ДЕВЕТИ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА КНСБ: ГЛАСЪТ НА РАБОТЕЩА БЪЛГАРИЯ

Заедно за сигурно бъдеще – икономическо възстановяване, справедлив зелен и дигитален преход с качествени работни места и достойни заплати

Делегатите на състоялия се на 10 и 11 май 2022 г. Девети редовен конгрес на Конфедерацията на независимите синдикати в България преизбраха за президент на КНСБ д-р инж. Пламен Димитров. Д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ, бе избрана за заместник-председател на Централната контролна комисия (ЦКК). Избраните вицепрезиденти на КНСБ през новия мандат са: Даниела Алексиева-Стоянова, д-р Тодор Капитанов и Огнян Атанасов. За председател на ЦКК на КНСБ бе избран Пламен Нанков, новоизбрани зам.-председатели на Комисията са още: Райна Джагалова и Валентин Вълчев. Със статут на вицепрезидент като главен икономист на КНСБ бе избран директорът на Института за социални и синдикални изследвания д-р Любослав Костов.

Конгресът на КНСБ, който е висшият ръководен орган на Конфедерацията, се провежда веднъж на всеки 5 години, обсъжда и приема отчетите за изминалия мандат, приема Програма за следващия мандат, прави промени в Устава и избира президента и вицепрезидентите на КНСБ, а така също и председател и зам.-председателите на Централната контролна комисия. Деветият конгрес се проведе в Интер Експо Център в гр. София под мотото „За сигурно бъдеще в зелените и дигитални промени“. На него присъстваха над 790 делегати, множество официални лица и гости. Сред тях: председателят на 47. Народното събрание Никола Минчев, вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, вицепремиерът Гроздан Караджов, министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков, министърът на образованието и науката акад. Николай Денков, министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, министърът на електронното управление Божидар Божанов, кметът на София Йорданка Фандъкова, представителите на парламентарно представени формации Десислава Атанасова, Мукаддес Налбант и Виктория Василева, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, зам.-председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика в 47. НС Деница Сачева, председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев, изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд Ивайло Калфин, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България проф. дфн Анастас Герджиков, ректорът на Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Димитър Димитров и др.

Както и генералният секретар на Международната конфедерация на труда Шарън Бъроу и генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини.

В конгреса на КНСБ взеха участие председателят на СБУ и председател на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към КНСБ д.ик.н. Янка Такева, и 232 делегати на СБУ от цялата страна, сред които много млади учители.

Деветият конгрес на КНСБ бе открит от президента на Конфедерацията д-р инж. Пламен Димитров. Във встъпителното си слово той подчерта: „КНСБ се роди въодушевена от демократичната промяна, но в труден период. Период на икономическа разруха, нищета и мизерни заплати. Бурни времена, протести, стачки, с основна цел – по-високи доходи. КНСБ пое по своя път – пътя на независимостта, и се превърна в най-успешно реформирания синдикат от Източна Европа. Признание, дадено ни от демократичната световна и европейска синдикална общност, с което днес ние всички се гордеем. КНСБ е призната от всички държавни институции като незаобиколим фактор в България – със свой принос в прехода към пазарна икономика и социално-икономическо развитие, както и в обновяването на трудовото и социалното законодателство. Зад нас е един мандат, през който работихме в сложна среда – процес на възстановяване от тежката икономическа рецесия, в която загубихме над 400 хил. работни места. През последните две години България получи покана за членство в ОИСР и влезе в чакалнята на Еврозоната, но в същото време те бяха белязани от безпрецедентната пандемия и политическата криза, огромен ръст на цените на електроенергията, после дойде и войната в Украйна – с огромни човешки трагедии и непредвидими икономически последици, и накрая газовата криза. След повече от година и половина преговори с работодателите и впоследствие с правителството беше договорено Национално тристранно споразумение (юли 2020). В него има важни договорености за политики и мерки за бизнес средата, влизането ни в Еврозоната, ОИСР и Шенген, за енергетиката и Зелената сделка, както и в областта на демографията, образованието, пазара на труда и миграцията, работното време, механизми за МРЗ и действия в сферата на социалната защита. Този тристранен пакт следва да се надгради и развие с новото правителство, като се отчетат управленските приоритети и действия за следващите две и повече години.“

Сред по-важните постижения на КНСБ през последните пет години той открои:

- Ръста на доходите: Преди 5 г. – 460 лв. МРЗ с почти 60% ръст, и 710 лв. МРЗ днес, с категоричното намерение да достигне 760 лв. още през тази година. За СРЗ целта е постигната – 1700 лв., около 70%-ен ръст за 5 г.;

- Политиките на КНСБ по Зелената сделка;

