Петък,
  29 Март 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

Равнища на учебното съдържание и избиране


Достатъчно е да се влезе в интернет и да се потърси информация за средното образование, за да се види, че то в света активно се обсъжда с оглед постиженията и потребностите на новия век. У нас Синдикатът на българските учители, воден успешно от д.ик.н. Янка Такева, е инициатор на обновителни процеси в средното образование. Няма брой на органа на Синдиката – в. „Учителско дело“, в който да не се разглеждат въпроси за модернизация на българската образователна система. Публикуват се проекти за иновации и се споделя новаторски опит. За да се допринесе за разгръщането на този процес, позволих си да направя няколко предложения (в. „Учителско дело“, бр. 39 от 2016 г., бр. 9 и бр. 13 от 2017 г.). Тук бих искал да засегна още един проблем и начин за неговото разрешаване. Ако се счете, че проблемът заслужава внимание и в някаква степен посоката за разрешаването му е перспективна, би могло да се предприеме известна организация.

Безспорно е, че всеки ученик желае да успява, да има самочувствие, добър статус в класа, да му е приятно в училище. В действителност за немалко ученици това не е така.

В системата на средното образование учениците са различни. Същевременно обаче учебното съдържание и изискванията към учениците са едни и същи. От всички се изисква всичко, предвидено по учебните програми. Непостигнатото води до снижаване на оценките, за да се стигне до - не успяващ (слаб -2). Как това се отразява на учениците, е добре известно. Познати са явленията: формално заучаване и бързо забравяне на заучаваното, информационно претоварване, преживяване на неудовлетворение, потиснатост, неувереност във възможностите, агресивност, отслабване на желанието за учене, спадане равнището на психическите сили и способности. Ученици се отчуждават от ученето и училището и го напускат. Наблюдаваните явления са с неблагоприятни последствия за бъдещето на младите хора и за възхода на Родината.

Назряла е потребността да се превъзмогне изискването „от всички всичко“.

Българските учители преди и сега са разбирали и разбират, че различията на учениците е наложително да се имат предвид в обучението, че не е оправдано да се иска от всички всичко и чрез неизбежно снижаващи се оценки да се влияе неблагоприятно на самочувствието и на развитието им.

Преди време, при среща с поета Г. Джагаров, стана дума за неговия учител по литература. Г. Джагаров с чувство на уважение и обич към своя преподавател разказа за подхода, който той е имал към учениците: „Нашият учител ни познаваше добре и знаеше кои имаха склонност към художествената литература. Към тях проявяваше по-високи изисквания. Когато ме изпитваше, назоваваше имена на съученици, на които е писал отличен, и казваше: „Те ще бъдат специалисти в други области и това, което знаят и умеят по литература, е достатъчно да им поставя висока оценка. Ти ще се развиваш в областта на художествената литература и затова от теб искам повече.“ И той набелязваше какво още очаква от мен. Това ме вдъхновяваше и аз полагах старание да изпълня препоръките му.“

От споделеното е явно, че преподавателят не е влагал едно и също съдържание в оценката „отличен“ за учениците с различни склонности. Правил е разграничения. Те се приемали от него и от учениците за справедливи. Никой не го е упреквал, че към едни ученици е по-щедър в оценките, а към други - не. Учителят е отчитал индивидуалните различия на тези, които обучава.

Съобразяването с индивидуалните различия на учениците в обучението налага, на първо място, да се внесат подобрения в подбора и структурирането на учебното съдържание. То да не бъде едно и също за всички, а с допустимо диференциране. Подобен подход не е непознат в света. При почти вулканичното развитие на съвременните науки, техники и технологии, той, повече от когато и да е преди, е желателно да бъде актуализиран.

Възниква въпросът: Няма ли да е добре учебното съдържание по различните учебни предмети за всеки от класовете да се раздели на две равнища – 1-во (по-високо) и 2-ро (основно)? (За целта да бъдат подготвени и подходящи учебници.) На учениците да се предоставя възможност по желание (естествено, и при компетентно подпомагане) да избират кои от учебните предмети биха предпочитали да изучават на първо равнище и кои – на второ. Подходът ще е насърчителен за тях, защото ще подхождат съобразно съзнаваните и емоционално удовлетворяващи ги свои потребности, в които се проявяват съзряващи склонности и формиращи се индивидуални способности. Наред с това предоставяната възможност за избор ще е уважително отношение към ученика (а не задължаване). Тя ще утвърждава и позиция на личността за отговорност.

Естествените различия на учениците ще мотивират едни да избират да изучават на първо равнище хуманитарни учебни предмети, други – природни, трети – естетически, физкултура (спорт), битов, технически труд, четвърти – разнообразно единство. Така всеки ученик ще има области на обучение, които му дават престиж сред съучениците, увереност, самочувствие, уважение към себе си - области, в които ще напредва с по-бързи и по-високи темпове. Ще се създават условия за разцвет на индивидуалните способности. Ще се насочва по-вярно и ще се улеснява процесът на професионално ориентиране.

От избора на учебни предмети, които ще бъдат изучавани на второ равнище, няма да страда добрата обща подготовка. Напротив. Тя ще се основава на по-добро разбиране, на по-широки практически занимания. Ще се гарантира реално по-високо качество на образованието. Ще се преодолее информационната претовареност.

В съответствие с установяване на равнища на учебното съдържание полезно ще бъде да се внесат подобрения и в системата за оценяване в училище. Между съществуващите две системи – шестобална и точкова, последната е по-щадяща личността на ученика. Прилагането им обаче по отношение на постигнатото от учениците в обучението ги прави сходни в неблагоприятните им отражения.

Днес в света вниманието на педагогическата общественост все повече се насочва не към постигнатото, към крайни резултати от усилията на учениците, а към напредването. То е процес, който се разгръща в перспектива. Да се оценяват моментите на постижения в него, на възход, е с голяма развиваща сила. В хода на надграждането е особено целесъобразно и ползотворно прилагането на точковата система на оценяване. Постепенното натрупване на точки мобилизира, вдъхновява, стимулира.

Преминаването към равнища на учебното съдържание и към точкова система за оценяване на напредването обогатява и разширява индивидуалния подход в обучението. Оттук и необходимостта да се увеличи относителният дял на самостоятелната работа на учениците в уроците. На свой ред учебниците по подходящ начин да я улесняват.

Проф. Л. Ст. ГЕОРГИЕВ



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©