МОН представи резултатите от НВО – 2020 г.
20 милиона лева са отделени за изграждане на модерни STEM центрове в училищата

На 1.07.2020 г. министърът на образованието и науката – Красимир Вълчев, зам.-министърът на образованието и науката – Таня Михайлова, и директорът на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН – Евгения Костадинова, представиха резултатите от Националното външно оценяване за 2020 г., като бе отчетено, че те са съпоставими спрямо 2019 г.

56 822 ученици са положили изпит по български език и литература, докато 56 767 са явилите се на НВО по математика. Това е втората година, в която НВО се провежда в този си формат. Докато през 2019 г. съпоставка не е била възможна, тази година е осъществена такава. Стана ясно, че разликата в средния брой точки (от максималните 100) между двете години е отчетена в рамките на 2 – 3 точки, като точките по БЕЛ за тази година са 51.06, докато през 2019 г. са били 53.06. По математика средния брой точки за 2020 г. е 36.33, в сравнение с 33.62 през миналата година.

Средният резултат по БЕЛ и тази година е по-висок от средния брой точки. Този по математика, макар и все още по-нисък от средния брой точки, се повишава в сравнение с предходната година.Трите точки по-висок резултат по математика се дължат комплексно на по-добрите постижения на въпросите със затворен и отворен отговор. Подчертано бе, че учениците са били мотивирани да решават задачи с отворен отговор, а не само да попълват въпросите, в които се изисква избор на отговор.

От министерството отчетоха, че постижимостта на въпросите с избираем отговор през 2020 г. по БЕЛ е по-висока за сметка на въпросите с отворени отговори. Постижимостта при затворените въпроси в % на изпита по БЕЛ през 2019 г. е била 57.91%, докато през 2020 г. тя е 60.75%. Постижимостта при отворените въпроси пък е, докато за 2020 г. е 46.74%, за сравнение с 2019 г. е била 50.76%.

Повишението на точките по математика има своето измерение в няколко посоки:

- Близо три пъти е нараснал броят на седмокласниците с максимален брой точки по математика;

- Няма значими размествания в регионалната подредба, както в групата региони, които традиционно показват най-високи резултати, така и в групата региони, които се представят по-лошо;

- Няма значими различия между училищата, които са сред най-добрите през 2019 г. и тази година.

Броят на учениците с максимален брой точки и по БЕЛ, и по математика е нараснал спрямо предходната година, а броят на учениците с достигнат максимум от точки на отворените въпроси по математика се е увеличил 2 пъти и половина. По-малък е броят на учениците, които имат 0 точки на отворените отговори по математика.

Наблюдава се още положителна тенденция на въвличане на ученици към решаването на задачи.

Съобщено бе, че 349 ученици са получили максимален брой точки по математика, а 8 ученици са постигнали 100 точки по БЕЛ. Трима са учениците, които имат 100 точки и на двата предмета и те са от ОУ „Захари Стоянов“ – гр. Варна, ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“ – гр. Бургас, и СУ „Иван Вазов“ – гр. Плевен. Само 20 ученици са получили 0 точки и по двата предмета.

Сред регионите с най-високи резултати традиционно се нареждат София, Смолян и Варна, като мястото им варира по двата предмета. През 2020 г. се открояват Монтана и Сливен като два от регионите с по-слаби резултати.

В Топ 10 на училищата с най-добър резултат по БЕЛ са попаднали МГ „Д-р Петър Берон“ (Варна), МГ „Акад. К. Попов“ (Пловдив), ЧОУ „Св. София“ (София), СМГ „П. Хилендарски“ (София), ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ (Бургас), ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ (Благоевград), МГ „Баба Тонка“ (Русе), ПЧМГ (София), ППМГ „Добри Чинтулов“ (Сливен) и ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ (Хасково). Отличилите се училища по математика са отново МГ „Д-р Петър Берон“ (Варна), ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ (Бургас), ПЧМГ (София), СМГ „П. Хилендарски“ (София), МГ „Акад. К. Попов“ (Пловдив), МГ „Баба Тонка“ (Русе), ЧОУ „Св. София“ (София) и ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ (Благоевград). Към тях се присъединяват ППМГ (Ловеч) и ППМГ „Гео Милев“ (Стара Загора).

