Данните от изследването PISA -2025 показват цялостен спад на резултатите в световен мащаб и в трите ключови области

Данните от изследването PISA -2025 показват цялостен спад на резултатите в световен мащаб и в трите ключови области

Търсенето на решения за проблемите, които PISA 2025 г. откроява за образованието у нас, са сред основните задачи на новия управленски екип в МОН, по които вече се работи и предстои да бъдат обстойно обсъдени със социалните партньори

Наскоро бяха представени официално резултатите за 2025 г от теста PISA. –мащабното международно изследванене на Органицзацията за икономическо сътрудничество и развитие –ОИСР, измерващо на всеки три години функционалната грамотност на 15-годишните ученици в областтите на четенето, математиката и природните вауки. В изследването са се включили 91 държави и региони от цял свят и повече от 760 хил. ученици на възраст от 15 години и 3 месеца до 16 години и 2 месеца. В България 6830 ученици са попълнили реално теста, като 211 са училищата у нас, които се включили в проучването (различни по вид, подготовка и населено място).

Данните от изследването PISA -2025 показват цялостен спад на резултатите в световен мащаб и в трите ключови области. По природни науки резултатът е по-нисък с 3 точки, по четене с 15 точки, а по математика с 9 точки. Като цяло ОИСР отчита исторически тревожен спад в световен мащаб, сериозно засягащ държавите от ЕС. Особено резултатите в четенето отбелязват най-резкия срив в историята на международно изследванене. на този фон постиженията на българските 15-годишни ученици по природни науки учениците запазват нивото си от предишното изследване, но по математика и четене имат спад. По природни науки, която е основната област на изследването, българските ученици запазват резултатите си – 421 точки, като толкова са били и в предишното проучване през 2022 г. В тази основна област на изследването учениците у нас се позиционират на равнище 2, което е над базовото ниво за функционална грамотност. По математика резултатът е 405, което е намаление с 12 точки спрямо 2022 г., а по четене страната ни има 387 – с 17 точки по-малко от 2022 г. Едва 1% от българските ученици са достигнали нива 5 и нагоре по четене, което е най-ниският резултат, откакто страната ни участва в PISA.

Данните сочат още, че в ЕС Ирландия заема първо място по четене, а естонските 15 –годишни ученици са най-добре подготвени в областите математика и природни науки.

Акцент в PISA 2025 е поставен и върху дигиталното образование, мястото на изкуствения интелект и как учениците боравят с технологиите. По отношение на решаването на задачи чрез компютърни умения средният резултат на учениците в България също е по-нисък от средния за страните, участвали в теста.

PISA анализира също учебната среда, управленските практики, материалната база, методите на преподаване, професионалния опит и квалификацията на учителите. Данните показват, че българските учители продължават да оказват силна индивидуална подкрепа на учениците си. 71% от учениците заявяват, че учителят проявява искрен интерес към наученото от тях при средно 69% за ОИСР. 72% посочват, че преподавателят продължава да обяснява, докато всички разберат, при 66% средно за ОИСР.

В същото време се отчита понижение с над 11% при любопитството на 15 годишнити ученици у нас и при упоритостта им да се справят с по-трудни задачи. 41% се оплакват от безредие по време на час, а 48% са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди теста.

Учениците у нас прекарват средно по 2,2 часа дневно пред екраните си за развлечение, докато са в училище. Това е двойно повече спрямо средното за ОИСР. 42% посочват, че се разсейват в час заради дигиталните си устройства. На този фон се отчита 25% ръст в прилагането на училищни забрани за мобилни телефони. 41% от учениците използват изкуствен интелект при решаването на училищни задачи.

PISA отчита и фактори, свързани с начина, по който учениците подхождат към самото тестване, като например даване на прибързани отговори и съответноувеличаване на грешките към края на теста. Там също се открояват проблеми за българските ученици.

Оповестените резултати от за българските ученици от PISA -2025 отново разторещиха страстите в обществото и развихриха хетърското нахвърляне върху системата на предучилищното и училищното образование.

Синдикатът на българските учители и неговият председател д.ик.н. Янка Такева, смятат че подобни негативни емоции не бива да ескалират в началото на новата учебна година. Многократно заявяваната позиция на СБУ е, че проблемът не е просто в тестовете, а в дълбока криза на обществените мотивация, внимание и доверие в образователния ни модел. И още: колкото и добър професионалист да е учителят, той не е панацея, необходима е и родителска отговорност и ангажираност, а също и ред, дисциплина. Нека да не забравяме претоварени учебни програми, административната бумащина, твърде академичния материал и не насочен към практическото приложениe на знанията, което всъщност измерва PISA – предизвикателства, с които учителят постоянно се бори. Без добре подготвени млади и силно мотивирани учители, също никоя реформа или купуване на технологии няма да повиши резултатите на учениците ни. Преодоляването на образователното неравенство и ниската грамотност при ученици от уязвими групи, необходимостта от най-ранна и силна езикова интеграция за децата, които не говорят български у дома, както и ранното проследяване на развитието още от детската градина, също са от ключово значение. И не на последно място – когато отиваш на състезание се подготвяш за самото състезание по неговите конкретни правила. СБУ от години алармира, че това у нас за съжаление не се прави.

По време на пресконференцията, на която бяха представени данните от международното проучване PISA 2025 г., проф. д-р Георги Вълчев, министър на образованието и науката бе категоричан, че търсенето на решения за проблемите, които се открояват от PISA 2025 г. за образованието у нас, са сред основните задачи на новия управленски екип в МОН, по които вече се работи и предстои да бъдат обстойно обсъдени и със социалните партньори.

Материала подготви Велина АНТОВА