Информация за постигнатото от КНСБ по Бюджет 2021 г.

По установена вече традиция, за поредна година КНСБ и бюджетните федерации стартираха процес на координация по отношение на бюджета за следващата година още през пролетта и формулираха своите искания месеци преди началото на формалните преговори за тяхното удовлетворяване. Това беше от ключово значение, особено в условията на пандемия и икономическа криза, предизвикани от COVID-19. Въз основа на направената рекапитулация, цифровото изражение на исканията на Конфедерацията за допълнителни средства в Бюджет 2021 г. спрямо предходната 2020 г. възлизаше на 2,235 млрд. лв., от които 1,400 млрд. лв. (57%) за увеличение на работните заплати и 973 млн. лв. (43%) за издръжка и капиталови разходи.

Направените подробни анализи на публикувания на 29.10.2020 г. проектобюджет показаха, че голяма част от общите искания на КНСБ, включително и продължаване на политиката по доходите в бюджетния сектор за увеличение на разходите за персонал, до голяма степен бяха удовлетворени от изпълнителната власт – 1,20 млрд .лв. повече (спрямо очакваното изпълнение на Бюджет 2020) за разходи за персонал, което представлява ръст с от 10,7%. От тях, точно 1 млрд. лв. бе размерът на допълнителните средства за работни заплати, което означава, че исканията за увеличение на работните заплати на КНСБ бяха удовлетворени на 71%. За сравнение, предходната година исканията ни за увеличение на заплатите бяха удовлетворени на 66%, което показва положителна тенденция в тази посока.

КНСБ своевременно изготви и представи своето становище по Бюджет 2021 в Националния съвет за тристранно сътрудничество и пред ресорните комисии в Народното събрание между първо и второ четене, в което ясно подчерта, че проектът на Бюджет за 2021 г. почива на доста по-прогресивна основа спрямо Бюджет 2020 г. и оценява усилията на правителството чрез заложените допълнителни средства спрямо предходната година, които са рекордни по своя характер.

Естествено в нашето становище бе отчетена и негативната икономическа ситуация, породена от пандемията, като беше изразена позиция, че Бюджет 2021 г. е доста експанзивен, но в същото време адресира голяма част от проблемите, които КНСБ отбелязва от доста години вече. Бюджет 2021 г. допринася качествено за намаляване на отрицателните последици от кризата и ограничава спада на БВП до икономически и обществено приемливи граници. С този бюджет страната ни се връща отново към добрите тенденции в политиката по доходите, които започнаха с Бюджет 2019, но бяха частично нарушени в Бюджет 2020. Поради тази причина, КНСБ подкрепи Държавния Бюджет за следващата година, въпреки констатираните недостатъци и критики при един по-задълбочен и детайлен анализ.

През годината правителството представи три пакета мерки за борба с разпространението на КОРОНА-вируса и последиците от него в социално-икономически план. Първият може да се определи като спешен, който трябваше да посрещне ударната вълна, вторият – като насочен към смекчаване на последиците от нея и трети – който да подпомогне възстановяването на икономиката, но в крайна сметка негативният сценарий на развитие на здравната криза през последното тримесечие на годината изведе на преден план отново необходимостта да се реагира в спешен порядък – със спасителни и компенсационни мерки.

Общата оценка на КНСБ е, че най-успешна бе мярката за запазване на заетостта и компенсиране на дохода 60/40. Тя бе прилагана на три етапа, усъвършенствана, вкл. и във вариант 80/20 за секторите туризъм и транспорт). Благодарение на нея бяха запазени около 250 хил. работни места.

Не толкова работещи обаче се оказаха икономическите мерки (заеми и грантове в подкрепа на бизнеса), които поради различни причини (тежки процедури, административни спънки, нерационални ограничения, непосилни условия за кандидатстване) в крайна сметка, или стартираха с голямо закъснение, или имаха ограничен обхват и нисък икономически ефект.

Предложеният в Бюджет 2021 пакет от мерки за борба с Ковид-кризата е амбициозен като обем (3 049,4 млн.лв.) и добре балансиран като направления (за подкрепа на доходите, за възстановяване на икономиката и бизнеса, за здравни и противоепидемични мерки). В същото време обаче остават резерви по отношение на конкретните инструменти, през които те ще бъдат прилагани.

Поради тези причини КНСБ заедно с АИКБ предложи нов подход през промени в Кодекса на труда, който значително ще облекчи достъпа до ефективни мерки за подкрепа от страна на държавата, при това като единен подход и независимо от причините, които пораждат смущения в заетостта и производството. Въвеждането на престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка – т.нар. „принудителен престой“ дава възможност да се прилага единен подход и да се компенсират както доходите на засегнатите работници, така и загубите на работодателите. Предлага се:

- работникът или служителят да има право на компенсация от държавата в размер на 75 на сто брутното си трудово възнаграждение, дължимо за месеца предхождащ издаването на заповедта по чл.120в от КТ, но не повече от 75 на сто от установения за страната максимален осигурителен доход;

- предприятията да имат право на компенсация от държавата в размер до 25 на сто от нетните приходи от продажби на съответното предприятие спрямо същия месец на предходната година;

- при въвеждане на непълно работно време компенсацията за работника се определя пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Според нас подобен подход придобива универсален характер и няма нужда от постоянно актуализиране на мерките, допълване с нови и т.н. – един процес, който бе характерен за целия период от март до декември т.г. и оправдано предизвика доста критики.

