КРЪГЛА МАСА
С отговорност към здравето на българските деца

Д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, взе участие в кръгла маса на тема „С отговорност към здравето на българските деца“, която се състоя на 6 февруари в Централата на Българския червен кръст (БЧК) в столицата.

На форума, който бе открит от Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, и акад. Христо Григоров, председател на БЧК, бяха дискутирани основни проблеми и предизвикателства, свързани със здравето на децата и учениците у нас. Обсъдени бяха перспективи и бъдещи действия в подкрепа на усилията на държавата, насочени към създаване на условия и механизми за постигане на цялостно физическо, психическо и социално благополучие на подрастващите. В контекста на темата бе коментирана и реформата за изграждане на междуинституционално сътрудничество, заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост.

В значимото за страната ни събитие, организирано от БЧК по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен секретар на вестник „Български лекар“, се включиха представители на различни министерства и ведомства, държавни агенции, СЗО, УНИЦЕФ, неправителствени и съсловни организации и др.

Сред участниците бяха доц. Михаил Околийски, зам.-министър на здравеопазването, Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците, Иванка Динева, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“, д-р Валентин Пеев, главен секретар на Българския лекарски съюз и зам.-председател на БЧК, Стели Джамбазова, председател на Българския младежки червен кръст (БМЧК), проф. Ромел Велев, председател на Червения кръст на Република Северна Македония, проф. д-р Красимир Гигов, генерален директор, д-р Славита Джамбазова и д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерални директори на БЧК, д-р София Стоименова, главен секретар на организацията, Камен Радев, старши експерт в Регионално управление на образованието (РУО) – София-град, представители на Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването (МЗ) и др.

Провеждане на национална кампания, посветена на детското здраве – под егидата на БЧК и с подкрепата на президентската институция, предложи вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя акцентира върху необходимостта от регионални дискусии за детското здраве и изрази благодарността си към Младежката организация на БЧК, чиито доброволци са изключително активни в промоцията на здравето сред своите връстници. В своето изказване при официалното откриване на кръглата маса вицепрезидентът посочи основни проблеми, свързани със здравето на децата у нас и призова за национален консенсус за решаването им. Изрази сериозна загриженост относно състоянието на детското здравеопазване и подчерта, че то все още не е еднакво достъпно за всички деца в страната, особено по отношение на достъп до педиатрична грижа, като акцентира върху значителните и задълбочаващи се регионални дисбаланси. Тежко болните български деца трябва да могат да разчитат на грижата на държавата, изтъкна вицепрезидентът и посочи, че инициативи като „Българската Коледа“ са полезни, но дарителските кампании не са достатъчни и не могат да компенсират липсата на ангажираност и целенасочена политика от страна на държавата в областта на здравеопазването.

Илияна Йотова говори и за зловещата епидемия от употреба на алкохол, опиати, тютюневи изделия от подрастващите у нас. Цитира данни на неправителствени организации, според които около 80% от българските ученици са опитвали алкохол или марихуана, 30 на сто са прибягвали към синтетични наркотици. Подчерта, че 12 – 13-годишни деца вече употребяват наркотици. „Трябва да се търсят отговори на въпросите, свързани с причините децата да посягат към наркотици – бедност, средата вкъщи, неработещи родители, опит за търсене на лесен изход, но ако не търсим причините, няма как да има успешна битка с наркозависимостта“, каза Илияна Йотова и акцентира на необходимостта от политики и за работа с родителите. Вицепрезидентът изтъкна и дейността на Министерството на образованието и науката в борбата с този проблем, като подчерта наличието на разработени национални програми и изтъкна, че тяхната ефективност и привлекателността им за учениците трябва да бъдат анализирани. „С усилията на всички – държава, неправителствен сектор, учители и родители, трябва да продължим неравната битка с предизвикателствата пред опазването на физическото и психичното здраве на нашите деца. Сега е времето, утре ще е късно“, каза в заключение Илияна Йотова.

Здравите деца са фундаментът, върху който ще се изгражда бъдещето на България, каза при откриването на кръглата маса акад. Христо Григоров, председател на БЧК. Той бе категоричен, че здравето на човек е резултат не единствено от физическите му дадености, но и от неговото поведение, което е следствие на знанията и уменията, изграждани в семейството и в училището, и формиращи здравното образование и здравната култура, които се реализират в обществото и са решаващ фактор за развитието и просперитета на държавата.

За проблемите, свързани със здравето и здравната култура на децата и учениците, и влияещите върху тях многоаспектни фактори, ангажирано и мотивирано говори в своето експозе д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Тя накратко представи дългогодишните политики на СБУ по отношение на съхраняване и подобряване на здравето на децата и учениците, за създаване на здравословни и безопасни условия за учене и изграждане на позитивна и приобщаваща среда, както и на психологически комфортен климат в образователните институции. Г-жа Такева отчете и сериозните усилия, полагани от Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и от доброволците на Българския червен кръст и УНИЦЕФ, но бе категорична относно негативното влияние на социалната среда и социалните и обществени фактори, които оказват многостранно въздействие върху децата, учениците и младите хора. „Кой е примерът за подражание днес? Кой е на почит и уважение? Скромният учител, доктор, селянинът, който си изкарва прехраната на полето? Кой?“ – запита тя и посочи, че децата се влияят от примерите, които им се предлагат в публичното пространство, като същевременно се стремят към изява и лидерство. Г-жа Такева говори и за ролята на семейството за израстването на здрави деца, като акцентира върху здравното поведение и здравната култура на родителите. Тя говори за отговорността им за възпитанието и грижите, които те полагат за децата си, и специално подчерта необходимостта от разяснителни и актуални кампании сред родителите по отношение на ваксинирането на децата с оглед на епидемиите, които застрашават човечеството днес.