- В условията на ковид пандемията КНСБ бе активен участник в разработването и усъвършенстването на мерки за запазване на заетостта и компенсация на доходите. Българският модел на мярката 60/40 в известна степен е уникален, защото предоставя двойна защита – на заетостта и на дохода от определен предишен период, при това – в пълен размер. По време на прилагането на тази схема във всичките й периодично усъвършенствани варианти се включиха над 13 000 работодатели и 350 хил. работници и служители;

- В сферата на социалното осигуряване още в началото на мандата се наложи КНСБ да прибегне до аргументите на силата, като не допусна първият ден от обезщетението за болест да е за сметка на осигурените лица. През мандата пенсиите растяха по методология, защитавана от КНСБ, а именно: чрез нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. Така от 1,1 на четири стъпки този коефициент достигна до 1,35, а средната пенсия от 352 лв. през 2016 г. достигна 547 лв. към края на март 2022 г.;

- Националната образователна кампания „Моето първо работно място“ на КНСБ, осъществявана съвместно със Синдиката на българските учители и в партньорство с Министерството на образованието и науката, достигнала за 11 години до над 330 000 зрелостници, е обучила над 18 000 учители, разширила знанията им за основните трудови и осигурителни права.

Д-р инж. Пламен Димитров се спря и на множеството предизвикателства на днешния ден и очерта три групи стратегически приоритети за България: икономическо възстановяване – за справедлив зелен и дигитален преход; включващ пазар на труда – с качествени работни места и достойни заплати; социална сигурност – чрез общоприети стандарти и финансово стабилни солидарни системи.

„Главната ни цел е след 5 години българите да се радват на жизнен стандарт на ниво поне 70 на сто от този на средния европеец“ – изтъкна той.

Сред основните акценти от визията на КНСБ за необходимите действия, д-р инж. Пламен Димитров посочи развитието на образованието и обучението, които са в основата за постигане на включващ пазар на труда, динамичен и устойчив икономически растеж.

Сред по-важните, иновативни действия във вътрешен организационно-структурен план за КНСБ той очерта: изработване на примерен консолидационен модел и пътна карта за консолидация на структурите, които не отговарят на уставните изисквания за статут на основен член; изграждане на вътрешна Система за спешна синдикална помощ по модел, който да повиши мотивацията за синдикално членство и защитата на базовите ни синдикални лидери; разработване и прилагане на примерен модел с използването на финтех инструменти в процеса на събиране и отчисление на членския внос в синдикалните структури; разработване на модел на дигитална платформа за колективни действия, за консолидиране, представителство и защита на групови и колективни интереси, договорености и споразумения със съответната обвързваща сила; предлагане на индивидуални дигитални решения – ползване на обща експертна методическа подкрепа, достъп на синдикалните членове до дигитална приемна и консултации, практическа информация и придобивки; синдикализация чрез засилена работа „на терен“, прилагане на нови организационни решения и система за дигитално членство като пълноправна форма за представителство и защита на индивидуални права и интереси.

„Скъпи братя и сестри, днес повече от всякога ние сме решени да защитаваме свободата на труда си и солидарността и справедливостта между поколенията и в обществото!

Днес ние издигаме своя глас, за да покажем силата на най-голямата организация в България – нашата КНСБ! Гласът на 300 хил. синдикални членове, гласът на работеща България за достойни доходи и сигурност в труда! Горд съм с всички Вас, горд съм, че съм един от Вас, горд съм с нашата сила и с нашата борба, борба за справедливост!

И ние ще успеем, защото каузата ни е праведна! За нас! За нашите деца! За България!“ – заключи д-р инж. Пламен Димитров.

В последвалите приветствия на официалните гости КНСБ получи признание и висока оценка за политиките през мандата.

„КНСБ е организацията на хората на честния труд. Няма друга организация с такава членска маса – това е огромен ресурс, но и огромна отговорност“, каза вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. Тя подчерта ползите от социалния диалог между президентската институция и синдикатите и отбеляза, че по пътя към постигането на европейския стандарт на живот в страната значителна роля има КНСБ.

Председателят на 47. НС Никола Минчев изтъкна, че становищата, предложенията и експертизата на конфедерацията, които постъпват в 47. Народното събрание, са изключително полезни за работата и решенията в парламента. Той гарантира, че 47. Народното събрание ще бъде последователен и отговорен партньор на синдикатите.

Поради служебни ангажименти извън страната ни министър-председателят Кирил Петков поднесе своя поздрав към участниците в конгреса чрез видеообръщение. „Ще преодолеем кризите заедно“, каза той и заяви, че за правителството е изключително важно участието на синдикатите в реформите, общ и основен приоритет е развитието на нови законодателни актове и механизми за създаването на условия за достоен труд в България.

Председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев удостои д-р инж. Пламен Димитров с почетна грамота от БСК на КНСБ за изключителен принос за развитие на индустриалните отношения.

