Международен форум обсъди ролята и значимостта
на Кирило-Методиевото дело за Европа и за световната цивилизация

Председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева бе гост на Международния форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“, който се проведе по инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, с подкрепата на Министерството на образованието и науката, и на Националната научна програма „За развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Двудневният форум, стартира на 27 юни 2024 г. в Националния дворец на културата и е продължение на провелия се през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“.

В значимия форум взеха участие президентът на Република България Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, представители на държавни, национални и регионални институции, на академичните среди, на образователни институции, медии и др.

Повече от 30 изявени учени от 11 държави в продължение на два дни имаха възможността да дискутират с българските си колеги значението на славянското наследство, неговото съхраняване и разпространение в съвременния свят, ролята на Кирило-Методиевото дело, значимостта на кирилицата, езика и символите на идентичността в процесите на глобализация. Акцент бе и ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.

Напомняме, че в навечерието на 11 май 2023 г. Синдиката на българските учители инициира научно-творческа конференция, посветена на величавото и епохално дело на създателите и разпространителите на първата славянска азбука – светите братя Кирил и Методий и на 1160 години от началото на Велико моравската мисия под наслов „…И ний сме дали нещо на света“. Тя се проведе с подкрепата на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към КНСБ, с председател д.ик.н. Янка Такева; район „Нови Искър“, Столична община, с кмет Даниела Райкова и народно читалище „Отец Паисий – град Нови Искър –1936“, с председател Людмила Иванова. Домакин на събитието бе 176. ОбУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Негован, с директор Николай Радулов.

Поетичното звучене на „Азбучната молитва“ на Константин Преславски постави тържественото начало на събитието, което официално бе открито от президента на Република България Румен Радев. „Българската азбука, просвета и култура и славянската писменост са вградени дълбоко в нашата държава и институционалност. Благодарение на силата и красотата им България се съгради като държава на духа, която още преди хилядолетия се превърна в един от културните центрове на Европа“, изтъкна държавният глава и заяви, че българската писменост, просвета и духовност са ни съхранили като народ и са ни превели през най-тежките изпитания през векове на потисничество. „Като преки наследници на делото на светите братя Кирил и Методий наш дълг е да съхраняваме и развиваме това богатство“, допълни президентът на Република България и посочи, че кирилицата, тръгнала от нашите земи, днес формира широко духовно пространство, обединяващо милиони хора. „В динамичните времена на бързо развитие на технологии, икономика, глобализъм ние сме длъжни да преоткрием ролята на родния език като един от най-дълбоките символи на идентичност. Трябва да укрепваме този мост, който ни връща обрано към дома, корените и самите себе си, но и който ни отваря към други народи и култури“, заяви още президентът Радев.

Напътствие към участниците от името на Българската православна църква отправи проф. презв. д-р Иван Иванов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в Папския институт за Изтока към Университета Грегорияна в Рим, Италия. „В началото бе словото и словото бе в Бог и Бог бе словото…“, с тези думи, които предизвикват различни размисли отец Иван проследи ролята на словото в човешкия живот, като второ лице на Светата троица…, като сила, с която се възприемат божествените истини…Той говори и за значимостта на словото за християнството, за българската история, за връзката между човека и бога, като проследи мощта на буквите и уникалността на святото дело на равноапостолните братя Кирил и Методий, и отчете широкия му отзвук върху развитието на естетиката, културата, образованието, духовността, свободата и единството.

Поздравление към гости и участници с пожелание за успех на форума отправи и министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков като изтъкна нарастващия интерес към изучаване на български език от чуждестранни студенти в целия свят. Министър Цоков посочи, че един от основните инструменти на укрепването на позициите на чуждестранната българистика и разпространението на българския език, литература и култура по света е подпомагането на лекторатите по български език и литература. За настоящата академична 2024/2024 г. отчете, че МОН финансира работата на 29 лектори в чуждестранни университети. По думите му се финансират събития в чуждестранни университети, както и летни езикови курсове по български език, литература и култура в България за младежи, които се запознават с местната култура и забележителности, като по този начин всички те стават посланици на България.

