Заедно да дадем мотивация и сигурна опора на българския учител
Защо ни е необходим национален учителски събор днес?

Д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ: Винаги, когато в образованието е трябвало да се решават кардинални въпроси, свързани с нови политики за развитие, водещи до повишаване на качеството на образованието, са се провеждали събори. Дори на събора от 1895 г., когато всички учителски дружества се обединяват в едно и то синдикално, освен защитата, която е била нужна и потребна, както и днес, и е в основните функции на СБУ, са се решавали и много важни чисто професионални въпроси. Фактически тези събори са давали тласък за развитието на образованието.

Вие знаете, че Изпълнителният комитет на СБУ от пет години има решение за провеждането на учителски събор с посещение в гр. Габрово, в гр. Елена и в други български градове - знакови места за развитието на просвещението у нас. Нашият замисъл бе по-различен, но все не успяваме да го реализираме заради другите приоритетни делнични задачи. И затова СБУ, когато министър Кунева сподели, че иска да направи учителски събор, Синдикатът на българските учители я подкрепи. Подкрепихме я, защото и днес се намираме в един вододел, който трябва да ни даде ясната представа как и по какъв начин трябва да върви развитието на образованието в ХХІ век. По какъв начин ще се справим с предизвикателства, заложени в новия Закон за предучилищното и училищното образование, в новите държавни образователни стандарти, в новите учебни планове, в новите учебни програми. Трябва да се създаде една предпоставка за мотивация на учителя, обществото ни трябва да има доверие към образователната система. Трябва да се създаде нагласа у родителската общност да подкрепя учителите, а всеки родител да мотивира собственото си дете, за да подпомогне дейността на учителя. Необходима е убедена обществена нагласа, че образованието стои в основата и фундамента на цялостното развитие на обществото и на личностното развитие на всеки отделен млад човек. Ние сме в такъв етап на развитие, в който без образование човек не може да се справи с предизвикателства на времето, не може да е успешен и да отговори на съвременните изисквания, свързани с развитието на информационните технологии. Един човек без образование е вече социално изолиран, той ще е в тежест не само на себе си и своето семейство, но и на цялото общество. Особено сега, когато светът е отворен и глобализиран, без образование обществата ще деградират.

И затова Синдикатът на българските учители смята, че този събор е важен. Надявам се, че българският учител ще приеме предизвикателствата. Въпреки че СБУ има редица притеснения относно някои записи в Закона, надявам се, че след някоя и друга година, когато видим на практика слабостите, които са в противоречие с развитието на системата, бързо ще ги отстраним. Но сега сме длъжни да опитаме и със самочувствие да вървим напред. Учителският професионализъм и мотивация са важни днес. Надявам, че Националният учителски събор „Мисия учител” ще провокира и политиците за по-доброто финансиране на средното образование като цяло и инвестиция особено в човешкия ресурс, който е важният фактор за промяната в образованието.

Меглена Кунева, вицепремиер и министър на образованието и науката: Съборът е израз на уважение към учителската професия. Мощната сила и професионализмът на посветилите се на мисията учител заслужава да бъде представена достойно пред обществото. В същото време е важно да си кажем каква е готовността ни за прилагането на новия закон и в какво още има нужда учителят да бъде подкрепен и насърчен. Очаквам и обществото трябва да покаже, че уважава и цени учителската професия и милее градивно за образованието като национален приоритет.

Настоящето

Министерството на образованието и науката, с подкрепата на Синдиката на българските учители и другите социални партньори в сферата на средното образование, инициира Национален учителски събор „Мисия учител”. Целта на събора, в който участват близо 15 хиляди учители, делегати от цялата страна, е в навечерието на влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование от 1 август 2016 г. да се отвори образователната ни система към потребностите на обществото, да се покаже мащабната сила на професионализма на българското учителство, което винаги умее да се справя с предизвикателствата на времето, както и да се насочи вниманието на обществото и политиците към образованието, като основен приоритет за цялостното развитие на страната ни.

В историята ни учителските събори като цяло са една уникална, самобитна и демократична форма за вземане на управленски решения, относно българските училища и българското образование. Началото им е поставено през 60-те години на ХІХ век. Те са вдъхновени от големите народни будители, като Петко Рачев Славейков, Христо Ботев, Васил Левски, Христо Г. Данов и др., осъзнали голямото значение на диалога и съгласието за уеднаквяване на програмите и подобряване на методите на преподаване за издигане на самочувствието на учителите и обединяването им като съсловие с изключително и незаменимо място във „великото дело на българското просвещение”. Справедливо е да се каже, че още в своето начало народното учителско движение има значима роля в могъщия национално-освободителен процес срещу турското иго, защото е дало и е подготвило най-забележителните дейци на черковната и освободителната борба.

Ретроспективно за учителските събори

Началото е поставено с местни събори. Първият учителски събор е през 1868 г. в Стара Загора. Участват учители от града и селата наоколо, като най-активни са учителите от Главното мъжко училище в града. Съборът взема решение, там, където е възможно на мястото на килийното обучение, да се въведе взаимоучителният метод, началното обучение да стане 4 години в по-големите селища, защото децата могат да отиват в класните училища, а в по-малките селища това обучение да е 5 години. Прави се опит да се уеднакви учебното съдържание и се решава градските учители с каквото могат да помагат на селските.

