МАРИЯ ГАЙДАРОВА, ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
Инвестициите в образованието и подкрепата за учителите трябва да продължат
Ваксинирането срещу COVID- 19 е пряко свързано със здравето и безопасността на всеки един от нас

- Г-жо Гайдарова, успяхте ли да изпълните приоритетите, които си поставихте в ресор средно образование като зам.-министър на образованието и науката в служебния кабинет?

- Успешно приключване на учебната 2020 - 2021 година, преглед на резултатите от дистанционното обучение и подготовка за следващата учебна година бяха основни приоритети на служебния екип на МОН.

В министерството създадохме много добра организация на националното външно оценяване и на държавните зрелостни изпити. Всички учители, директори и експерти проявиха необходимата отговорност и професионален подход. Резултатите категорично показаха, че дори при нестандартните условия по време на обучение от разстояние в електронна среда (ОРЕС) учителите като цяло успяха да се справят много добре с важната задача да не изпуснат нищо от развитието на децата и учениците през изминалата учебна година. Знакови се оказаха подкрепата и професионализмът на педагозите, сътрудничеството с родителите и отношението към учебния процес от страна на учениците.

Данните за националното външно оценяване в края на IV клас показват, че обучението в началния етап продължава да поддържа много добро равнище, независимо от трудните условия и необичайната учебна 2020–2021 година. Средният брой точки за страната по български език и литература е 37,25т., а по математика -31,57т. И двата резултата отговарят на оценка много добър (5). Трябва да отбележим, че на изпитите се явиха 98% от четвъртокласниците. Регионите с най-високи резултати и по двата предмета са по традиция София, Смолян, Варна и Русе.

Дванадесетокласниците като цяло също се справиха успешно с държавните зрелостни изпити въпреки дългите периоди на дистанционно обучение през последните две години. Средният резултат от държавния зрелостен изпит по български език и литература е 52,44 точки, което отговаря на оценка добър (4,14). Тази стойност е съизмерима с данните от предходните две години. Тазгодишният резултат е с близо 2 точки по-висок в сравнение с 2019 г., в която обучението е било изцяло присъствено. Съизмерими с предходните години са и резултатите от изпитите по останалите учебни предмети. В първата петица по региони са традиционно София град, Смолян, Варна, Пловдив и Габрово. Положителна тенденция отбелязват Варна, Шумен, Кърджали, Търговище и Силистра.

По-традиция най-високи резултати има на матурите по чужди езици. На изпита по химия и опазване на околната среда през тази година се явиха по-малък брой зрелостници, но пък с голяма мотивация и съответно високи резултати. На матурата по физика тази година имаме най-висок среден резултат от началото на провеждане на държавните зрелостни изпити.

Резултатите от националното външно оценяване след VII клас са съизмерими с тези от предходните години. Макар и с малко, те надхвърлят постигнатото през 2020 г. Това е постижение, особено като отчитаме много по-дългия период на обучение в електронна среда в сравнение с миналата година. След лекия спад през миналата година резултатите по български език и литература сега са близки с тези през 2019 г. Средният брой точки е 53.86 , през 2019 г. той е бил 53.06. По математика също продължава тенденцията на плавно нарастване на средния брой точки, достигащ 37.94. За сравнение през 2019 г. той е 33.52, а през 2020 г. - 36.33.

Само трима седмокласници са пълни отличници и по двата предмета. Четиридесет и четирима имат нула точки и на двата изпита. С високи резултати и по двата предмета са София, Смолян, Варна и Русе. Учениците от Ямбол и от Кърджали са значително по-добри по математика, отколкото по български език и литература. Обратното е в Перник. Там са по-силни по български език и литература. Габрово е в първата петица по български език и литература, а Бургас – по математика. Възпитаниците на математическите и природо-математическите гимназии са традиционно с най-добри резултати и по двата предмета.

Национално външно оценяване в X клас се проведе за първи път. Десетокласниците се представиха по-добре на изпита по български език и литература, отколкото по математика. Данните показват, че като цяло десетокласниците умеят да извличат информациа от текст и таблица при избираем отговор, но имат проблем при обработването на информация, когато въпросът изисква свободен отговор. На изпита по математика 29 ученици са с максимален брой точки, а 285 не са решили нито една задача.

Прави впечатление силното представяне по математика на десокласниците от Ямбол и Кърджали, които и по български език и литература също са показали значително по-високи резултати от други региони. И по двата предмета най-успешни са учениците от математически и езикови гимназии от големите градове - София, Бургас, Пловдив, Варна, Русе. Място сред тях по математика са намерили и възпитаниците на ПГ „Св. Климент Охридски“ в гр. Елхово и СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Неделино.