Като основен акцент на социалните политики в проекта на ЗБДБ напълно естествено изпъква преодоляването на социално икономическите последствия от пандемията. Такива усилия се проследяват както по отношение на мерките за запазване на заетостта, така и при политиките в общественото осигуряване, социалното подпомагане, здравеопазването и естествено образованието. Стремежът да се приоритизира важна социална система, каквато е образованието, заслужава да бъде изведен на преден план, тъй като това се превърна в традиция през последните години.

Въпреки това, не можем да бъдем напълно удовлетворени от всички структурни компоненти на Бюджет 2021 и заложените цялостни политики, мерки и параметри, като например липсата на достатъчно финансиране на важни обществени сфери – особено по отношение на културата. Увеличаването на преразпределителната роля на държавата като дял от БВП на страната, според нас, е добра тенденция, която трябва да продължи и през следващите години, а не само като резултат от настоящата икономическа криза.

В секторен разрез можем да направим следното кратко обобщение на резултатите от положените максимални усилия от страна на КНСБ и заинтересованите федерации през целия период на бюджетната процедура:

• В областта на средното образование бяха постигнати значителни резултати за трета поредна година. Като голям успех КНСБ отчита факта, че се изпълнява поетият дългосрочен ангажимент от страна на правителството - в системата на средното образование да бъде постигнато двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения на педагогическия персонал до 2021 г. спрямо равнището от 2017 г. За 2021 г. бяха предоставени допълнително 360 млн. лв. за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти (средно 15% от 01.01.2021 г.). Освен това, бяха постигнати допълнително и 57,8 млн. лв. непедагогическия персонал. По този начин разходите за образование като дял от БВП на страната ще достигнат 4,5% (с 820 млн. лв. общо повече спрямо Бюджет 2020);

• В областта на висшето образование също бяха постигнати допълнителни средства за финансиране на реформи, политики за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование, в размер на 65,9 млн. лв. Благодарение на активната намеса на ВОН-КНСБ, беше договорено в рамите на тези средства и увеличение на основните заплати за заемането на академични длъжности от 01.01.2021 г.

• В отрасъл „Здравеопазване“ бяха постигнати допълнително 123 млн.лв. повече спрямо Закона за бюджет на Р България за 2020г. в бюджета на Министерство на здравеопазването. В този смисъл, бяха договорени допълнителни средства за увеличение на възнагражденията на персонала в размер на 65,7 млн. лв. Тези средства бяха постигнати, както в контекста на пандемията, така и в контекста на постигнато споразумение с изпълнителната власт още през 2020 г., където беше поет ангажимент за достигане на договорените в КТД минимални нива на заплащане за лекари и професионалисти по здравни грижи. Освен това, трябва да се постави акцент и върху договорените допълнителни средства за 2021 г. за: 1) субсидии за лечебни заведения за дейности извън обхвата – 48,9 млн. лв., 2) здравноосигурителни плащания – 326,6 млн. лв., 3) ваксини и лекарства за COVID-19 – 94,4 млн. лв., 4) национална здравна информационна система – 14,9 млн. лв., както и 5) 50 млн. лв. за изграждането на Национална педиатрична болница. С предвидените допълнителни средства в отрасъл „здравеопазване“, разходите спрямо БВП на страната ще достигнат 5,2%, което е абсолютен рекорд (през 2020 г. разходите бяха 4,5%).

В проектобюджета Общинско здравеопазване (ДУЗ) за 2021г. за делегираните от държавата дейности за здравеопазване по бюджета на общините са бяха договорени разходи в размер на 1 209,9 млн.лв., като те са увеличени с 39,9 млн. лв. (23%) спрямо предходната година. Стандартите за медицинско обслужване в здравните кабинети също бяха увеличени благодарение на активната намеса на КНСБ - средно с 20%, а тези за яслени групи и детски ясли средно с 22%.

• В Държавното управление бе постигнато увеличение на средствата с 30% през 2021 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Ковид-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството. Освен това, беше постигнато и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството, както и увеличение на работните заплати с 22,6% на заетите в общинските администрации. Ширината на интервала на това увеличение отново ще бъде значителна, както и предходни години, но този път средствата са значително повече (и като абсолютна сума и като процент спрямо 2020 г.). Подробните разчети предстоят да бъдат направени в началото на 2021 г.

