За училището и училищните психолози

Тези дни по електронните медии прехвърчаха искри между председателя на СБУ г-жа Янка Такева и представители на работещите в училище психолози. Тя изрази мнение, че психолозите гледат на учениците като на клиенти и не оправдават очакванията на хармонизиране на училищната среда. Те пък се обидиха и я обвиниха, че не познава естеството на тяхната работа. В крайна сметка като че ли се повтори ситуацията от фантастичния роман на Дългас Адамс – отговорът на основния въпрос за Живота, Вселената и Всичко е четирийсет и две.

А цялата работа, от една страна, е в разминаването на представата на психолозите за своята работа в училище и реалната училищна обстановка и належащите действия, които са в основата на очакванията на училищните ръководства. Психолозите виждат себе си като „система в системата“ – кабинета, индивидуалния сеанс, тестовете, диагностицирането; нямали работа в класната стая – това било територия на класния ръководител; товарели ги с несвойствени задачи, каквито нямало в длъжностната им характеристика и т.н.

Но, уважаеми психолози, училището не е клиника или частна практика. То е (както сполучливо го нарича един изследовател) „микс“ – от йерархии, действащи лица, координации и субординации, нормативни документи и дневни разписания, планирани събития и инциденти… Там всичко ври и кипи, във всеки един момент се случва нещо… И всеки, който прекрачва прага на училището като евентуално поприще, трябва да е наясно, че длъжностната характеристика е само ориентир. Училището – това са живи хора и най-вече деца, щом възникне проблем, трябва да се решава тук и сега, с подръчните хора и средства. И участват всички – от директора до охраната и хигиенистките. Да, може да ви се случи да замествате библиотекаря – и какво, да не би библиотеката да не е подходящо място за осъществяване на някои ваши специфични задачи? Да, възможно е да ви се наложи да влезете и в час (нормално е понякога учител да отсъства) – и какво като нямате педагогическа специалност, нали никой не иска от вас да преподавате Питагоровата теорема или „Две хубави очи“? Не е ли този час едно благодатно време – да си поговорите с децата, да ги научите на някои техники за овладяване на гнева, например? Както медицинското лице понякога изяснява някои здравни проблеми; както свободният учител веднага замества липсващия си колега, вместо да си почива – това са нормални неща в едно училище и не само в него. Класната стая била за класния ръководител, казвате вие – а направихте ли си труда да видите с какви теми задължително трябва да се занимава в часа на класа? Да не би учителят по физика, който е и класен ръководител, да е по-добър специалист от вас по толерантност, конфликти, насилие, агресия, зависимости, поведение при терористични атаки и т.н. (такава е част от задължителната тематика)? Не, разбира се, но сяда човекът, чете и се подготвя, Защото задачата трябва да се свърши. „Ами, никой не ни търси“ – вероятно ще кажете вие. Ние пък ще напомним приказката за Мохамед и планината. Дали си давате сметка с колко „несвойствени“ неща се занимава един учител, още повече класен ръководител? И колко всъщност продължава работният му ден – разговори с деца, с родители, попълване на документация, работа с изоставащи ученици, консултации, справки, проверка на домашни и класни работи, организиране на извънкласни и кръжочни дейности, дежурства, съвети… И непрекъснато е в час – защото това е главната му задача. И цялото лято чете и избира учебници и изготвя календарни разпределения. И често му се налага да преподава чисто ново учебно съдържание – вие най-добре знаете какво значи смяна на динамичния стереотип… Учителят, ако иска да работи в училище, трябва, длъжен е да е основата на „микса“. Докато вие можете да избирате – дали и как да станете част от него или обидено да цитирате длъжностната си характеристика и да предявявате претенции за мястото на кабинета ви.

А какво би станало, ако на 15 септември влезете при директора с индивидуален план по теми, дейности и дати (както са учителите), включващ личното ви участие в напрегнатото и разнообразно училищно ежедневие и стиковането на вашите задачи с индивидуалните планове на учителите по отделните дисциплини, както и с плановете на класните ръководители – дали ще се чувствате натоварени с „несвойствени“ задачи? Дали ще ви уволняват през лятото, за да ви назначат отново през есента (макар че този въпрос вече е отрегулиран от МОН)? Кой директор уволнява нужен човек, па макар и временно? С други думи, вашата идентичност в училище в немалка степен зависи от вас самите, от готовността и желанието да се включите в „училищния микс“.

Но проблемът има и друга страна, и г-жа Такева до голяма степен я засегна в медийните си полемики с представителите на психолозите. Самата идея за длъжността „училищен психолог“ не е достатъчно избистрена, не е напълно нормативно осигурена, не е докрай изяснен статутът ѝ – и оттук идва нейната нестабилност. За разлика от другите помагащи професии и специалисти – педагогически съветници, логопеди, ресурсни учители, които в общи линии, се вписаха в училищния конгломерат.

За какво става дума?

Първо: длъжностните характеристики. Те трябва да се приведат в плътно съответствие с действителните потребности и специфики на вътрешноучилищния живот, като за целта се потърси компетентното мнение на директори, зам.-директори и учители, в чиито училища вече работят психолози. Така всеки психолог, желаещ да работи в училище, ще има реална представа за това, което се очаква от него – именно в училище, а не по принцип.

Второ: включване на длъжността в щатното разписание. Това ще изключи възможността за произволни уволнения и други нестабилности, но ще доведе и до други, крайно необходими мерки и дейности, каквито са налице за учителите – методически обединения, обмяна на опит, непрекъсната преквалификация, кариерно развитие и растеж на работното място, инспектори за методическа помощ и контрол, есенни обучения и съвещания и т.н.

Трето: подготовката на психолозите за работа в училище, т.е. за длъжността „училищен психолог“. Вън от всякакво съмнение е равнището на обучението и подготовката им по детско-юношеска и училищна психология. Но става дума за друго – за запознаване с училището като единен организъм и институция, като комплекс от дейности, като наслагване на отношения, като управленски и изпълнителски нива, като механизми на функциониране. Това би могло да стане по различни начини – като задължително избираема дисциплина в бакалавърската степен на специалността „Психология“, като магистратура във факултетите, подготвящи педагогически кадри и др. – въпрос на преценка.

А психолозите, педагогическите съветници и социалните специалисти са необходими на училището. И ще стават все по-необходими предвид усложняващите се тенденции и неблагополучия в обществената, семейната, възпитателната, училищната среда. Просто са необходими още малко усилия от заинтересованите страни, за да се намери „модус вивенди“ за постигане на оптимално функциониране и максимален ефект от работата им.

ВИОЛЕТА ТОДОРОВА - учител