ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЛАМЕН МАКАРИЕВ:
СБУ има основен принос в повишаването на престижа и заплащането на учителската професия
През последните години наблюдавам повишаване на самочувствието и мотивацията на учителите

- Проф. Макариев, бяхте член на Консултативния съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства при МОН. Кое се промени в образователната система за това време, като заговорим за малцинствата и тяхното успешно включване в образователния процес?

- За съжаление, този Консултативен съвет не функционира, или, по-точно, не съществува вече от доста години. И все пак, нещо определено положително в последно време в образователната ни система беше разработването и приемането от МОН на Стратегия за образователната интеграция 2015 – 2020 г. Тя се реализира през тези години, макар и не в пълна степен, но по мое мнение полезни резултати бяха постигнати. За съжаление, понастоящем няма индикации, че ще се разработва нейно продължение за времето, след като изтече валидността й в края на 2020 г.

Що се отнася до други нормативни документи, си струва да се отбележи Стандартът за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование, който обаче е в доста амбивалентни отношения със Стандарта за приобщаващо образование. Изобщо, в методологически аспект тук имаме известна неопределеност. Методологиите на интеграцията, респ. на интеркултурното образование, от една страна, и на приобщаващото, от друга, са твърде различни, що се отнася до начините за осигуряване на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от етническите малцинства.

Според мен би било добре да се разгърне широко публично, но в не по-малка степен и професионално обсъждане на проблема, т.е. на дисонансите сред образователните политики в това отношение. Но пък се опасявам, че в наши дни няма добри условия подобна дискусия да протече спокойно и обективно. Имам предвид избиващите от време на време популистки изблици – както в медиите, така и чрез публични прояви. Някои хора видяха възможност да печелят популярност и да си придават важност, като за щяло и нещяло „бият тревога“ за българското образование, откриват опасности, конспирации, врагове. Та нищо чудно един публичен дебат по тези въпроси да привлече „гръмове и мълнии“ от страна на спекулиращите с евтин патриотизъм и да не даде възможност да бъдат предложени добросъвестни и разумни идеи.

В практическо отношение бих отбелязал Конкурса за добри практики в образователната интеграция, който вече четири години МОН и СБУ съвместно провеждат във Велинград. Рядко съм имал случай да участвам в толкова смислен и делови обмен на опит, лишен в голяма степен от онази показност, с която сме свикнали в този „жанр“. Т.е. от стремежа по-скоро да блеснем с наши постижения, да впечатлим „публиката“, отколкото да помогнем на своите колеги с нещичко, до което сме се добрали със собствени усилия, а и да се поучим от решения, които други са намерили.

Нещо, което ме притеснява обаче в тази връзка, е, че не виждам тенденция да се развиват вече споделени добри практики. За четирите години, през които се провежда конкурсът, би трябвало да се наблюдава някакво „надграждане“. Досега не сме имали предложения, които да „стъпват“ върху други, вече представени практики, и да ги усъвършенстват, да отварят по-нататъшни „хоризонти“ на базата на постигнатото. Трупат се все нови и нови идеи, решения, което само по себе си е добре, разбира се, но би било още по-добре, ако имаше, тъй да се каже, „хоризонтални“ взаимодействия, някакви „синергии“ между това, което правят едни и което правят други колеги в тази област.

А в самокритичен план ще отбележа и един недостатък на работата в това отношение на нашата академична колегия. Поне на мен не ми е известно досега да са правени публикации, които да изследват достъпните на сайта на МОН вече около 200 конкурсни разработки и да извеждат някакви тенденции, да очертават някакви модели, някакви принципни решения на типови проблеми. Ще си позволя да използвам тук едно старомодно клише. Вече е време количествените натрупвания в тази област да доведат и до качествени изменения, до съществено усъвършенстване на работата на учителите в сферата на образователната интеграция.

Иска ми се да споделя в това отношение и една моя идея, с която занимавам вече няколко години, в общи линии досега безрезултатно, както колеги, така и институции. Смятам, че за реализирането на „синергията“, която споменах по-горе, би било полезно да се създаде – най-добре не на самодейна, а на институционална основа, една електронна платформа за образователна интеграция. Тя би предоставила условия за активно общуване както в хоризонтален, така и във вертикален план между всички, които ги е грижа за съдбата на тази интеграция – кауза, която по мое убеждение е от съдбовно значение не само за образователната система, но и за развитието на самата ни нация.

Една такава платформа би давала възможности за непосредствено общуване между учителите, за споделяне не само на положителен, но и на отрицателен опит – допитване до колеги как човек да се справи с един или друг проблем, с който се е сблъскал в своята работа. Би давала достъп до методически ресурси, които вече са налице в огромен обем, но просто за учителя от едно обикновено, не елитно училище са практически недостъпни. Би давала възможности за общуване между практици, теоретици, мениджъри в образованието. Без да са необходими за това кой знае какви материални средства. В последно време има индикации, че ще бъде направена първа стъпка в това отношение в Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Дано нищо да не попречи.

