ВАЖНО ДА ЗНАЕТЕ

КОНВЕНЦИЯ № 190 ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА НАСИЛИЕТО
И ТОРМОЗА В ОБЛАСТТА НА ТРУДА

Темата продължава от бр. 23 от 13.06.2022 г. на вестник „Учителско дело“

Конвенция № 190 за премахване на насилието и тормоза в областта на труда се прилага по отношение на насилието и тормоза в „сферата на труда“, която надхвърля рамките на работното място и включва случаи възникнали по време на работа, свързани с работа или произтичащи от работа, извършена:

1. на работното място, включително на обществени места и в частни помещения, когато те са място на работа;

2. на места, където служителят получава заплата, ползва почивка за отдих или прием на храна, или използва санитарни помещения и съблекални;

3. по време на командировки, пътувания, обучение, събития или социални дейности;

4. в процеса на комуникации, свързани с работата, включително тези, предоставени от информационните и комуникационните технологии;

5. в жилищни помещения, предоставени от работодателя;

6. когато пътувате до и от работа.

Основните принципи на Конвенцията са заложени в част III (чл. 4-6). Чрез тях ратифициралите държави се задължават да:

 Приемат приобщаващ, интегриран и съобразен с аспектите на пола подход за предотвратяване и премахване на насилието и тормоза в сферата на труда, който включва установяване със закон на забрана на насилието и тормоза (член 4, параграф 2);

 Гарантират, че на насилието и тормоза се противодейства със съответни политики (член 4, параграф 2, буква б);

 Приемат всеобхватна стратегия за борба с насилието и тормоза и гарантират достъп до средства за правна защита и подкрепа за жертвите (член 4, параграф 2, буква в);

 Приемат закони, подзаконови разпоредби и политики, гарантиращи правото на равенство и недискриминация при упражняването на заетост, включително за уязвимите групи и групите в уязвимо положение (член 6).

Конвенция № 190 изисква ратифициралите държави да приемат подходящи мерки за предотвратяване на насилието и тормоза в сферата на труда (член 8), както и да приемат закони и подзаконови разпоредби, изискващи от работодателите да предотвратяват насилието и тормоза на работното място и по-специално да: да приемат в консултация с работниците и техните представители и да прилагат политика на работното място относно насилието и тормоза; да вземат под внимание насилието и тормоза и свързаните психологически и социални рискове при уреждането на безопасните и здравословни условия на труд; с участието на работниците и техните представители да идентифицират опасностите и да оценят рисковете от насилие и тормоз, както и да предприемат мерки за предотвратяване и контрол; и да предоставят на работниците и другите засегнати лица информация и обучение, в подходяща форма, относно идентифицираните опасности и рискове от насилие и тормоз и свързаните с тях превантивни и защитни мерки (член 9).

Конвенцията изисква прилагане на средства за правна защита, ратифициралите държави предприемат подходящи мерки, за да гарантират лесен достъп до ефективни средства за правна защита; да признаят последиците от домашното насилие и доколкото е разумно осъществимо, да смекчат въздействието му в сферата на труда; както и да гарантират, че работниците имат право да се оттеглят от работна ситуация, представляваща непосредствена и сериозна заплаха, свързана с насилие и тормоз (член 10).

Освен това Конвенцията включва разпоредби и относно приемане на насоки, провеждане на обучения и предприемане на инициативи, включително и кампании за повишаване на осведомеността на насието и тормоза на работното място.

Темата продължава в следващ брой на вестник „Учителско дело“

Павлина Петрова,

гл. експерт-юрист

в Централата на СБУ