ВАЖНО ДА ЗНАЕТЕ
ПРОМЕНИТЕ В КОДЕКСА НА ТРУДА

В Държавен вестник, бр. 107 от 18 декември 2020 г. се обнародва Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Най-важната промяна е изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Съгласно промяната работодателят може да прекрати трудовия договор на работника или служителя „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване“.

Промяната беше направена по искане на СБУ, с нея се възстановява първоначалната идея, заложена в Учителски пенсионен фонд (УПФ), а именно да се даде правна възможност на педагогическите специалисти да ползват възможността за ранно пенсиониране, съгласно чл.69в, ал.1 КСО, само по собствено желание.

Съгласно промяната директорите на образователните институции могат да прекратяват трудовите договори само на работниците и служителите придобили право на пенсия по общия ред на КСО. Те не могат да прекратяват договорите по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ на педагогическите специалисти, придобили право на ранна пенсия при условията на Учителския пенсионен фонд.

Другите промени в Кодекса на труда се отнасят до:

Условия за ползване на основен и удължен платен годишен отпуск - чл. 155, ал. 2 и 3 КТ

В чл. 155 КТ са уредени правото и условията за ползване на основен и удължен пратен годишен отпуск. Промяната в чл. 155, ал. 2 и 3 КТ се изразява в намаляването на изискуемия трудов стаж, при наличието на който работник или служител постъпил за първи път на работа може да ползва платения си годишен отпуск. След промяната отпускът може да се ползва след изтичането най-малко на 4 месеца трудов стаж, вместо на 8 месеца. Също така, при прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж работникът или служителят ще има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 КТ.

Допълнение в чл. 154, ал. 1 КТ - Празнични дни

В чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда са разписани официални празници, като един от тях е 24 май. Досега той фигурираше като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост", а с допълнението на наименованието 24 май е Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Сключване на трудов договор за работа през определени дни от месеца по чл. 114 КТ със същия работодател

В чл. 114 КТ се регламентира трудовия договор за работа през определени дни от месеца.

С измененията в чл. 114 се създава нова ал. 2, съгласно която работникът или служителят може да сключи трудов договор по чл. 114, ал. 1 с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

Това означава, че трудов договор за работа през определени дни от месеца може да се сключва от работника или служителя с работодателя, при който работи, но само за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения и извън установеното за него работно време.

Промени в условията, при които се получава обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ в увеличения му размер

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Изискването за придобиване на 10 години трудов стаж, през последните 20 години въвежда ограничение от гледна точка продължителността от време през която е придобит трудовия стаж. Досегашната формулировка на текста не поставя такова ограничение - тоест 10-те години трудов стаж можеше да са придобити в какъвто и да е по своята продължителност период от време -10 години, 20 или повече години.

Право на обезщетение в увеличения му размер има и работник или служител който е придобил и в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Тази хипотеза се отнася основно до търговските дружества. Определението на това понятие се съдържа в Закона за трудова миграция и трудовата мобилност, към който насочва § 1 т. 2а от Допълнителните разпоредби на КТ. Според §1, т. 2а. КТ "група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.

Срокове за налагане на дисциплинарни наказания - чл.194КТ

Според чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

В действащата до момента правна норма на чл. 194, ал. 3 от КТ, посочените срокове за налагане на дисциплинарно наказание се прекъсват само при законоустановен отпуск на служителя или при участие в стачка на служителя. За да се предприеме от работодателя дисциплинарно уволнение при наличие на тежки нарушения на трудовата дисциплина, включително при системни нарушения от страна на лицето, за определени групи работници и служители е необходимо мнението на трудово-експертна лекарска комисия и/или предварително разрешение за уволнение от инспекция по труда.

С новата ал. 5 на чл. 194 КТ се предвижда, че тези срокове не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда, в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ.

В § 1 КТ се създава определение за понятието „Системни нарушения на трудовата дисциплина“

Системните нарушения на трудовата дисциплина са едно от основанията за налагане на най-тежкото като вид наказание - дисциплинарно уволнение (чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ). Независимо от това, досега в КТ нямаше дефиниция за това, кои нарушения са системни. С новата т. 22 от § 1 Допълнителните разпоредби се въвежда легално определение на това понятие. „Системни нарушения на трудовата дисциплина" са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред."

