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева на конференцията "Взаимодействието между средното и висшето образование - перспективи и решения".

За да се повиши статусът на българския учител, в законопроекта за предучилищното и училищното образование, трябва да се заложи нов модел на финансиране на средното образование и да се увеличат средствата за него, посочи Такева.

Тя каза, че през 2015 г. средното образование у нас се финансира с 2,9 процента от БВП, като такъв процент няма и в Гана. "Крайно време е да се въведе нов модел на финансиране на средното образование, за да се избегне зависимостта на учителите от учениците и от делегираните бюджети", коментира Такева.

Председателят на СБУ постави и въпроса преподаватели от университетите да преподават в училищата, а учители срещу хонорари да преподават в университетите. Това ще помогне на учители да станат доктори, доценти или професори, обясни Такева.

По думите й от 30 години само 16 учители са с докторска степен и те работят в образованието, но нито един от тях не е допуснат до доцентска и професорска длъжност. СБУ ще настоява да се открие Национален изследователски институт по образованието, за да се изследват развитието и етапите в образователната ни система, каза Янка Такева.

Тя съобщи, че СБУ и Икономическият и социален съвет са направили изследване сред 2350 ученици в 12-и клас от всички видове училища.

"В него питаме учениците какво искат да се промени в средното и във висшето образование и къде виждат своята реализация", уточни Такева. Тя обясни, че данните от изследването ще бъде обобщени от социологическа агенция, но в анкетите към него учениците заявявали, че биха се реализирали на пазара на труда у нас, ако има устойчиви работни места и ако ги подготвят добре в училищата и в университетите.

"Работната заплата не е определящ фактор в отговорите на учениците", каза Такева.

ДАРИК

Все повече студенти с интерес към педагогическа квалификация

През последните години рязко се повишава интересът на студентите към получаването на педагогическа квалификация, защото учителската работа е държавна и е относително перспективна в сегашните условия. Това каза ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев на конференцията „Взаимодействието между средното и висшето образование - перспективи и решения”.

По наши данни през миналата година в СУ са учили възпитаници на училища от 300 селища от страната и затова сме национален университет, посочи проф. Илчев. Той отбеляза, че преподаватели от различни факултети на Софийския университет подготвят националните ни ученически отбори в естествените науки.

Виждам стремеж в Министерството на образованието и науката да се реформира средното образование и горещо го адмирирам, защото е немислимо да се отделя средното от висшето образование, които са „скачени съдове”, заяви проф. Иван Илчев.

Според доц. д-р Григорий Вазов - ректор на частното Висше училище по застраховане и финанси, има излишни дисциплини в българските университети. Във ВУЗФ отдавна не се учат чужди езици и компютърни дисциплини, защото студентите идват с тези знания и с компютърната грамотност и се подиграват с

преподавателите, каза доц. Вазов.

По думите му на мястото на хорариумите по чужди езици и компютърни науки, които са големи за четири години, може да се изучават нови и модерни специализирани дисциплини - поведенчески финанси, психология или бизнес психология.

Източник: БТА