„КНСБ – вие сте невероятна мощ“, обърна се към делегатите на конгреса генералният секретар на Международната конфедерация на труда Шарън Бъроу. Тя поздрави конфедерацията и президента д-р инж. Пламен Димитров за неуморната работа за постигане на достойно минимално възнаграждение. Бъроу коментира още и една от най-актуалните задачи на синдикатите, а именно борбата за гарантиране на качествени зелени работни места, които са в услуга на климата. Генералният секретар на МКП призова за достойно възнаграждение и запазване на работните места, които по време на пандемията бяха на първа линия – в здравеопазването, образованието и публичния сектор.

Лука Визентини, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, благодари на КНСБ и лично на президента Пламен Димитров за родилата се в София през 2018 година идея за конвергенция на минималното заплащане, която доведе до Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне. Все още нищо не е приключило, заяви Визентини и обяви, че в момента на неговото изказване се водят преговори за приемането на директивата. КНСБ заслужава поздравления и за огромните усилия, които полага на международно равнище за укрепване на социалния стълб, както и за грижите, които полага за украинските бежанци, каза още генералният секретар на ЕКП.

В отчетния доклад на Координационния съвет (КС) на КНСБ достойно и ярко присъстват успешно и устойчиво реализираните през мандата политики от СБУ и Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата и „Обществения женски парламент – 21. век“ с председател д.ик.н. Янка Такева.

На дневен ред по време на конгреса бяха поставени и дебатирани и важни приоритети в образованието, по които СБУ и КНСБ ще продължат да работят заедно и занапред.

Д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ, беше водещ на второто конгресно заседание, по време на което бе представен отчетният доклад на КС на КНСБ и се проведе дебат по него. Сред основните участници в обсъжданията по панел Доходи и Колективно трудово договаряне беше Иван Господинов, председател на ОбКС на СБУ – Сливен, областен координатор и член на Националния стачен комитет на СБУ. Той представи обстойно добрия опит и постиженията на СБУ в сферата на социалния диалог и колективното трудово договаряне.

От конгресната трибуна д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ и на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към КНСБ, поздрави делегатите и категорично и мотивирано представи значимото място и ролята на Синдиката на българските учители в голямото синдикално семейство на КНСБ и в общественото пространство. В изказването си тя изтъкна: „КНСБ създава възможност в тези условия човек да се чувства достоен, зачетен, уважен и да знае, че има едно голямо синдикално семейство, което се грижи за него. Доказахме го с делата си и по време на пандемията, доказваме го всекидневно. И ние – голямата армия на българските учители, сме тук в залата заслужено горди от постигнатото през мандата, нищо че не присъстваме много на снимките по екраните. Ние отстояхме ръста на учителските заплатите, надградихме колективното трудово договаряне, работихме за подобряване на условията на труд. Ние бяхме в публичното пространство със своите конференции, стачки, митинги и протести за своите 32 години. Има ни в летописа с трайни следи в съвременния синдикализъм. Ние, учителите, доказахме и през този период, че можем да се справим с всичко, да се раздаваме в професията, да превключваме в различни режими на обучение по време на пандемията, да бъдем творци, да възпитаваме в ценности. Тук са и младите учители, представители на клубовете „Млад учител“ към СБУ в цялата страна.“

В изказването си д.ик.н. Янка Такева апелира и за необходимостта от разработването на политики за работа на синдикатите в кризисни ситуации, в контекста на времето, в което живеем.

По време на Деветия си конгрес КНСБ награди изявени синдикалисти. Наградата на името на „Проф. Кръстьо Петков“ за цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България получиха вицепрезидентите на КНСБ (2017 – 2022) – д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов и Пламен Нанков, и националните секретари на КНСБ – Ася Гонева, Юлия Симеонова и Николай Недев.

В хода на своята работа делегатите на конгреса обсъдиха и приеха предложения за изменение и допълнение на Устава на КНСБ. Членството в КНСБ вече ще бъде и дигитално. Целта е Синдикатът да бъде непрекъснато до своите членове, включително и до тези, които работят дигитално, извън офиса или в професии, в които няма синдикат. Тази промяна позволява да се получава достъп до виртуална приемна и синдикална защита от всяка една точка, включително и през мобилни устройства.

Дискутирани и приети бяха Програма на КНСБ (2022 – 2027 г.) и бюджетната рамка за същия период, която цели да постигне очаквания ръст на минималната работна заплата – 1700 лв., и средната работна заплата – 3100 лв. В Програмата за действие на КНСБ през следващия мандат подробно са разгледани темите, свързани с икономика и пазар на труда; социални политики; защита на труда; социален диалог и представителство и организационно-структурно развитие, с конкретни приоритети и цели, с акцент – сигурно бъдеще на работещите българи в света на икономическото възстановяване, зелените и дигитални промени.

Велина АНТОВА