Писмо на Лидия Борисова

Скъпи колеги, дълго мислих и реших да се разделя с Вас така: /защото знаете, че ме пенсионират/.

Ако трябва да сътворя свят...

Да живееш заради самият живот е мисията на всяко живо същество.Но да живееш като Човек както и да е-

това вече е съществуване, но без мисия...

Ако трябва да сътворя свят не бих живяла на самотен остров като Робинзон.

Най - напред не бих искала да има войни, катастрофи , предизвикани по непредпазливост и от глупост.

Това, обаче е трудно постижимо, дори невъзможно, защото не Твореца , а парите и алчността владеят всичко около нас. Имаш ли пари и власт си някой, имаш всичко - уважение, съобразяват се с теб, постигаш всичко, подчинените ти треперят, подмазват се и се притаяват... Имаш ли пари и "връзки" можеш да си позволиш всичко.

Нямаш ли пари - ти си никой, не можеш да си позволиш нищо - нито дрехи, нито храна, няма как да си платиш сметките... превръщаш се в зависимо същество. И не защото щастието е в парите, но те го обуславят...

Колко добре си е живял Робинзон на самотния остров, сам си е изградил дом, стопанство, с труд и постоянство си е доставял забавление, препитание, с усърдие се е грижел сам за себе си, а появата на Петкан превръща дните му в приключения. Намира верен приятел и цели 28 години живее в джунглата на самотен остров край Ориноко. Всеки ден е очаквал корабът на мечтите и на спасението...

Но ако зависеше от мен бих премахнала границите, бих разпределила на всички по равно благата, които ражда природата и бих направила всичко да има мир. Бих премахнала парите, защото те са причинили много вреди, тогава хората няма нито да са алчни, нито да са злобни и може би ще се отнасят по между си по - човешки,много по-естествено и биха ценили много повече живота си. Тогава няма да са от значение вещите, имотите, какво притежаваш, кои са родителите ти, кой си ти, тогава от значение ще бъде само привличането между половете, любовта, приятелството, грижата за децата и творчеството. А децата са най - хубавото нещо на света, те идват на този свят с вик, със затворени очи и шокирани от първата глътка въздух, безпомощни и чисти.

Най - трудно е прохождането, да се изправиш на крака и да тръгнеш сам. Първата стъпка е свободата, а с нея започва и дългият път на живота.

И поради това много е важно кой полага грижи за децата, защото те са това, което са техните родители и техните учители. Само от възрастните зависи какви хора ще станат, как ще се отнасят с другите и как ще се грижат за себе си. И най - добрият учебник или най - лошият филм или книга не правят детето човек! А ние по - възрастните им даваме пример и в забързаното ежедневие едва ли се замисляме какво огромно значение имат разговорите и личният пример... Примери ли ?! Знаем се...

Най - трудно е да си жив, а когато искаш да промениш света , тогава започва и първата битка.

Аз не искам децата ни да се превръщат в пълзящи същества, в доносници и плужеци, треперещи да не ги снима камера или да ги подслушват със СРС-та , да си премълчават истината,за да изкарат някоя и друга мизерна стотинка - в света на парите и алчността човекът губи Човечността си.

Моят свят искам да бъде без алчност, без бедност , без дрога,без престъпления по "не предпазливост".

Но това разбира се е утопия.

На 22 години човек е млад и красив. Аз започнах като учител на 22 години. Цели 40 години работих с деца, за мен нямаше друга по - важна и отговорна работа. Дълги години работих и с деца и със студенти , а от 30 години се занимавам и със синдикална дейност . Пътят , който извървях не беше лек, но нито за миг не спрях да мечтая.

Вложих старание и много усилия да защитавам интересите на колектива, да защитавам неговите професионални интереси и социални права. В далечната 1989 година имаше много трудни моменти, превратности и противоречия, протестни действия. Тогава колегите ми гласуваха за пръв път доверие. А от 1994 година съм и в ОбКС на СБУ район "Триадица" - председател първо на Ревизионната комисия , а по- късно и на Стачния комитет. Не съм пропуснала нито една стачка, протестни действия, митинги, демонстрации и разбира се обучения, семинари, дискусии и конкурси организирани от СБУ, не съм си премълчавала истината и съм изразявала мнение на страниците на вестник Учителско дело. Заради истината, изказана от мен си патя и днес! Но само по този начин всички ние сме отстоявали правата и достойнството на българският учител. Намерихме грижа и подкрепа от колегите и експертите в СБУ, а г-жа Янка Такева ни помагаше по всякакви начини и знае проблемите, болките и имената на всяка от нас!

Още с подписването на първият КТД бяха запазени всички по - благоприятни каузи и нови придобивки на синдикалните членове. И сега , когато чуя някой да говори врели некипели ми идва да го ударя през лицето!

Защото без компетентността и усилията на експертите в СБУ едва ли сега някои новоизлюпени директорчета биха разполагали с Делегиран бюджет! Извоюваните по - благоприятни трудови възнаграждения се изплащаха редовно, има и средства за работно и представително облекло , с което се облякоха и не учители! 1% за прослужено време и опит, както и въвеждането на квалификационните форми / не , че всичко е на ред с тях/.

Винаги сме получавали компетентна и своевременна помощ от СБУ. Давам си ясно сметка, колко много дължим на експертите от СБУ, а това не се забравя - безценната помощ от приятели и колко много ползи са сътворени за образователната ни система.

Всяко подценяване и отричане от СБУ е смешно и недодялано, защото само нелепи и неуки хора няма как да го оценят, те не са преживели това, което ние преживяхме. И с груба ръка отричат постигнатото. Просто е тъжно и нелепо.

За съжаление намират се и такива екземпляри, ползват права и привилегии, извоювани от СБУ, но се отричат от него...

Нито "здравите" шуробаджанашки "връзки", нито безхаберието ще извоюват това, което СБУ извоюва и отстоя.

Ако мога да сътворя свят, не бих допуснала алчността и лакомията да се докосват до децата...

Не всичко е пари, приятели, невидимото най - добре се вижда със сърцето.

Поставете в сърцето си всяка сутрин по мъничко Доброта и Светът ще е друг - много по - красив и умен.

Нека Бъде Светлина.

Обичам Ви , скъпи приятели.

19.07.2017.г.

Лидия Борисова