Проф. Цоков допълни, че чрез Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ се дава възможност да се развива българистиката и като научно-изследователска област, както и се подпомагат различни изследвания, с възможност за съвместни публикации на учени от различни страни. Подчерта ролята и на националните програми за развитие на образованието, чрез които се подкрепя изучаването на българския език в чужбина, като изтъкна ролята на НП „Роден език и култура зад граница“, с която се приобщават десетки хиляди деца от над 400 неделни училища, и новата програма „Неразказните истории на българите“, която цели създаване на партньорства между ученици, родители и учители от неделни училища и лектори и студенти от чужди университети. „Тази програма е ценна, защото дава възможност децата да изследват приноса на бележити българи в развитието на съответната страна“, допълни още министър Цоков и отбеляза, че в помощ на българите и техните деца по света е достъпен онлайн – официалният правописен речник на българския език на БАН – платформата „БЕРОН“.

„Българските букви, език и книжовност са ключ към славянското и световното културно наследство. Българската култура и духовност са проводник към световните исторически тайни. Непобедима е силата на нетленното богатство от букви, думи, език и вкоренената в тях мъдрост. Българският език, българските букви, българската книжовност определят нашата идентичност вече 14 века“, изтъкна в своето слово вицепрезидента на Република България Илиана Йотова, при откриването на втория Международен форум, който проследява ключовата роля на България за създаването и разпространението на кирилицата, на книжовността и духовността из целия славянски свят.

Г-жа Йотова благодари на българските и чуждестранни учени за отдадеността им към българския език, книжовност, култура, духовност и подчерта основната цел на форума – да върне интереса към славянската култура и значението й за развитието на света, да се изследва това наследство в страната, която го създаде – България. „Ще се опитаме да направим прочит на миналото, на мястото на езика и идентичността в глобализацията. Ще се опитаме да дадем отговор на въпроса дали универсиализмът превзема идентичността, дали униформеният език краде от богатството на националните езици в тяхното многообразие“, заяви Илияна Йотова.

„Не съм съгласна с твърденията, че технологиите са несъвместими с хуманитарните науки. Хуманитарните науки не са екзотично занимание или хоби за изследване на миналото – необходимост са, защото предават мъдростта на вековете. Славянското културно наследство не е вкаменелост, напротив – жизнеността му вдъхновява и окуражава, за да устояваме на бурите на съвремието“, посочи още г-жа Йотова и допълни: „Отстояването на идентичността не се противопоставя на глобализацията, напротив – неизменен фактор е в голямото културно многообразие на света. В никакъв случай не означава и патриотарство“. И като продължи, изтъкна: „Днес ние не оспорваме суверенитета на съвременни държави, нито техния език, не пречим на никого да се самоопределя, но имаме общо историческо минало, което трябва да се признава и да се отстоява. Научните изследвания предпазват от изкушението за създаване на фиктивна история, което неминуемо води до политически и междудържавни конфликти“, отбеляза г-жа Йотова.

В хода на своето слово вицепрезидентът отново подчерта необходимостта от създаването на Български национален културен институт, който да обединява културната и образователната политика на България пред света. Според нея Българският национален културен институт, който ще разпространява и познанието за българското, за славянското културно наследство, би бил сред основните фактори за стимулиране на връзките с други славянски народи, за укрепване на мощта на славянската култура в 21. век. Вицепрезидентът акцентира и върху прогресивно намаляващите лекторати по български език и култура в чужди университети и призова да бъдат обединени усилията на наднационално ниво – за да се запази достойното място на славистиката в световните университети.

В словото си тя подчерта огромната роля на българските неделни училища в чужбина за съхраняване на българската идентичност, за разпространение на българския език, култура и духовност.

В конференцията, която премина в три сесии с фокус върху средновековното наследство на кирилицата, връзката между българската книжовност и националната идентичност, и съвременните проекции на азбуката върху идентичността, свои доклади и дългогодишни проучвания представиха учени изследователи от Австрия, Босна, Гърция, Ирландия, Италия, Молдова, Полша, Словакия, Сърбия, Хърватска и Швеция. Както и български учени от академичните институти и университетски преподаватели от София, Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград.

По време на инициативата Националният археологически институт с музей на БАН (НАИМ) представи постерната изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“, която обобщава резултатите от проведените през 2021 – 2023 г. от НАИМ-БАН детайлни проучвания на скалния манастир при с. Мурфатлар, обл. Констанца, Румъния.

Вторият ден от емблематичния форум – 28 юни, се проведе в Националния исторически музей на град Пловдив.

И както емблемата на международния форум е буквата „Б“, изписана от проф. Кирил Гогов – символ на Бог, бащина земя, благословия, благодарност, България, така и в бъдеще всички тези символи нека продължават да бъдат верую, цел и посока на българите у нас и по целия свят!

Ивайла ВАСИЛЕВА