Национално проучване за работното време на българския учител

Следвайки своята политика за проучване и подобряване на условията на труд, при които работят учителите, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Синдикатът на българските учители в края на 2013 г. и до март 2014 г. проведе анкетно проучване, с прилагане на пряка групова/индивидуална анкета за периода м. ноември – м. декември 2013г. Това е поредното проучване на организацията на учебния процес – продължителност и структура на работното време на учителя, финансирано чрез ОП "Човешки ресурси", осъществено от изследователски екип, ръководен от проф. д-р Невена Цачева, д.ик.н. Янка Такева и доц. д-р Милена Янчева.

Обобщените резултати от това национално изследване - "Проучване организацията на учебния процес – продължителност и структура на работното време на учителя” бяха представени на национална конференция в София на 18 юни т.г.

„Днес презентираме национално изследване, което е изключително важно за повишаване качеството на учебно-възпитателната работа в училището и детската градина, на организацията на учебно-възпитателния процес в тях, на развитието на творческите възможности на педагогическите кадри, за подобряване на психоклимата в учебните заведения. Това изследване сигурно ще сложи край на много спекулации - колко работи учителят, за това има ли той нужда от по-дълга отпуска и защо. То трябва да помогне на държавните институции да решат проблема с подобряване на организацията на работния ден в училище и детска градина, за по-коректни записи за организацията на работното време на всички приравнени към длъжността учител в новия закон за училищното образование и в КТД” - каза при откриването на форума д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Като добър пример в това отношение, тя припомни, че Учителският пенсионен фонд, единственият професионален фонд в България, е създаден на базата на задълбочено научно изследване на рисковите твърди и стресогенни фактори, проведено от СБУ с финансовата подкрепа на КНСБ преди 15 години.

В изказването си по време на конференцията инж. Пламен Димитров, президент на КНСБ, подчерта, че връзката между заплащането и условията за работа няма как да бъде откъсната от качеството на учебния процес, както и от изискванията към учебния процес. „Убеден съм, че днешният форум ще донесе качествени предложения, за да може учителският труд да бъде ефективен и добре заплатен”- каза той.

Във форума участва и Румяна Николова, изпълнителен директор на Националната инспекция по труда. Тя представи данни от изследване от изминалата година на Инспекцията, което показва, че сектор „Образование” е най-рисков за работещите в него. Сред причините са както работата извън класната стая за подготовка на уроци, проверки на домашни, тестове, писане на планове и т.н, така и натоварването им с огромния стрес на който са подложени заради отговорността за здравето и живота на децата и учениците. А осъществяването на допълнителни дейности, заради необходимостта да допълват ниските си доходи, пречи за доброто съвместяване на личния и професионален живот.

Участниците и гостите на събитието бяха приветствани от Мукаддес Налбант, зам.-министър на образованието и науката и председател на Съвета за тристранно сътрудничество в системата на средното образование. В своето изложение тя даде висока оценка на изследването и подчерта, че в своята работа се е опирала на резултатите от проучванията на Синдиката на българските учители, които са правени през годините. Тя говори и за политиките на Министерството с акцент върху Националната стратегия за развитието на педагогическите кадри и социалното партньорство.

Резултатите от националното изследване „Проучване организацията на учебния процес – продължителност и структура на работното врене на учителя” представи проф. д.м. Невена Цачева. То има за цел проучване с оценка и анализ на организацията на учебния процес – продължителност и структура на работното време на учителите с оглед неговото оптимизиране за постигане достойни и качествени измерители на труда на учителя. Анкетирани са 2336 учители от София и страната. Разпределението е както по населени места – малки, средни и големи, така и по профил на обучение, пол и трудов стаж – общ и учителски.88.1% от анкетираните са жени, говорещо ясно за феминизацията на професията, а преобладаващата част – 60.5% - със стаж над 20 години. Разпределението по професионални направления е равномерно и отговарящо на застъпеността на учебните предмети – 27.2% са начални учители, 12.2% учители по БЕЛ, 8.8% - по математика и съответно от 0.1% до 4.6% учители по останалите учебни дисциплини. В началната част на анкетата са въпроси, отнасящи се до информираността по отношение условията на труд и болшинството от учителите отговарят, че са получили такава информация при постъпване на работа или като част от информацията в трудовия договор.

И макар че в следващата група въпроси, визиращи удовлетвореността от труда на учителя, организацията на учебния процес и резултатите от труда, преобладават отговорите на учителите, които са доволни в една или друга степен, не трябва да се пренебрегва фактът, че точно в тази професия по традиция битува мнението за обществения ангажимент и обществената ангажираност на учителя, които се приемат за даденост. Интерес представлява разпределението на отговорите на един от откритите въпроси за това, анкетираните да посочат конкретно, от какво са доволни и от кое не са доволни в учебния процес. Така например 43% са доволни от възможността свободно да се определя методиката и средствата за провеждане на учебния процес, 63%.- от битовите условия и едносменния режим на работа с възможности за квалификация. Недоволни са от абсурдните изисквания на Регионалната здравна инспекция за подреждане на учебните предмети в седмичното разписание – 28%; от безсмисления престой от 8 часа, който възпрепятства самоподготовката им – 51%; от липсата на нова техника за представяне на учебния материал – 24%; от дискриминация, основана на делегирания бюджет в училищата – 2%; от попълване на документацията– 62%; от задължението да придружават учениците с автобус 21%; от интегрирането на децата със СОП и от малцинствата – 16%; от многото допълнителни задачи извън учебния процес – 65% и от обучението на 2 смени – 32%, допълват недоволните отговори от организацията на учебния процес.

