СБУ представи основните финансови искания към бюджет 2018 за сектор средно образование

По покана на президента на КНСБ Пламен Димитров, председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева взе участие в семинара, посветен на основните искания на КНСБ към Бюджет 2018 г. и Управленската програма на Правителството, в Курортен комплекс Белчин баня. Да запознаят представителите на медиите с кампанията по доходите – какво е постигнато през последната година и какво предстои за следващата 2018 г., бе целта на организираното на 11 и 12 т.г. информационно събитие. Президентът на КНСБ Пламен Димитров и лидерите на федерации, синдикати и съюзи в Конфедерацията представиха основните финансови искания по сектори за следващата бюджетна година. Участие в семинара взеха още представители на ръководството на КНСБ в лицето на неговите вицепрезиденти Чавдар Христов и Пламен Нанков, директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ д-р Любен Томев, експерти и консултанти от КНСБ и др.

„KНСБ е готов с разчети, според които заплатите могат да се увеличават с по 120 лв. годишно без правителството да прибягва до подобряване на събираемостта на приходите и без да реформира енергетиката като се разчита само на растежа на икономиката с по 4-5%, генериран от фирмите. Почти 1.4 млрд. лв. ще иска КНСБ от държавния бюджет за следващата година“, заяви на семинара президентът на КНСБ Пламен Димитров. „От тази сума почти 920 млн. лв. са за заплати. Още 472 млн. лв. са капиталовите разходи и допълнителните плащания от бюджета. Дори и без планираните мерки за повишаване на събираемостта на приходите, исканите от КНСБ средства може да бъдат дадени", заяви още синдикалният лидер. „Всъщност това, което искаме, е допълнителен 1% от БВП на страната. Според нас бизнесът също не би трябвало да има проблем да увеличи заплатите“ – допълни още г-н Димитров.

Своето становище по темата представи и председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева. „Във връзка с доходите на учителите като първа стъпка, насочена към 15-процентното увеличение на базисните начални работни заплати по длъжности и степени на заетите в сектора са предвидени допълнителни средства в размер на 80 млн. лева, считано от 1 септември т.г.“ – заяви г-жа Такева. „В бюджет 2018 г. са планувани 248 млн. лв. за покриването на 15-процентно увеличение на учителските заплати през 2018 г.“ - допълни още тя и уточни, че за бюджет 2018 са необходими - 90 млн. за изравняване на ЕРС между видовете и степените учебни заведения, съгласно разработения нов механизъм за формиране на ЕРС, 100 млн. лева - за осигуряване на средствата за изпълнение на националните програми в системата на образованието, финансирани от републиканския бюджет, 70 млн. лв. - за осигуряване на дейностите по целодневната организация на учебния процес и за извънкласни и извънучебни дейности, както и 15 млн. лв. - за осигуряване на транспорта на учителите.

„Философията на делегирания бюджет остава, но механизма за неговото разпределение ще бъде променен от 1 януари 2018 г. Това означава, че основни компоненти ще бъдат, освен броят на учениците и броят на паралелките, и отдалечеността на училищата в населените места, които работят с рискови групи деца. За неговото въвеждане в практиката са необходими 100 млн. лева.” - допълни г-жа Такева и заяви, че социалната политика на държавата ще минава през образованието. „Всички средства, които няма да се изплащат на родителите на децата, които не посещават училище, няма да се връщат в социалното министерство, а ще отиват в училището, за да се подпомагат останалите ученици от рискови групи за закупуване на помагала и учебни материали. Разработихме и единен механизъм за обхвата на децата в училище. 23% от децата от рисковите групи не ходят на училище, припомни г-жа Такева и акцентира на ангажиментите, които ще има всяко министерство, в т.ч. МОН, МТСП чрез своите служби „Социално подпомагане“ и „Закрила на детето“, МВР и Националното сдружение на общините в Република България относно откриването и въвеждането на децата и учениците в образователната система на страната ни. „Учителите не могат да бъдат оставяни сами да се справят със събирането на децата и вкарването им в училище. Така след четири години усилена борба ние успяхме да създадем механизъм това да се случва, без тежестта да пада на учителите,“ поясни още председателят на Синдиката на българските учители.

Своите искания в контекста по темата представиха и лидерите на останалите федерации, синдикати и съюзи в КНСБ. Различен е процента на исканото увеличение на месечните възнаграждения на членовете на отделните структури към КНСБ, представляващи 300 000 работещи българи, стана ясно по време на семинара.

В хода на събитието бяха представени още основни виждания на КНСБ за реформите в системата на социалното осигуряване и подпомагане, възможностите на трудовата миграция и мобилност, пазара на труда и неговите регулации и др. Аудиторията бе запозната и с основни промени в КТ и новото законодателно уреждане на трудовите права, начините за справяне с проблема на неизплатените трудови възнаграждения, „ вноса“ на работници от трети страни и др.

Ивайла ВАСИЛЕВА