Предстоящи промени свързани с организацията на дейности в училищното образование планира МОН

Анализ на случващото се, и поради въвеждането на дистанционна форма на обучение в българското училище в резултат на разпространението на COVID-19 у нас и в света, доведе до предложения за промяна в нормативната уредба на организацията на дейности в училищното образование у нас от страна на МОН. Промените бяха презентирани по време на провелата се пресконференция с участието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и неговия екип на 25 юни 2020 г.

Във връзка и с искане на Синдиката на българските учители за намаляване тежестта на учебните планове и програми се предвижда промяна в Наредба №4 за учебния план, свързана с отпадане на термини и фактологическа информация по определени дисциплини: химия, физика, биология и др. чието наизустяване отнема от времето за обучение и практическо прилагане на знанията. Промените ще станат факт след корекция на Наредбата, която се очаква да бъде публикувана за обществено обсъждане на електронната страница на МОН, а окончателното решение ще се вземе след допитване до широк кръг от педагогически специалисти. В същото време от образователното министерство предвиждат увеличение на часовете по математика в 5. и 6. клас, поради досегашното разпределение 60/40 на времето за придобиване на нови знания и съответно за тяхното затвърждаване съгласно новите учебни програми, което се оказва недостатъчно за придобиване на необходимите знания и действа демотивиращо за учениците. Не се очакват промени в програмите но български език и литература и история.

Новост, която предвижда МОН е: изпитите след 7. клас да представляват интегрирани тестове, които освен подготовката по основните предмети български език и литература и математика, да включват в себе си и природните и обществените науки. Мотив за тази промяна се явява трудната мотивация на учениците за по-задълбочено учене в областта на природните науки. Това се вижда от оценките, и от малкия брой зрелостници, които полагат матури по тези предмети. Затова идеята на МОН е изпитът по БЕЛ да се съчетае с обществените науки, а този по математика – с природните. Промените ще се въведат от учебната 2022/2023 г. и ще бъдат валидни и за изпитите след 4. и 10. клас, като финал на определени образователни етапи.

Без съществена промяна в учебната програма по предмета „Околен свят“ в начален курс, а само смяна на наименованието му с „Родинознание“, предвижда екипът на МОН, като поставя още повече фокус върху формирането на националното самосъзнание и идентичност сред младите хора у нас.

В прогимназиален етап се въвежда нов предмет – „Дигитални технологии и креативност“, който обединява знанията и уменията по „Информационни технологии“ и изучавания в 3. и 4. клас предмет „Компютърно моделиране“. Министър Вълчев обясни сливането на двете дисциплини с необходимостта сегашното поколение деца, да бъдат подготвени и активни когато в бъдеще практикуват професии, които изискват работа с алгоритми и изкуствен интелект.

Предлаганите промени ще влязат в сила поетапно и няма да изискват пренаписване на учебниците. Нов ще има само по „Дигитални технологии и креативност“.

За учениците от начален етап в края на учебната година се планира въвеждането на една седмица за проектна дейност и дейности по интереси, поради факта, че учениците от 1 до 3 клас губят 10% от учебното време – за грипни ваканции, различни празници и екскурзии.

Предстои и промяна в Наредба 10 за целодневната организация, която сега е слабо регулирана и се осъществява по рамка, поставена преди десетилетия. Предвижда се изискването за разпределение на времето да отпадне и да се даде възможност за работа по модули, като се предостави и достъп на учители по различни предмети. Така обучението може да стане по-индивидуално и с акцент върху подкрепа на личностното развитие, мотивира решението министърът на образованието. „Опитваме се да направим концептуална промяна в целодневната организация на учебния ден. Учениците, които са на целодневно обучение, нямат време да се включат в други дейности по интереси. С промяната се предвижда и прегрупиране на часовете в блокове, вмъкнати в определени моменти от целодневното обучение, а не накуп. По този начин повече деца ще могат да участват в дейности по интереси, които държавата финансира и към момента в тях са включени около 250 000 ученици. По-гъвкавата организация ще даде възможност и за посещения в библиотеки, музеи и други институции.

Очаква се да има промяна и в скалата за оценяване на матурите. Минималният праг за успешно полагане на изпит ще бъде 30 точки при максимално 100. Досега за оценка „Среден 3“ бяха достатъчни 23 точки.

Предвижда се висшите училища у нас да работят в посока на повече интегрални специалности, да заложат на придобиването на повече знания и умения извън професионалните направления. МОН планира и разработването на европейски университетски мрежи за трансфер на знания, умения, образователен и преподавателски ресурс и др.

Промяна ще има и в изискванията за придобиване на професионална квалификация „учител”. Актуализиране и синхронизирането на учебните планове и програми, спрямо изискванията и предизвикателствата на 21 век са приоритет и в политиките на СБУ, които намериха отзвук и в планираната от образователното министерство промяна.

Ивайла ВАСИЛЕВА