Един от определящите въпроси в анкетната карта е този, отнасящ се до провеждането на самоподготовката. От анкетираните 68.5% посочват, че я извършват вкъщи и едва 9.5% - в училище. 42% посочват, че имат ограничено време за самоподготовка. Не бива да се пренебрегват факторите отнасящи се до липса на съвременна материална база - за затрудненията при самоподготовка, които срещат, учителите посочват по равно от 8% липса на добри помощни материали и 7.8% - липса на компютърна техника и интернет. Предпочитанието за извършване на самоподготовката вкъщи не е продиктувано само от посочените по-горе липса на помощни материали и компютърна техника в училище, но основно от ограниченото време, с което разполага учителят и необходимостта да отделя от личното си време у дома за подготовка. Отговаряйки на въпросите за средно седмичния брой учебни часове и съответно време за самоподготовка, се вижда, че броят учебни часове варира от 20 до 23 на седмица, но времето за самоподготовка е от 15 до 18 часа. Така при най-високия процент учители се оформя пряка учебна заетост от 37 часа седмично. Извън тази заетост е допълнителната, свързаната с училище и училищни дейности, която е 7.98 %. Не на последно място, много учители изпълняват и друга трудова дейност извън основната с цел допълване на семейния бюджет. Заплащането на учителския труд, което е под средното за страната, не отговаря на изискванията за квалификация и поддържащо образование, изискващи се от учителя и принуждава немалка част от работещите в сферата на образованието да търсят допълнителни източници на доходи.

Ето и някои отговори, свързани с организацията на учебния процес и работното време, на въпросите относно степента на натовареност в училище и необходимите промени за това: 64.2% от учителите определят висока степен на натовареност и останалите 32.2% - средна степен на учебна натовареност. Това предполага и промяна в организацията и управлението на учебния процес, като предлаганите мерки от самите анкетирани учители в значителна степен съответстват на намаляване на документацията, като учителите да не стават и администратори – 62%.; промени в учебната програма, като материалът да е съобразен с възрастта на учениците – 17.8%; намаляване на годишните нормативи на учителите – 15.2%.

Проучването очертава и проблеми и предизвикателства: липсата на холистичен подход към здравето, на дългосрочно планиране, недостатъчна мотивация и компетентности на учителите за осъществяване на промоция на здравето чрез организация и управление на работното време, ограничено учебно време за творческо реализиране на идеи и отговор на предизвикателства от променените условия на социалната и икономическата среда, ограничаване активното участие на учителите в творческа интерпретация на материала и при преподаването и взаимодействието с учениците вкл. по здравновъзпитателни теми и др.

В заключение - работното време, изследвано чрез индикаторите за: продължителност на работното време, работно време извън стандартната 5-дневна работна седмица и 40-часова заетост, показа и потвърждава националното проучване на условията на труд, че в сектор Образование се регистрира над 60 часа седмична заетост, което води в голяма част от учителите до недоволство от работното им време, неудовлетвореност от условията на труд и възприемане на работата като рискова за здравето и безопасността. Налице са проблеми на организацията на работното време - работа вечер и нощем, работа в почивни и празнични дни, както и работа повече от 10 часа дневно, се отчита при учителите, съобщаващи за по-често разпространена вечерна работа и работни дни по-дълги от 10 часа. Комбиниране на различни видове заетост (разпределяне на времето между основна платена работа, допълнителна платена работа, времето, което се отделя за придвижване между дома и местоработата, както и времето, което отделят за неплатена работа, предимно у дома и т.н.) е също така изразено в учителската професия, която в голямата си част е силно феминизирана.Те са изложени на по-продължителна дневна и седмична заетост не само на основната си платена работа, а и на други платени работи, както и са ангажирани на неплатена работа. Комплексната оценка на риска при учителите и следователно риск по отношение на елемента „работно време”, ги поставя в най-висока степен на риск сред останалите професии по отношение на работното им време и налага разработване и въвеждане на система от мерки за неговото оптимизиране.

В работата на форума участваха областните координатори на СБУ от страната, учители, директори на училища и детски градини, както и представители на Столична община, експерти от Министерството на образованието и науката, от работодателските организации в системата на средното образование.

Изследването „Проучване организацията на учебния процес – продължителност и структура на работното време на учителя” ще бъде публикувано в специална брошура, която ще бъде предоставена на държавните институции и други заинтересовани страни.