Вторият регионален учителски събор се е състоял в Пловдив през 1870 г. Той създава общи училищни наредби и еднакво учебно съдържание за училищните планове в региона. През същата година се провеждат учителски събори в Казанлък и Пазарджик. През 1871 г. местни учителски събори се провеждат в Тулча, Прилеп.

Голям учителски събор с важни решения се провежда в Шумен през 1873 г. Наречен е „Варненско-преславски” по името на епархията. С вишегласие се приема „Устав на селските училища” и се вземат следните по-важни решения: селските начални (взаимни) училища стават задължително четиригодишни; премахва се названието „чинове” за началното училище и се въвежда названието „отделение”; предлага се за първо и за второ отделение да се ползват букварите на Р. Блъсков и Н. Момчилов, читанките на Момчилов, Икономов, Хр. Г. Данов и Н. Михайловски; в трето и четвърто отделение да се ползва преработената читанка на Икономов, читанката на Хр. Г. Данов, историята на Д. Цанков, свещената история на Н. Генадиев, землеописанието на Н. Момчилов, Кратка география на Й. Груев, катехизис по избор; уеднаквява се учебният план до 4. клас на класните училища; децата задължително посещават училището през цялата учебна година; учебната година се установява от 15 септември до 15 юни; начални учители могат да стават само тези, които са завършили няколко класа на някое класно училище; никой учител не може да напусне работата си в училището без разрешение от училищното настоятелство; забранява се учителите да се безпокоят от настоятели, епитропи и родители по време на работа в училището. Съборът изработва и Правилник за задълженията на учителите, Правилник за работа на училищните настоятелства, учебен план за основното (разбирай началното) училище. В събора участва дейно митрополит Симеон Варненско-Преславски (1840 - 1937). Във Варненската и Преславската митрополии се намират важни документи за събора: протоколи, устав на селските училища, с който се въвежда задължително обучение във всички села в епархията; програма за градските училища; програма за селските училища; списък на учебниците, които ще се използват; преписки по намиране на учители, по назначаване на нагледвач на училищата; доклад на нагледвача Ил. Р. Блъсков за състоянието на училищата и резултатите от решенията на учителския събор.

През 1873 година е свикан още един учителски събор, на който се основава учителско дружество „Просвещение“. През 1874 г. събори се провеждат в Пловдив, Ловеч, Русе, Самоков и Видин. Пловдивският събор от 1874 г. решава началните училища да са с четири отделения, а „средните” с три класа. Това е първата форма за отделяне на наложилата се по-късно прогимназия. Над средните училища се надстройват главните класни училища. Така се създава първата структура на образователната система по българските земи: начално (основно) училище – четири отделения; средно училище – І - ІІІ клас (V - VІІ по сегашному); горно (главно) училище – ІV - VІІ клас (VІІІ - ХІ по сегашному). Ловешкият събор пък решава началните училища да останат с четири отделения, след тях идват полугимназиите с четири класа, над които да се надстройват главните класни училища с 3 класа. Самоковският учителски събор обсъжда подобни въпроси, най-важното му решение е да има надзирател (инспектор) на училищата в региона. И наистина за такъв в Кюстендилско се назначава Йосиф Ковачев. Като цялостна тенденция след 1870 г. се очертава взаимните училища да се реформират за съвкупно (класно) обучение със съответните четири отделения. Важен учителски събор с решения се провежда и през 1891 г. преди Законът за народното просвещение на Г. Живков да централизира изцяло управлението на образованието в Княжество България. Това е епархийският събор в София. На събора през 1895 г. в столицата всички учителски дружества се обединяват в едно. Учителските събори са своеобразен предшественик и на учителския синдикализъм. А Синдикатът на българските учители със своите действия и идейни послания отдавна е доказал, че е горд и достоен наследник и продължител.

В подкрепа на мотивацията на учителя

И Синдикатът на българските учители е символ на професионалното самосъзнаване и яркото присъствие на колегията. Нашият синдикат като фактор на стабилността в системата на средното образование подкрепя провеждането на националния учителски събор 2016 г. Вярваме, че той ще постигне своите задачи. Съборът е добро начало, от една страна, той ще търси съпричастността на колегията и на обществото за предстоящите промени. Безспорно ще постави и много важни и конкретни въпроси във връзка с прилагането на новия Закон за предучилищното и училищното образование на практика.

С ясна, целенасочена, активна и последователна политика СБУ ще продължи да пита, предлага, настоява и да търси решения за всеки проблем. Аргументирано и конструктивно, с всички, с ключовия инструмент в нашата работа – „диалог”. Длъжни сме заедно да дадем сигурна опора и мотивация на учителя.

Материала подготви Велина АНТОВА

В него са използвани части от „История на учителските събори” на проф. дпн Пламен Радев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”