Меглена Кунева: Необходими са много инвестиции в българския учител

Меглена Кунева - първият български еврокомисар, /2007-2009 г. с ресор защита на потребителите в първия състав на Европейската комисия/, настоящ председател на "Движение България на гражданите" от Реформаторския блок, не се нуждае от представяне. В най-едри щрихи може да се каже, че тя е договорила 800 млн. евро по 3 оперативни програми - за секторите образование, наука и иновации. Предлага повишаване на процента за финансиране на образованието до 4,5% от БВП (в момента е малко над 3,8%). Провежда и лична кампания „Продължавай да четеш“ с дарения на книги от български автори с желанието да се постави акцентът на общественото внимание върху проблема с четенето, защото е сигурна, че хората четат, но не им стигат средствата да си купуват книги. В навечерието на Международния ден на учителя Меглена Кунева изпрати томове с литература от български автори до български училища. Споделя, че чрез нея, като гражданин и българин, желае да окуражи младите хора да четат повече, така че духовният свят да стане по-достъпен и разбираем за тях.

- Госпожо Кунева, Вие имате огромен международен и национален опит като политик. Смятате ли, че една жена в днешния свят, в България, се чувства комфортно и добре в политиката?

- Политиката според мен е трудно място за всички - и за млади, и за по-опитни, за мъже, и за жени. Това е така, защото не всички спазват едни и същи правила, а останалите се примиряваме. В тази ситуация начинът, по който може да бъде атакувана една жена, е много по-агресивен и това по-често може да се случи, отколкото при един мъж. Но то е част от професионалния риск, който се поема във всяка професия. Аз имах късмет да започна активно да се занимавам с политика, когато детето ми бе поотраснало, иначе би било много по-тежко. От друга страна, жените имат повече сетива за политиката и те са свързани с усет за справедливост и интуиция. Много рядко съм срещала жена, която не си е изчела всичко и не е добре подготвена. Ние, жените, сме по-старателни, а особено в областите, в които съм работила, прави силно впечатление, когато си добре подготвен. Фактът, че сега има българки на най-високи позиции - г-жа Ирина Бокова, г-жа Кристалина Георгиева, г-жа Искра Михайлова, която е председател на Комисията по регионална политика в Европейския парламент, показва, че явно се справяме.

- Вие сте от учителско семейство, с традиции в просветното дело. Кои са Вашите най-ярки спомени?

- За съжаление, нямам спомени от моя дядо, той е починал в годината, в която съм се родила. Но пък имам спомените на баща ми и фактите, които мога да прочета в историята на просветното движение в неговото село, където е работил - това е Талашманлий. Всъщност името на рода Куневи идва от даскал Куньо, имало е и такова село - Кунино, било е малко, на пътя за Одрин, премества се и става част от голямото тогава Талашманлий, сега град Генерал Тошево. Учителската история е свързана с първото килийно училище в селото, с борбата да се преподава на български език в него. И аз съм много горда с това, което са направили и даскал Куньо, и неговият син Стоян Кунев, който е бил избран и настоятелно канен да отиде да работи в Сливен, на много висок за онова време пост. Но той предпочел да остане в родното си село, където е учителствал 53 години. И двамата са даскали и са погребани в двора на църквата. Това е чест, която рядко се е давала.

- Какво според Вас трябва да бъде направено, за да се повиши общественият статус на българския учител?

- Да започнем с това - да си оценим учителите и да кажем високо, гласно и открито, че държим на българските учители, че всеки си спомня кой го е учил, има поне по един любим учител и съзнава, че от това е зависело бъдещето му, животът му, формирало го е. Училището си остава най-важното място за децата извън дома, което означава, че и учителите, след семейството, са най-важните хора в живота на човека. Необходими са много инвестиции в българския учител - за квалификация, за учене през целия живот, за оборудване, книги, условия на труд и др. Това са много важни неща. Човек трябва да зареди отнякъде енергия, за да може след това да я предаде на другите. Учителите имат необходимост от вдъхновение, за да могат да предадат това вдъхновение на учениците си. Наложително е да има и стабилно нарастване на бюджета. Смятам, че българските учители се доказват през успехите на учениците си и нека да имат повече поводи за това. В Шумен една много симпатична учителка Бисерка Илиева е включена в листата на Реформаторския блок, на движение „България на гражданите“ и е наша гордост. Нейните ученици печелят всякакви олимпиади - у нас и по света - и тя е така горда и удовлетворена от труда си. Човекът трябва да има именно тази гордост от професията си - смятам, че това е в основата на учителския труд. Учителите никога няма да бъдат сред най-богатата прослойка в обществото, навсякъде в света е така. Но учителите работят с друга, различна от финансовата, мотивация, тя трябва да бъде оценена и поощрена, някой трябва да им каже: „Браво! Гордеем се с вас!“.

- Предстои да започнат преговорите за параметрите на новия бюджет за средното образование. Какъв трябва да бъде той според Вас?

- Когато има криза, обикновено най-добрата рецепта е да се инвестира в образование. Така правят в много страни. Аз смятам, че образованието трябва да бъде висок приоритет за България. И мъничко да се увеличат парите за образование – стъпка по стъпка - за да покажем тенденцията, че то наистина е приоритет.

- Нещо, което бихте искали да споделите?

- Аз искам през вашия вестник да благодаря на всичките си учители, да им кажа, че ги помня всички, че няма учител, който да съм забравила. Имала съм любими предмети – история и литература. Но си спомням много добре моята учителка по математика в гимназията - предмет, по който със сигурност полагах ужасно много усилия. Тя разпозна моите усилия. И ми даде самочувствието, че ако човек се потруди, усилията му ще бъдат забелязани. Един ученик не може да бъде еднакво добър във всички предмети, но старанието трябва да се оценява и аз благодаря на всеки, който е направил възможното едно дете да излезе с повече увереност, че знае как да се справя в живота. И това е така, защото то знае какво значи труд, какво е старание и какво е да се оценят усилията му.

- Наближава 5 октомври - Международният ден на учителите. Вашето пожелание към българските учители?

- На този празник, посветен на учителската професия, желая на преподавателите кураж и вдъхновение. Кураж, защото работят в система, която трябва да претърпи истинска реформа, за да посрещне предизвикателствата на новото време. Вдъхновение, защото професията им е мисия, която превръща младите хора в личности със самочувствие и в творци. И разбира се, дълбок поклон за труда и усилията им да превръщат българските деца в личности и граждани.

Интервю на Светла СТРУМИНА

Бел. ред.: Интервюто е взето на 1.10.2014 г.

____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____