Д.ик.н. Янка Такева емоционално и с дълбока загриженост аргументира взаимозависимостта между здравето на децата, насилието в семейната и обществената среда и успешното социализиране и развитие на подрастващите. Тя посочи, че с 25% се е увеличено насилието над учителите и с 35% – над децата в училище, според изследване на МОН отпреди две години, чиито данни все още не са оповестени официално. Г-жа Такева говори за това, че насилието над учителите се извършва главно от страна на родители, понякога дори и от ученици, както и други хора. Допълни, че насилието над децата и учениците се извършва предимно от родителите. Посочи, че данните маркират процес със сложни последствия, тъй като детето, което търпи насилие от най-близките си, няма подкрепа, защита и грижа, логично има достига до промени в мисленето и поведението си.

Д.ик.н. Янка Такева припомни резултатите от последното международно изследване PISA и изтъкна, че много се говори за ниските образователни показатели на българските деца, но не се отбелязва, че освен тях то показва, че 28% от българските деца проявяват тревожност, 24% живеят с чувството, че нямат подкрепа от родителите, а 51% от българските ученици живеят с един родител. Подчерта, че тези фактори се акумулират в емоционалните нагласи и поведенческа мотивация, в мирогледа и светоусещането на децата, създават у тях усещания с пагубно въздействие върху личността – за самотност и липсата на семейство, за несигурност и безпомощност, безнадеждност и безперспективност. Всичко това влияе негативно на поведението им в отношението им към света на децата и учениците, в резултат но което те реагират с прояви на насилие и притъпяват тревожността си с наркотици, алкохол, насилие и дори престъпления от различен характер.

В заключение д.ик.н. Янка Такева акцентира, че децата трябва да са в училище, да имат грижата на родителите си. Изрично подчерта решаващата роля на държавата, която трябва да надгражда добрите традиции – да има правила и обществени норми на поведение, да се спазват законовите разпоредби, да се сложи ред в грижата за децата от страна на семейството, да се заздрави семейството, да има социална обстановка и правила, които да служат за пример на младото поколение.

В рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост има целенасочена дейност да бъдат създадени уроци по здравна култура и образование във всички български училища, каза заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски. Той уточни, че се предвижда в зависимост от възрастта детето да получава умения и знания как да се предпазва от вредящи на здравето рискове като тютюнопушене, наркотични вещества, лоши човешки взаимоотношения, насилие и други. По думите му се очаква това да се случи тази година, като предстоят разговори с МОН и Министерството на труда и социалната политика кога да са часовете по здравна култура. Доц. Михаил Околийски каза и че най-голямото увеличение на средствата за здравеопазване е в посока профилактика на заболяванията и промоция на здраве, като подчерта, че е важно не само при деца и подрастващи, но и при родители и хора в репродуктивна възраст да се извършват профилактични прегледи. В заключение информира, че МЗ е възстановило програмата за подобряване на майчиното и детското здраве, както и стратегията за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа и субсидира всички лечебни заведения, намиращи се на труднодостъпни места в България.

По време на форума директорът на Българския младежки червен кръст Диляна Димитрова представи пред участниците дейността на организацията, насочена към промоция на здравето сред децата и младите хора. Тя подчерта, че за изминалата година по здравни теми са обучени над 1300 доброволци. Главен асистент д-р Румяна Динолова, дм от отдел „Психично здраве“ на НЦОЗА, представи презентация, посветена на неблагоприятните преживявания в детството и техните отражения в живота на човека, както и на превенцията и смекчаването на вредите. Кратък преглед на изследвания, кампании и инструменти на УНИЦЕФ за поведенческа и социална промяна във физическото и психическото здраве на децата и подрастващите направи Ивайло Спасов, представител на офиса на УНИЦЕФ в България. С интересни презентации и изказвания се включиха и представители на други институции.

В рамките на дискусията бяха засегнати и възможностите за изграждане на междуинституционално сътрудничество и предприемане на действия за укрепване на физическото, психическото и социалното благополучие на децата и учениците в страната. Участниците на кръглата маса се обединиха около тезата, че рисковото сексуално поведение, хранителните и психичните разстройства, тютюнопушенето и нарастващата злоупотреба с психоактивни вещества и алкохол, агресията и липсата на физическа активност са сред основните и най-наболели здравни проблеми сред подрастващите.

В края на форума генералният директор на БЧК проф. д-р Красимир Гигов благодари за споделените опит и за откровения разговор. Той подчерта ролята на семейството и личния пример във възпитанието на децата и припомни седемте здравословни отказа, описани от инициатора на кръглата маса д-р Тотко Найденов: не пушете, не прекалявайте с алкохола, не преяждайте, не си причинявайте стрес, не допускайте да напълнеете, не се обездвижвайте. „Това са изключително прости правила, но те променят всичко“, каза проф. Гигов и изрази надежда, че тези срещи ще доведат до конкретни мерки и политики за подобряване на здравната култура на децата в България, което ще допринесе за по-здраво и устойчиво бъдеще за страната.

Материала подготви Светла СТРУМИНА