Направен бе извод, че учениците се справят твърде успешно с търсене на информация пряко, докато направата на косвен извод все още буди затруднения.

Седмокласните се ориентират бързо в изучавани творби, но преобладаващата част от тях не показват владение на книжовно-езиковите норми на българския език, независимо от системните усилия, които се полагат от учителите. Учениците показват добри умения да преразкажат в цялост текст и да го предадат, но невинаги вярно и подробно.

В задачите за вплитане и търсене на различни компетентности и те са се справили много добре. В някои от задачите по математика седмокласниците имат постижение от над 70%. а в други са показали недоусъвършестване на уменията за работа с % и дроби.Учениците се справят успешно с прилагане на действие с цели изрази и зависимости в правоъгълен триъгълник.

В годините все повече ученици са мотивирани да решават задачите, бе обяснено от МОН, а няколко практически стъпки ще подпомогнат следващата година да бъдат оказани по-добри резултати. Едната е осъществяване на ефективна диагностика на училищно равнище на индивидуалните пропуски, която ще се направи на входа в 8. клас като се преценят областите, на които да обърне специално внимание, и не се забравя частта от учебното съдържание, която отпадна от изпитите. Втората мярка ще е обратна връзка през регионалните управления на образованието доколко училищата са успели да постигнат целите, който си поставиха в началото на изминалата учебна година, въз основа на резултатите след НВО през 2019 г.

Предприети са допълнителни действия по оптимизиране на програмата, увеличаване на броя на часовете по математика, стимулиране на ученето на математика и природни науки с всички образователни инструменти и по линия на дейностите по интереси.

МОН ще продължи да увеличава броя и дела на въпросите и задачите, свързани с практическа ситуация, като бе отбелязано, че учениците възприемат добре точно този тип задачи заради прилагането на наученото чрез практическа ситуация.

Част от учебния материал за 7. клас не беше включен в НВО, но част от изучаваното по време на дистанционното присъства в изпитните материали и резултатите не показват някакви проблеми. Направен бе извод, че не може да се твърди, че дистанционното обучение се е отразило много по-добре или по-лошо на резултатите от НВО.

Министър Вълчев припомни, че образователните резултати са функция на множество факти, на дългогодишна работа на учителите, ангажираност на родителите, доколко детето е получило подкрепа, оценяването като мотив за учене и др.

20 милиона лева са отделени за изграждане на модерни STEM центрове в училищата. В следващите години това трябва да е приоритет на образователната политика и всички училища да изградят модерни кабинети по математика и природни науки.

Анализът на МОН показва, че училищата с по-слаби резултати не са подобрили резултатите си, а положителни разлики има в училищата със средни и високи резултати.

„Възложено е на екип от външни специалисти разработването на задълбочен анализ на дистанционното обучение, който следва да бъде готов в следващите 2 – 3 месеца. Децата с отношение към образованието, чиито родители проявяват внимание към образованието им, са запазили резултатите си или са ги подобрили. Тези, за които учителите трябва да полагат ежедневно много повече усилия, за да ходят на училище, са влошили резултатите си, защото не са имали пряка връзка с учителите при дистанционното обучение“, коментира министър Красимир Вълчев.

Той благодари на всички учители още веднъж за положените усилия през тежката учебна година, като същевременно акцентира, че големите предизвикателствата за съществено подобряване на образователните резултати остават.

Благодарности бяха отправени и по повод социалното партньорство през годината, в което най-активен традиционно е Синдикатът на българските учители и най-градивните предложения за справяне с кризата бяха именно негови.

Министър Вълчев обяви, че училищата са се справили и благодарение на дистанционното обучение учебната година е успешна.

Десислава ВАСИЛЕВА