ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ С ПОСТОЯНЕН И С НЕПОСТОЯНЕН ХАРАКТЕР

В Централата на Синдиката на българските учители нееднократно са постъпвали запитвания отнасящи се до изплащането на допълнителното трудово възнаграждение за ПКС, за втори час на класа, за сумите които влизат при изчисляването на обезщетенията при пенсиониране и др.

Отговорът на повечето от тези въпроси се съдържа в характера на самите допълнителни трудови възнаграждения – т.е. дали те са с постоянен характер или не.

Нормативно видовите допълнителни възнаграждения и техния характер са определени в Наредба за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г. посл. доп., бр. 49 от 29.06.2012 г.). Според чл. 3 т. 2 съществуват „допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор“. От текста е видно, че освен регламентираните в КТ и самата наредба могат да съществуват и други допълнителни трудови възнаграждения, определени в друг нормативен акт или КТД.

Такава могат да бъдат :

„1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период;

2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;

3. участие в печалбата;

4. други.“

Важно е да се отбележи, че според чл. 15., ал. 1 от наредбата “Допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 са с постоянен характер“, в действителност това са допълнителните възнаграждения за по-висока квалификация (образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, както и за придобит трудов стаж и професионален опит.

За системата на образованието в Наредба № 1 от 4 януари 2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (ДВ. бр.4, 2010г., посл. изм. ДВ. бр.71, 2014г.) е включен текст, според който постоянен характер има допълнителното трудово възнаграждение за по-висока Професионално-квалификационна степен – чл. 8, ал.6 „Допълнителното възнаграждение за придобита професионално-квалификационна степен по ал. 1, т. 2 е с постоянен характер“.

От написаното до тук следва, че при формирането на работните заплати на педагогическите кадри работещи в системата на народната просвета допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези за придобит трудов стаж и професионален опит и за по-висока квалификация (степени „доктор“ или „доктор на науките“ или ПКС. Тези допълнителни трудови възнаграждения са постоянен елемент от брутната работна заплата и се изплащат целогодишно.

На задаваните често въпроси „Защо не ми се изплаща ПКС по време на платения отпуск? Не е отразено във фиша за работната заплата?“ – отговорът е – това допълнително трудово възнаграждение се изплаща и по време на отпуск, но не се отразява във фиша, защото самото възнаграждение се изчислява по реда на чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда т.е. „изчислява се от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец предхождащ ползването на отпуска...“. Във фиша за работна заплата се отразява примерно така: „платен годишен отпуск – 22 работни дни – възнаграждение – ххх лв.“, в сумата на това възнаграждение – ххх лв., което е изчислено на база предходния месец се включва и възнаграждението за ПКС.

Важно е да се знае, че допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер се включват освен във възнаграждението за платен годишен отпуск и при формирането на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (чл. 17, ал 1 на Наредба за структура и организация....:

„В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;.......... “

Така допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит и за по-висока квалификация са елемент на обезщетенията, които най-често са тези по чл. 220, ал. 1 – за неспазено предизвестие, чл. 222, ал. 1 – за оставане един (по КТД – два) месеца без работа, чл. 222, ал. 3 – 2/6 (по КТД – 8) заплати при пенсиониране, чл. 224 – за неизползвания платен годишен отпуск.

Всички останали съществуващи в системата ни допълнителни трудови възнаграждения определени с Наредба № 1 за работните заплати или договорени в колективен трудов договор имат непостоянен характер и се изплащат или за действително извършена работа (лекторски час, проверка на изпитни работи), или само по време на работа (ползване на чужд език, час на класа, работа с деца със СОП и др.). Тези допълнителни трудови възнаграждения не се включват и при изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск и при обезщетенията по чл. 228 от КТ.

Иван Кънчев, Йордан Красев