Книгата „Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“ – ценен ресурс, подпомагащ методиката на обучението по италиански език, култура, литература

„Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“ е заглавието на книгата – монография на гл. ас. д-р Радея Гешева. Преподавател в специалност „Италианска филология“ на катедра „Романистика“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където води лекциите и упражненията по италианска литература и устен превод, Радея Гешева е и автор на главата за Пинокио в България, включена в международния и междукултурен проект Атлас „Пинокио“, който бе представен в бр. №24 на вестник „Учителско дело“ от 17 юни 2024 г.

Монографията „Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“ е публикувана от издателство „Парадигма“ и проследява възгледите на и за жените писателки на Италия от Обединението – 1861 г. – до края на ХХ век. Тя представлява и впечатляващо изследване, свързано с тематиката на дисертационния труд на авторката, която го разширява, допълва и разгръща.

Книгата на младата и изключително талантлива авторка анализира въпроса за женското писане с фокус върху загадъчното присъствие/отсъствие на някои авторки в литературата. Книгата е с интердисциплинарен характер и предлага разрез на италианската действителност през миналия ХХ век. Представени са емблематични за него авторки, които често не са включвани в антологиите и учебниците по литература. След проследяване на извънлитературните фактори се акцентира върху различните обособени модуси на писането: на отсъствието в творчеството на Наталия Гинзбург, на тревожността чрез разгръщането на идеята за жените в литературата при Дача Мараини и на провокацията при мистифицирането на авторовата фигура, открояващо се при Елена Феранте.

Доц. д-р Недда Бояджиева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ посочва, че „Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“ е първото голямо изследване на гл. ас. д-р Радея Гешева, като монографията поставя значимия въпрос за ролята и мястото на жените в италианската литература, проследява предпоставките за разполагането им в центъра или в периферията на литературното пространство. Книгата разглежда темата за праотците и прамайките на писането, фокусира се върху женското писане и започва с примери от Средновековието и хуманизма, достигайки до ХХ век.

Обект на изследването са романите на Наталия Гинзбург, Дача Мараини и Елена Феранте, а предмет е спецификата на женското писане в творбите им, разглеждана през призмата на езика и паметта.

Монографията предлага три модуса на тялото на пишещата жена, анализирани с оглед на центъра и периферията на тялото на femina scribens – жертва, посочвано и като затворник, воин и медиатор.

Книгата проследява и влиянието на различни световни тенденции и автори върху италианските. Така например идеите на френската поетеса и писателка от италиански произход Кристина Пизанска са интерпретирани от гл. ас. д-р Гешева с оглед на възгледите на Вирджиния Улф, британската романистка и есеистка, която се спира на три основни аспекта – условията, в които пишат жените; същността на женската литература; наличието или отсъствието на женска литературна традиция. Няколко века по-късно възгледите ѝ са повлияли и на разглежданите в последната глава на монографията авторки – родената в Палермо през 1916 г. Наталия Гинзбург, Дача Мараини – гост в България и на специалност „Италианска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през декември 2023 година, и тайнствената, родена през 1943 г. в Неапол авторка на бестселъри Елена Феранте.

Трите представят своите възгледи на страниците на романите си, правейки своеобразен разрез на италианското общество, което води диалог с Античността, предците, съвременниците, политиката, философията, антропологията, историята. Третата глава на монографията – „Модуси на италианското женско писане“ – се фокусира върху трите емблематични фигури, носителки на знаковите модуси за всяка вълна на феминизма, изведени от авторката. Така Наталия Гинзбург е представителка на първата вълна и олицетворява отсъствието, Дача Мараини по време на втората вълна акцентира върху тревожността, а Елена Феранте, представителка за третата, се асоциира с провокацията.

В приложенията към монографията са включени три манифеста, посочени и преведени за първи път на български език. Става дума за „Реч за жените“ на Наталия Гинзбург (1948), „Манифест на групата DEMAU“ (1966), „Манифест на „Женски бунт“ (1970).

Краткият речник на използваните термини в книгата улеснява читателя и е ценен ресурс и ориентир в концепциите и дефинициите. В него се намира информация за основни литературни понятия, както и за понятия, въведени от български, английски, американски, френски или италиански изследователи. Анализират се основни процеси в италианското общество с отношение към формирането на езика и паметта, културата и литературата. Посочени са базови термини, които следва да бъдат част от фоновите знания на преподавателите, изследователите и студентите, занимаващи се с литературното поле. Монографията очертава хоризонти за бъдещи проучвания, свързани с литературния, дидактическия, педагогическия дискурс в синхронен и диахронен план.

В заключение – монографията, която е великолепно в полиграфическо отношение издание, е ценен ресурс, подпомагащ методиката на обучението по италиански език, култура, литература.

УД

Източници: „Чуждоезиковото обучение – към езика и културата чрез литература“, доц. д-р Недда Бояджиева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“