Време, което се признава за трудов стаж по чл. 351 и чл. 352 КТ

В чл. 351, ал. 2 КТ е регламентирано, че за трудов стаж се зачита и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.

С допълването на чл. 351, ал. 2 КТ за трудов стаж ще се признава и времето, през което работникът или служителят е работил в международна организация, в която Република България членува. По този начин се гарантират и признават трудовите права на лицата, които през определен период от време са полагали труд в международна организация, в която членува Република България, например в ООН, Международната организация на труда, НАТО, Международния валутен фонд, ЮНЕСКО и други.

В КТ съществуват две групи основания, при които определени периоди се признават за трудов стаж, въпреки че работникът или служителят не е полагал труд.

Първата група е определена в чл. 352 от КТ, където са посочени случаите, при които определено време се признава за трудов стаж без работникът или служителят да е работил, но е съществувало трудово правоотношение. Втората група е определена в чл. 354 от КТ и в нея са включени периоди от време, които се признават за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение. По неясни причини времето, през което трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза, се признава за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение (до промяната в чл. 354, ал. 1, т. 4 КТ). Съответните лица не са били ощетени по отношение на зачитането на трудовия стаж, но между тях и работодателя е налице трудов договор. С промяната е намерено правилното систематично място на случаите на зачитане на трудов стаж, при които работник или служител е трудоустроен или работничката или служителката е бременна, но работодателят не е предоставил подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи.

Изменения в чл. 230, чл. 232 и чл. 233 КТ - трудов договор с условие за обучение по време на работа

Досега в разпоредбите на чл. 230, 232, 233 КТ се разписваше трудов договор с условие за обучение по време на работа, а в чл. 233 б и чл. 334 от КТ трудов договор с условие за стажуване. С промените се премахва израза „с условие“. Тези договори не могат да бъдат сключвани „под условие“, тъй като терминът „условие“ се разбира като настъпване на определено събитие, обосноваващо съществуването им, а в случая при тези договори още с тяхното сключване се уговаря, че по време на работата се извършва обучение или се усвояват практически умения под наставничество. Това налага да се прецизират посочените разпоредби.

Насърчаване на двустранно сътрудничество

С ЗИДКТ се създава нов чл. 2а КТ, с който изрично се вменява задължение за държавата да насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между синдикалните организации и организациите на работодателите по въпросите, определени в чл. 2 КТ, а именно: трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. Съгласно новата ал. 2 на чл. 2а КТ представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище полагат усилия за развитие на социалния диалог и сътрудничеството, които да допринасят за:

1. укрепване на взаимното доверие;

2. взаимно зачитане на интересите;

3. утвърждаване на колективното трудово договаряне;

4. повишаване информираността на работниците и служителите;

5. мотивацията на работниците и служителите за активно участие в работния процес;

6. развитие и утвърждаване на корпоративната социална отговорност.

Изменения в чл.57 КТ - Действие на КТД по отношение на лицата

По силата на чл.57, ал.1 КТ колективен трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. От това следва, че онези от работниците или служителите в образователна институция, които не членуват в синдикална организация, страна по КТД в образователната институция, не попадат под действието на сключения КТД, т.е. този КТД не се отнася за тях.

С втората алинея вече урежда процедура за присъединяване. Според нея желаещият да се присъедини работник или служител следва да подаде заявление до работодателя или до ръководството на синдикалната организация в образователната институция, която е сключила договора. Но това е процедура, която е възможна, ако в договора са уредени условия и ред за присъединяване към сключения КТД. Това изрично следва от новата алинея трета. С нея се регламентира, че редът и условията за присъединяването, включително заплащане на парична присъединителна вноска, се определят между страните по договора.

С цел защита на трудовите и социални права на членове на СБУ и предвид значимостта на направените промени в Кодекса на труда, е важно председателите на общинските координационни съвети и на синдикалните организации на СБУ своевременно да се запознаят синдикалните членове.

Павлина Петрова - гл. експерт-юрист в Централата на СБУ

Роза Костова - гл. експерт-юрист в Централата на СБУ