А Н А Л И З
на резултатите от проведената анкета за нагласите, информираността и очакванията за начините на ограничаване и преодоляване на КОВИД-19 сред учителите в България

В периода 9-13 февруари 2021 г. Синдикатът на българските учители, съвместно със Сдружение на директорите в средното образование в Република България, проведе обширно изследване сред учителите за нагласите, информираността и очакванията за начините на ограничаване и преодоляване на КОВИД-19. В изследването се включиха 13 177 учители, които попълниха онлайн анкета със седем въпроса. Какво показват резултатите:

1. Като цяло учителите имат положителна нагласа към ваксинирането, като процентът на тези, които твърдо са заявили желанието си да се ваксинират (27,3%) и все още колебаещите се (26,9%) сумарно е по-висок от процента на тези, които са отговорили, че на този етап не планират да се ваксинират (45,8%).

2. Най-силно влияние върху решението на учителите оказват експертните мнения на медицински специалисти, изразени в медии и социални мрежи (52,7%). Това означава, че учителите сериозно се интересуват от проблема, активно следят изявите на авторитетите в областта и имат доверие на техните становища и препоръки. Прави впечатление невисокият процент на доверие и влияние към личните лекари, който е едва 10,8%.

3. Желанието да се върнат към обичайния начин на живот е най-мотивиращо за учителите да се ваксинират (43%), както и убедеността им в ползата от ваксините (31,7%), и че само така могат да бъдат защитени при многочасовото ежедневно общуване с учениците (16,9%). Решението да се ваксинират не се влияе съществено от мнението на другите колеги за това, като то е минимално – едва 3,3%.

4. Най-големите притеснения сред изразилите нежелание да се ваксинират са страх от евентуални странични ефекти (47,6%), липса на яснота дали ваксината няма да им навреди при наличието на други заболявания (32,4%) и липсата на доказателства, че ваксината ще ги пази ефективно за достатъчно дълъг период от време (31,1%). Само 11,3% са заявили, че не са привърженици на ваксините, което отново извежда като основна причина за липсата на доверие към ваксинирането на недостатъчната информираност по проблема.

5. Горният извод се потвърждава и от отговорите на тези, които са изразили колебание в решението си за ваксиниране. Четиридесет и четири процента са заявили, че биха се ваксинирали, ако имат достатъчно достоверни данни за ефикасността и безвредността на ваксината върху различните възрастови групи. Повече информация за страничните ефекти на ваксините би повлияла положително на решението на 33,8% от анкетираните, а увереността, че ще изградят траен имунитет към заболяването би мотивирала 31,9% от тях.

6. Главният източник на информация за ваксините срещу КОВИД-19 за учителите е телевизията – 71,5% от анкетираните, както и различните интернет сайтове – 37,1%. Сравнително слаба е информираността от РЗИ и медицинските лица в училище – 12,5%, както и от колеги и приятели – 11,4%.

7. Едва една пета от учителите (20,6%) оценяват наличната информация за ваксините като достатъчна и достоверна.

Забележка: Сборът от процентите при отговорите на някои от въпросите е по-голям от 100, тъй като в тях анкетирани учители са посочвали и по повече от един отговор.

Изводите, които се налагат:

- Учителите имат положителна нагласа към ваксините, проявяват интерес и търсят научни доказателства за тяхната ефективност, но все още голяма част от тях не откриват достатъчно достоверна и надеждна информация;

- Необходима е по-сериозна разяснителна кампания от страна на РЗИ и други медицински авторитети в областта на имунологията.