Да помним и славим делото на Апостола

Ние, учителите на 163. ОУ „Черноризец Храбър“, гр. София, сме убедени, че отбелязването на годишнини, свързани със значими дати или велики личности в историята на България, е неотменна част от патриотичното възпитание на подрастващото поколение. За да не се забравя кои сме ние и да не се омаловажава нашето славно и героично минало, за нас е традиция провеждането на кратки тържества пред учениците и техни родители. За мен беше чест и огромна отговорност да продължа традицията, с която се отбелязва една трагична дата в историята на отечеството – 146 години от обесването на Дякона. За всеки педагог това е огромно предизвикателство, защото освен информиране с всеизвестни факти, е необходимо учителят да грабне вниманието на децата, като събуди у тях чувство на гордост от принадлежността към българската нация. Това се постига само тогава, когато учителят не е само популяризатор на знания, а носи в себе си силна връзка с родното и умее да я предаде на възпитаниците си. Надявам се, че именно това са усетили не само децата, а и родителите. Радващ е фактът, че след приключване на мероприятието учителите инициираха беседи с учениците за живота, делото и заветите на Апостола. Убеден съм, че подобни беседи доближават до душевността и идеалите на най-святата личност в българската история. В този ред на мисли мога да твърдя, че България и българска история ще има дотогава, докато има деца като Цветомила Георгиева, ученичка от 3а клас с класен ръководител Маргарита Гайдарова, която рецитира стихотворението „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев с патос, който накара публиката да онемее. В динамиката на нашия век рядко има теми, които да ангажират вниманието – още повече когато говорим за утвърдени и повтарящи се теми. Ние, колективът на 163. ОУ, постигнахме такъв резултат. И за финал на нашата патриотична среща прозвуча песента „Хубава си, моя горо“, изпълнена от вокалната група с ръководител Светлин Спасов.

История и песен – неслучайно българската история се е утвърждавала в песните, в легендите – във фолклора. Затова нашите ученици успяха да отнесат със себе си частица от българското, а ние като преподаватели успяхме да пробудим интереса им към делото на Левски. И ако пред нас още стои въпросът „Народе !!!!“, то пред нашите ученици вече стои отговорът „За България“.

Всеки си тръгна с белег в душата си, белег от най-българското – какво по-голямо удовлетворение от това за един педагог!

Марио ВЪЛЧЕВ, педагогически съветник в 163. ОУ „Черноризец Храбър“