- Вие акцентирате винаги върху толерантността между хората и възпитанието. Успяваме ли да ги съхраним в динамиката на деня и да ги предадем и чрез образованието в обществото ни?

- Моят подход към проблематиката на толерантността е малко по-различен от преобладаващия. Според мен толерантността трябва да се схваща като предизвикателство. Не просто като изява на благодушно доброжелателно отношение към другия, към различния. Да, в основата на толерантността е хуманизмът, който е универсализиран от модерния светоглед. Имам предвид цивилизационно-моралната презумпция, че всеки човек е ценен сам по себе си и то не по-малко от който и да било друг. А не само онзи, с когото споделяш една и съща етничност, или една и съща вяра, или е от твоята раса и т.н. Но именно универсалността на хуманизма предполага и граници на толерантността. А те никак не са самоочевидни. Тяхното прокарване, по мое мнение, е предизвикателство пред всяко общество. То изисква зрялост на публичността, способност да се „отсява зърното от плявата“, да се противодейства на манипулациите с публичната комуникация, на опитите на едни или други сили да злоупотребяват, да спекулират с проблематиката на толерантността в свой егоистичен интерес, без да ги е грижа какви вредни последствия може да породи това за обществото.

- Една от важните политики на СБУ е въвеждането на задължителната предучилищна подготовка на децата от четиригодишна възраст в детските градини, за която бе изложена солидна аргументация. Дебатът „за и против“ все още е актуален за част от обществото. Какво е Вашето мнение по темата и подкрепяте ли тази мярка?

- Едва ли ще прозвучи особено оригинално моето мнение, че проблемът в случая е в това, че „целевата група“, т.е. четиригодишните деца, е твърде разнородна. Има такива, за които обхващането в детските градини е от решаващо значение за целия им по-нататъшен живот. Ранното усвояване на българския език, ранното интегриране в националната идентичност, ранното излизане от дълбоките коловози на един начин на живот, който е затворен в тесния кръгозор на семейството, на „махалата“ – това са необходими предпоставки за по-нататъшно успешно социализиране, с всички произтичащи последствия. Но, от друга страна, какво да кажем за децата, които растат в благополучна семейна среда, и по-ранното им включване в такава предучилищна подготовка не е необходимо, а и излишно би натоварвало системата на предучилищното възпитание, която в немалко градове не разполага с достатъчно възможности да обхване всички деца, които попадат в тази категория.

- Знаете колко успешна е националната кампания на Синдиката ни „Образование в доброта“, в която ежедневно се включват детски градини и училища. Разкажете ни за ролята на хуманизма и вярата върху поведението на децата?

- Както е добре известно, всяка от световните религии има огромен хуманистичен потенциал. И заедно с това, в името на всяка от тях са извършвани злодейства. Аз съм убеден, че адекватно разбирана, вярата може да служи като основа за едни безусловно хуманистични личностни нагласи, които и предучилищното, и училищното възпитание могат да се култивират у децата. Но мисля, че тази безусловност не би трябвало да се схваща като наивност. В зависимост от възрастовите особености на учениците би трябвало религиите да им бъдат представяни в цялото им многообразие, в реален и широк исторически контекст. Именно в този дух са издържани и учебните програми по трите модула на избираемия предмет религия, които бяха подготвени от възможно най-компетентни работни групи по задание на МОН. Въз основа на тях бяха написани и съответните учебници, които понастоящем биват оценявани в МОН и ще влязат в употреба от 2020/2021 учебна година.

- Какъв е във вашите очи съвременният учител, с когото общувате като лектор в обученията на СБУ и МОН?

- Аз работя с учители, които преподават обществено-научни предмети от много години, и имам наблюдения върху това, как се променяше с времето техният облик. Натрупал съм много впечатления от този род, но съвсем накратко ще обобщя, че през последните години наблюдавам видимо повишаване на самочувствието на колегите и на мотивацията им, дори може да се каже, на амбицията им за висококачествена работа. Отдавам тази промяна както на повишаването на заплатите, така и на подобряването на престижа на професията. В тази връзка сериозен принос има според мен СБУ, който целенасочено и упорито работи, наред с другото, за утвърждаване на авторитета на българския учител в очите на общественото мнение.

- Вашите пожелания към СБУ и българския учител?

- Пожелавам на всички реалистичен оптимизъм и нека не се обезкуражават от трудностите, с които няма как да не се сблъскват в тази своя толкова отговорна, многообразна и изпълнена със сложности работа.

Интервю на Десислава ВАСИЛЕВА