• В отрасъл „Земеделие“, благодарение на активната работа на КНСБ и ФНСЗ в бюджетната процедура, имаше също положителна развръзка за работещите в структурните звена и системи на МЗХГ. Бе постигнато увеличение на разходите за персонал в бюджета на МЗХГ за 2021 сс 10%, като в сумата е включена и базата от увеличението с 26% на работните заплати в БАБХ и ИАСАС. Освен това, увеличението на бюджета за 2021г. с 3 млн. лева в разходите за персонал е мотивирано с увеличението на средствата за увеличения с 200 щатни бройки на състава на ИАБГ във връзка с провеждащата се реформа в градозащитната система, което е окуражаващ сигнал към нашите членове там. Бе договорено и увеличение и на трансфера в бюджета на ССА (ок. 12%), което ще позволи да се осигури ръст на работните заплати с около 10% за 2021 г., а за Напоителни системи ЕАД постигнахме общо 24 млн. лв. план за 2021 г.

• По отношение на отрасъл „Култура“, в проектобюджета за 2021 г. бе постигнато увеличаване размера на текущите разходи за делегираните от държавата дейности за общините в размер на 15,1 млн. лв. повече спрямо ЗДБРБ за 2020 г. Броят на субсидираните бройки на читалищата са увеличени с 40 бр. за новорегистрирани читалища, за тези с регионален характер – с 49 бр. Като цяло, структурният анализ на ЕРС по дейности показва, че е твърде вероятно на много места планираните средства да не покрият 10% увеличение на заплатите, а по-скоро предвидения ръст на МРЗ на 650 лв. Все пак, трябва да се каже, че беше постигнат ръст на общите разходи за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело със 110 млн. лв. повече спрямо 2020 г. (893,2 млн. лв. за 2021 г. спрямо 783,1 млн. лв. за 2020 г.) като се оценяват спрямо БВП на 0,7%.

Като резултат от усилията ни между първо и второ четене, бяха направени предложения за ръст на квотата за ваучерите за храна – от първоначално предложените от изпълнителната власт 350 млн. лв. на 488 млн. лв., но те бяха отхвърлени, като квотата за 2021 г. се запази на 350 млн. лв. Припомняме, че именно след усилията на КНСБ през миналата година квотата бе вдигната от 320 млн. лв. на 350 млн. лв. Все пак, като постижение тук трябва да посочим, че от 2021 г. работодателите ще могат да раздават 80 лв. месечно под формата на ваучери, спрямо допустимите до този момент 60 лв. Нашето първоначално искане бе за 100 лв., но макар и с цената на сериозни дебати, беше постигнат пробив в това отношение. Други наши предложения също бяха припознати и внесени от народни представители, както от управляващата коалиция, така и от опозицията, но въпреки това, голяма част от тях бяха отхвърлени на второ четене от Комисията по бюджет и финанси в НС.

Може би най-съществената промяна между първо и второ четене бе въвеждането на данъчни облекчения за отглеждане на деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. По този начин, сумата, която ще се приспада от годишните данъчни основи е, както следва:

1) При едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 4 500 лв.;

2) При две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 9 000 лв.;

3) При три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 13 500 лв.;

4) При ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи, е в размер на 9 000 лв.

По същество това е пробив, който КНСБ прави по въпроса с въвеждането на някаква форма на необлагаем минимум като първа стъпка за данъчна реформа за каквато настояваме от много време. Макар и като данъчно облекчение за конкретни групи от обществото, считаме тази промяна като първа стъпка към въвеждането и на елементи на семейно подоходно облагане, както и към обогатяването на данъчните облекчения през следващите няколко години. КНСБ е първата организация в България, която започна да говори за подобен тип облекчения, като винаги е заявявала последователна позиция в това отношение. Считаме тази промяна и като резултат от обществените дебати, които предизвикахме през по тази тема, допринасяйки с много анализи, изследвания и експертиза.

Така например, ако едно семейство има едно дете и получава 900 лв. общ доход (приемаме, че единият родител работи, а другият не), то това семейство ще разполага с 450 лв. повече средства на година, които иначе би платило под формата на данъци (932 лв. годишен данък в момента при 482 лв. от 2021 г.). Ако това семейство има 2 деца, то ще разполага с 900 лв. повече на годишна база (932 лв. годишен данък в момента при 32 лв. от 2021 г.), а ако има три, с 1 350 лв. Казано по друг начин, ако семейството има 3 деца и получава по-малко от 1 100 лв. на месец общ доход, то това семейство няма да плаща никакви данъци. Ако и двамата съпрузи получават минималната работна заплата и има повече от две деца, също математически няма да се налага да плащат никакви данъци върху своя доход.

За поредна година активната роля на КНСБ в дебатите между двете четения доведе до конкретни резултати за повишаване на доходите и общественото благосъстояние.

В заключение, оценката на КНСБ за постигнатото в Бюджет 2021 г. е положителна, тъй като за първи път от много време беше предложена една по-широка платформа от намерения в политиката по доходите. Все още има недостиг на финансиране в някои области (основно културата). Все пак, постигнатото през 2021 г. не е малко и не трябва да бъдат омаловажавани усилията ни. Те трябва да бъдат продължени на общинско ниво, където следва да се установят конкретните увеличения съобразно ЕРС.

22.12.2020г.

Л. Костов