151 години по пътя на безсмъртието

Председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева, зам.-председателят Иван Кънчев и представители от екипа на Централата на СБУ участваха във възпоминателната церемония, с която бе отбелязана 151- годишнината от гибелта на единствения, недостижим и величав син на България – Васил Левски. Церемонията се състоя на 19 февруари 2024 г. пред паметника на Дякона в столицата и бе заключителна част от поредица събития, организирани от Столична община, Софийската света митрополия и Общобългарският комитет „Васил Левски“, с които бе почетена личността и делото на Апостола на свободата, който мечтаеше за чиста и свята република – свободна, независима и горда.

В ден като този, когато цялата страна е притихнала и почита Левски, когато деца и ученици рецитират стихове и пеят песни с възхвала към неговата саможертва и отдаденост на род и Родина, когато хиляди българи се прекланят с цвете в ръка пред светлия лик на Апостола, който казва: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи”, своята почит и признателност към символа на несломимия български дух и на неговия стремеж към справедливост, независимост и обществено благополучие, отдадоха президентът на Република България Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Народното събрание Росен Желязков, министър председателят акад. Николай Денков, десетки народни представители, министри, представители на съдебната власт, военни, духовници, дипломати и др. Бяха поднесени венци и цветя пред емблематичния паметник на Левски и прозвучаха думи на гордост и възхвала, докосвайки душите и сърцата на присъстващите.

„Няма друг образ, който да ни обединява така, както Дякона“, изтъкна и кметът на Столична община Васил Терзиев, гост на церемонията. „Никога не бива да забравяме това. Всичко зависи от нас. Всички ние трябва да продължим делото на Апостола, като го преоткриваме всеки ден, във всяко наше действие. Да обединим усилия и да работим за страната и града си в духа на Левски – с вяра и решителност; да бъдем граждани, които се гордеят с историята и работят за бъдещето“, допълни още той.

„И милиони българи продължават и ще продължават да отстояват неговите идеали – тихо, упорито, като най-чистата мяра за собствената си стойност. Именно тяхната мълчалива сила възпира онези, които, за да се приравнят с Апостола, опитват да го принизят до себе си“, тези думи отекнаха в студената февруарска вечер, изречени от президента на Република България Румен Радев. „151 години след неговата гибел словото му продължава да носи огромен морален заряд. В него откриваме нашия общ духовен дом, търсим опора в съмнения и несгоди, изпълваме с вяра сърцата си. Апостолът не празнословеше, не обещаваше излишно, думите му не радваха себелюбивите. Но навсякъде го слушаха притихнали. Защото думите му бяха истински, силни и разбуждащи. Понякога горчиви, но винаги необходими – и тогава, и сега“ , допълни още президентът Радев и призова „да дадем на децата си една различна България, която да бъде по-близо до заветите на Апостола, която да бъде все повече земя на равноправие и законност, храм на истинната и правата свобода.“

„Пръв Левски прозря простата истина, че, ако искаме да бъдем уважавани, сами трябва да решаваме проблемите си. Сами трябва да подредим собствения си двор, където без разлика на етнос и вяра можем да живеем всички заедно, изтъкна ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев. Единствен той смело и открито заяви на тогавашния ни политически елит, че освобождението е дело възможно само за свободните духом хора и започна да работи директно с тях, говорейки разбираемо на техния ежедневен език, посочи още проф. Вълчев.

С трепет бяха произнесени още слова, поднесени цветя, изпълнени концерти, рецитали, и др. в памет на Дякона в цялата страна. И така ще бъде всяка година. Защото българите ще продължат да търсят безценните завети и да следват пътя на безсмъртието на своя духовен водач – Апостолът на българската свобода. На най-светлият и достоен за подражание, яркия факел, който и днес проправя пътя ни към развитие, усъвършенстване и напредък.

Ивайла ВАСИЛЕВА