БАН предлага да се въведе нов подход в училищното образование
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
„Връзки с обществеността”
Да се въведе нов подход в училищното образование предложиха учените от Българска академия на науките на пресконференция, организирана по повод 145-годишнината на Академията. Това е т.нар. Изследователски подход в образованието (Inquiry Based Education), който е добре разпространен във високоразвитите страни и е един от начините да се преодолеят проблемите в системата. При него обучението се базира на „разучаване” на проблема или явлението, целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза. По този начин се стига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Основното предимство на този подход е, че се стимулира самостоятелната работа и мислене на учениците, развива се и се укрепва способността им да анализират и изследват. Създава се умение за самостоятелно учене през целия живот. Способността за самостоятелно учене, съчетана с математическа, природо-научна и дигитална грамотност, са добра гаранция за професионална мобилност (усвояване на нови професионални умения) и за лесна адаптация към бързо променящите се нужди на пазара и икономиката.
Според изнесените вчера резултати от международното оценяване PISA, проведено през 2012 г., голяма част от учениците не са подготвени за успешна реализация в живота. Основната причина за това е, че знанията и уменията им са под общообразователния минимум. Учените припомниха, че според същото изследване нашите ученици са на последно място по математическа грамотност сред страните от ЕС и са след всички съседни страни. 20% от българските ученици са дори под най-ниското равнище на скалата с шест равнища на математическа грамотност, а средно само 8% от участниците от всички страни са на това ниво. В областта на природонаучната грамотност 14,4% от децата са под най-ниското равнище, а същият показател за всички страни е 4,8%.
Към тези данни се добавят и резултати от проучвания на Института за изследване на населението и човека при БАН за общото състояние на 13 – 15-годишните деца у нас. Според тях над 80% от тийнейджърите опознават света и решават проблемите чрез своите емоции, активното включване в различни дейности и личното си отношение към ситуациите и хората. Като резултат от начина на преподаване, който не е адекватен на потребностите на учениците, се появяват стрес и здравословни проблеми. Според изследване в 41 държави, нашите деца са на 13-то място по прояви на главоболие, а всяко 5-то дете има проблем със съня. Всичко това подсказва, че е необходимо да се смени методологията на преподаване в училище, начинът на учене и да се съобразят с бързо променящата се среда.
Учените изтъкнаха, че сред основните проблеми в образованието са отчуждаване от училището и липса на желание за учене. В съвременното информационно общество предлаганата в традиционното училище образователна атмосфера изглежда твърде непривлекателна, дори отблъскваща. Много от изучаваните факти са вече известни на учениците, тъй като достъпът до информация днес е много лесен, а информационният поток в училище най-често е еднопосочен (само от учителя към ученика), липсва обратната връзка. От друга страна, големият обем на получаваната информация не позволява да се прави по-дълбок анализ, да се структурира и превърне в дълбоко и солидно знание.
Сред мотивите за предложението да се въведе Изследователския подход в образованието е това, че придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, дефинирани от ЕС - Комуникация на роден език, Комуникация на чужди езици, Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, Дигитална компетентност, Умение за самостоятелно учене, Социални и граждански компетентности, Усет за инициатива и предприемачество, Усет за и (подобаващо отношение към) културата и към „изявяването”. Тези компетентности са добра основа за пълноценна реализация на индивида – и в обществен, и в личен план.
БАН ще работи по въвеждането на Изследователския подход в образованието чрез разработване на проекти, насочени към обучение на учителите за прилагането му. Към момента Институтът по математика и информатика при БАН е изпълнил два европейски проекта, по които са обучени около 60 учители, а още над 500 в цялата страна са запознати с идеята за въвеждането на подхода. В процес на изпълнение са още два проекта. Единият се финансира по Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и по него се обучават около 200 учители. Той е насочен към въвеждане на Изследователския подход в професионалното образование. Вторият проект е за усвояване на ключовите компетентности чрез образование по математика и е по европрограмата „Учене през целия живот“.
Една от инициативите на БАН, насочени към средното образование у нас, е създаването на Ученически институт за откриване и насърчаване на развитието на талантиви български учeници в различни научни направления. Той ще бъде по подобие на Ученическия институт по математика и информатика при БАН, който функционира от 2000 г.
Първата стъпка ще бъде провеждането на конкурс за ученически проекти в областта на природните и социалните науки. Разработките ще се събират до 15 септември т.г., след което експерти от съответните институти при БАН ще изготвят рецензии, а авторите с най-високи оценки ще бъдат поканени да представят своята работа на специална научна конференция.
Пълният регламент на конкурса ще бъде публикуван на интернет страницата на БАН www.bas.bg и разпространен сред българските училища. Отличените ще получат награди и възможност за стаж в институтите при БАН, където ще могат да използват материалната база – библиотеки, лаборатории и др., да провеждат експерименти, консултации с експерти и т.н. Едновременно с това учени-„ментори” ще им помагат да доразвият проектите си. Според учените от Академията така подрастващите ще бъдат стимулирани към усвояване на изследователски похвати и разработване на проекти в различни сфери и ще се даде възможност за изява на деца, които нямат желание или възможност да участват в Олимпиади и други национални и международни надпревари.
Учените от Българска академия на науките подчертаха, че образованието вече отдавна е излязло извън училищната среда и извън отговорността единствено на Министерството на образованието и науката и е необходимо всички институции да се ангажират с разрешаването на проблемите в системата. Те декларираха готовност да подпомагат всички заинтересовани страни при разработването и прилагането на решения, насочени към постигането на по-високо качество на образованието у нас.
2.04.2014 г.
Пресцентър БАН
"Връзки с обществеността"
+ 359 2 979 52 80
http://www.bas.bg/
https://www.facebook.com/BalgarskaAkademiaNaNaukiteBan
____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____