Интервю с Ана Ананиева, доктор по конституционно право, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане

Изградени са нов тип социални услуги в подкрепа на децата

за тяхното благополучно бъдеще

- Госпожо Ананиева, кои са новите моменти в работата на Агенцията за социално подпомагане при гарантирането на правото на децата на семейна среда и на достъп до качествена грижа и услу-ги според индивидуалните им потребности?

- Грижата за днешния и утрешния ден на децата предполага ця-лостна, целенасочена политика, която да се усъвършенства постоянно чрез нови форми и методи. По силата на специална Европейска дирек-тива и на приета въз основа на нея Национална стратегия „Визия за де-институционализация на децата в Република България” с валидност до 2025 г., през последните години приоритетно значение в този процес придоби извеждането на децата без семейна грижа от масовите социални домове и настаняването им в къщи от семеен тип, където с помощта на подготвени социални работници да се отглеждат ограничен брой деца /до 10 - 12/ и да се създава близка до семейната атмосфера.

В изпълнение на поставените от Визията срокове към днешна дата вече са закрити всички Домове за деца и юноши, лишени от родителска грижа, и е изградена модерна мрежа от нов тип социални услуги. Та-зи мрежа трябва да отговори на философията, че най-естествената среда за физическото, нравственото и интелектуалното развитие на всяко дете е семейството. Естествено е този процес, независимо от ускореното му завършване, да продължава в постоянен, дългосрочен план, тъй като той поражда нови и нови проблеми и изисква постоянно усъвършенст-ване.

- Бихте ли представили основните акценти и преимуществата на новия подход за отглеждане и развитие на децата без семейна грижа?

- Развитието на новата форма за отглеждане и развитие на децата без семейна грижа би следвало да избегне опасността от изолация на де-цата от обществена среда, от контакти с училища, културни средища, различен род публични събития на съответната територия. С оглед на това особена значимост има партньорството между неправителствените организации и компетентните държавни институции. Стратегически пар-тньор е системата на образованието, която има незаменима роля за формиране на знания, умения и компетентност, както у децата, в това число - и децата в риск, така и у социалните работници, професионално ангажирани с тази дейност.

От стартирането му и до днес процесът на деинституционализация продължава да се дискутира и като цел и съдържание, и като форма, и като възникващи нови проблеми. Чувствителността на обществото е обяснима. Тя допринася за повишаване на информираността на широки среди, но едновременно ражда критични наблюдения и полезни за инс-титуциите предложения и идеи.

Досегашният опит показва, че този нов подход в грижите за децата дава много повече възможности за превенция и ранна интервенция при деца в риск, а близката до семейната среда ускорява информацията и включва по-бързо и ефективно компетентните за решаване на конфликт-ни ситуации институции. Осигуряването на грижа за децата чрез алтер-нативни рeзидентни услуги облекчава и възможностите за постоянно сътрудничество с образователните, културните и друг род обществени структури, което ги приближава до естествената среда и води до инди-видуализация на подхода към всяко дете. А индивидуалният подход осигурява ранна оценка на възможностите, предпочитанията и уменията на децата в интерес на тяхната пълноценна реализация в трудовия и об-ществения живот, който им предстои.

- Каква е ролята на системата на образованието и виждате ли възможности за сътрудничество със Синдиката на българските учи-тели при осъществяването на този подход?

- Своевременната подготовка на децата, лишени от семейна грижа, за бъдещия самостоятелен начин на живот има важно значение не само за изграждането на пълноценни личности, но и за разгръщане на инте-лектуалния потенциал на нацията. В това отношение интерес представ-лява най-новото апробиране на модел, насочен към децата във възрас-товата група 13 – 18 години, който трябва да даде възможности за отчи-тане и развитие у децата на подходящи за възрастта и качествата им на-вици, нагласи и умения. Особено полезно е включването на обществени фигури с дългогодишна експертиза и висок професионализъм от типа на д.ик.н. Янка Такева, председателя на Синдиката на българските учители, която активно участва в изготвянето и в изпробването на новия модел.

Задължително условие за успешното усвояване на този модел е включването на местно ниво на училището, кметовете и структурите за социални услуги. Спецификата на различните райони в страната дава възможност за полезни за каузата на децата контакти с икономическите звена, които имат и възможности, и потребност от подготовката и прив-личането на нов трудов потенциал. Тази двустранна заинтересованост все още не е достатъчно развита, а тя предполага специално внимание. В тази посока вече се разработват и прилагат тъй наречените „менторски програми”, които трябва да дадат възможност за ранно изграждане на професионални и трудови навици, за включване на юношите в работния процес, а и за пълноправното им участие на пазара на труда още „на следващия ден”. Разработени от доказани професионалисти в различни-те сфери на труда, образованието и учебната дейност, менторските програми могат да станат важен фактор при избора на бъдещи профе-сионална реализация и образование.

Като цяло новите форми на подготовка на децата за включването им в трудовия и обществения живот са неделима част от процеса на реа-лизация и гарантиране на правата на детето. Те са, макар и частичен, отговор на изискванията на Конвенцията на ООН за правата на децата от 1989 г., ратифицирана от българското Народно събрание на 3 юли 1991 г., т.е. превърната в част от действащото вътрешно право на стра-ната. Тази конвенция изисква от държавите - членки на ООН, именно да гарантират достоен живот и благосъстояние за всяко дете.

Материала подготви Светла СТРУМИНА