Равнища на учебното съдържание и избиране

Достатъчно е да се влезе в интернет и да се потърси информация за средното образование, за да се види, че то в света активно се обсъжда с оглед постиженията и потребностите на новия век. У нас Синдикатът на българските учители, воден успешно от д.ик.н. Янка Такева, е инициатор на обновителни процеси в средното образование. Няма брой на органа на Синдиката – в. „Учителско дело“, в който да не се разглеждат въпроси за модернизация на българската образователна система. Публикуват се проекти за иновации и се споделя новаторски опит. За да се допринесе за разгръщането на този процес, позволих си да направя няколко предложения (в. „Учителско дело“, бр. 39 от 2016 г., бр. 9 и бр. 13 от 2017 г.). Тук бих искал да засегна още един проблем и начин за неговото разрешаване. Ако се счете, че проблемът заслужава внимание и в някаква степен посоката за разрешаването му е перспективна, би могло да се предприеме известна организация.

Безспорно е, че всеки ученик желае да успява, да има самочувствие, добър статус в класа, да му е приятно в училище. В действителност за немалко ученици това не е така.

В системата на средното образование учениците са различни. Същевременно обаче учебното съдържание и изискванията към учениците са едни и същи. От всички се изисква всичко, предвидено по учебните програми. Непостигнатото води до снижаване на оценките, за да се стигне до - не успяващ (слаб -2). Как това се отразява на учениците, е добре известно. Познати са явленията: формално заучаване и бързо забравяне на заучаваното, информационно претоварване, преживяване на неудовлетворение, потиснатост, неувереност във възможностите, агресивност, отслабване на желанието за учене, спадане равнището на психическите сили и способности. Ученици се отчуждават от ученето и училището и го напускат. Наблюдаваните явления са с неблагоприятни последствия за бъдещето на младите хора и за възхода на Родината.

Назряла е потребността да се превъзмогне изискването „от всички всичко“.

Българските учители преди и сега са разбирали и разбират, че различията на учениците е наложително да се имат предвид в обучението, че не е оправдано да се иска от всички всичко и чрез неизбежно снижаващи се оценки да се влияе неблагоприятно на самочувствието и на развитието им.

Преди време, при среща с поета Г. Джагаров, стана дума за неговия учител по литература. Г. Джагаров с чувство на уважение и обич към своя преподавател разказа за подхода, който той е имал към учениците: „Нашият учител ни познаваше добре и знаеше кои имаха склонност към художествената литература. Към тях проявяваше по-високи изисквания. Когато ме изпитваше, назоваваше имена на съученици, на които е писал отличен, и казваше: „Те ще бъдат специалисти в други области и това, което знаят и умеят по литература, е достатъчно да им поставя висока оценка. Ти ще се развиваш в областта на художествената литература и затова от теб искам повече.“ И той набелязваше какво още очаква от мен. Това ме вдъхновяваше и аз полагах старание да изпълня препоръките му.“

От споделеното е явно, че преподавателят не е влагал едно и също съдържание в оценката „отличен“ за учениците с различни склонности. Правил е разграничения. Те се приемали от него и от учениците за справедливи. Никой не го е упреквал, че към едни ученици е по-щедър в оценките, а към други - не. Учителят е отчитал индивидуалните различия на тези, които обучава.

Съобразяването с индивидуалните различия на учениците в обучението налага, на първо място, да се внесат подобрения в подбора и структурирането на учебното съдържание. То да не бъде едно и също за всички, а с допустимо диференциране. Подобен подход не е непознат в света. При почти вулканичното развитие на съвременните науки, техники и технологии, той, повече от когато и да е преди, е желателно да бъде актуализиран.

Възниква въпросът: Няма ли да е добре учебното съдържание по различните учебни предмети за всеки от класовете да се раздели на две равнища – 1-во (по-високо) и 2-ро (основно)? (За целта да бъдат подготвени и подходящи учебници.) На учениците да се предоставя възможност по желание (естествено, и при компетентно подпомагане) да избират кои от учебните предмети биха предпочитали да изучават на първо равнище и кои – на второ. Подходът ще е насърчителен за тях, защото ще подхождат съобразно съзнаваните и емоционално удовлетворяващи ги свои потребности, в които се проявяват съзряващи склонности и формиращи се индивидуални способности. Наред с това предоставяната възможност за избор ще е уважително отношение към ученика (а не задължаване). Тя ще утвърждава и позиция на личността за отговорност.

Естествените различия на учениците ще мотивират едни да избират да изучават на първо равнище хуманитарни учебни предмети, други – природни, трети – естетически, физкултура (спорт), битов, технически труд, четвърти – разнообразно единство. Така всеки ученик ще има области на обучение, които му дават престиж сред съучениците, увереност, самочувствие, уважение към себе си - области, в които ще напредва с по-бързи и по-високи темпове. Ще се създават условия за разцвет на индивидуалните способности. Ще се насочва по-вярно и ще се улеснява процесът на професионално ориентиране.

От избора на учебни предмети, които ще бъдат изучавани на второ равнище, няма да страда добрата обща подготовка. Напротив. Тя ще се основава на по-добро разбиране, на по-широки практически занимания. Ще се гарантира реално по-високо качество на образованието. Ще се преодолее информационната претовареност.

В съответствие с установяване на равнища на учебното съдържание полезно ще бъде да се внесат подобрения и в системата за оценяване в училище. Между съществуващите две системи – шестобална и точкова, последната е по-щадяща личността на ученика. Прилагането им обаче по отношение на постигнатото от учениците в обучението ги прави сходни в неблагоприятните им отражения.

Днес в света вниманието на педагогическата общественост все повече се насочва не към постигнатото, към крайни резултати от усилията на учениците, а към напредването. То е процес, който се разгръща в перспектива. Да се оценяват моментите на постижения в него, на възход, е с голяма развиваща сила. В хода на надграждането е особено целесъобразно и ползотворно прилагането на точковата система на оценяване. Постепенното натрупване на точки мобилизира, вдъхновява, стимулира.

Преминаването към равнища на учебното съдържание и към точкова система за оценяване на напредването обогатява и разширява индивидуалния подход в обучението. Оттук и необходимостта да се увеличи относителният дял на самостоятелната работа на учениците в уроците. На свой ред учебниците по подходящ начин да я улесняват.

Проф. Л. Ст. ГЕОРГИЕВ