- Какво още свърши служебният екип в МОН освен успешното провеждане на националните изпити?

- Разширихме успешно мрежата на иновативните училища, подготвихме финансова подкрепа за включването на четиригодишните деца, осигурихме средства за работещите към момента медиатори до края на м. януари 2022 г.

В подкрепа на педагогическата общност подготвихме изменения на пет наредби. Основната цел е тяхното хармонизиране с нормативната уредба и намаляването на административната тежест в средното образование. Публикували сме за обществено обсъждане проекти за изменение на Наредба №4 за учебния план, Наредба №8 за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, Наредба №10 за организация на дейностите в училищното образование, Наредба №11 за за оценяване на резултатите от обучението на учениците и Наредба №15 за за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Предложенията са в резултат на интензивната работа на специално създадената работна група, в която са включени и представители на социалните партньори.

Основната ни цел е да се изгради позитивна съвременна среда за образование и обучение, която създава условия за творческа изява и креативност, прилагане на проектно базирано обучение и екипна работа и дава свобода на учителя да се концентрира върху развитието на децата и учениците. Новост от учебната 2021 - 2022 година са задължителните пет учебни дни за проектни и творчески дейности за учениците от I до III клас. Те могат да са последователни в рамките на една учебна седмица или да се използват на части. Петте дни ще са част от 32-те учебни седмици в началното образование.

Друга промяна касае максималния брой точки при всички тестове от националното външно оценяване в края на IV, VII и X клас. Той става 100, както е при държавните зрелостни изпити. Досега скалите за оценка бяха различни, което затрудняваше родители и ученици при преминаване към процент от максималния брой точки. Освен това в документа вече изрично е записано, че изпити за определяне на годишна оценка по учебен предмет или модул се полагат присъствено в училище.

За в бъдеще за кандидатстването в VIII клас няма да е необходима хартиена служебна бележка за резултатите от националното външно оценяване, от олимпиади или състезания. Тези документи ще се вкарват служебно в електронната платформа. Промяната се прави за облекчение на родителите на бъдещите осмокласници. Друга промяна облекчава работата на директорите. Те ще имат право да променят утвърденото разписание на часовете, стига да не нарушават общия им брой за съответната седмица.

Атестирането на учителите ще стане електронно. Досега всеки учител трябваше да доказва с документи практическото приложение на усвоените знания и придобитите умения и да представя материали за постижения и от участие в професионални форуми. Това предполага огромен обем от копия на документи на хартиен носител. Ако промяната бъде приета, преподавателите ще включват в професионалното си портфолио единствено опис на документи за образование, квалификация и професионален стаж, които се съхраняват в училище, без да прилагат копия. Ще могат също да посочват с линкове свои материали или участие в професионални форуми, които съществуват в електронен формат.

От следващата учебна година за ученически пътувания ще могат да се използват не повече от пет учебни дни. Екскурзиите и зелените училища могат да бъдат и по-продължителни, но допълнителните дни трябва да са по време на ваканции, официални празници, съботи или недели. Правилото ще важи за всички класове.

След обсъждане в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на предучилищното и училищното образование решихме работната група, която подготви промените, да продължи дейността си още шест месеца. През това време тя ще прецизира внимателно и оформи нов пакет от предложения, свързани с бъдещи изменения на ЗПУО и с намаляване на административната тежест.

- Как МОН ще помогне за възстановяването на учители и ученици след дългия период на дистанционно обучение?

- Обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС) натовари силно и учители, и ученици. Ето защо в много кратък срок създадохме изцяло новата национална програма „Отново заедно“, която да помогне за социализацията на учениците след ОРЕС. Очаква се тя да обогати също културата на децата и да стимулира тяхната физическа активност. До средата на юли 2021 г. са одобрени заявките на близо 500 училища с 12 878 ученици и 1336 ръководители. Почти 200 други кандидатури се обработват. Успешната реализация на програмата „Отново заедно“ доказва, че тя е била необходима.

Подготвихме още една Национална програма, която също беше обстойно обсъдена в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на предучилищното и училищното образование. Проектът й е публикуван за обществено обсъждане до 29 юли 2021 г. Тя касае здравната профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти и е с грижа най-вече за учителите, преболедували COVID-19. Планираме за тях да се осигурят допълнителни профилактични прегледи и консултации извън рамките на задължителното здравно осигуряване. По този модул на програмата са предвидени 180 хил. лв. за 12 хил. учители. Профилактичните прегледи ще са свързани със сърдечно-съдови, стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни, неврологични, ендокринни, гинекологични заболявания, болести на централната и периферна нервна система, на опорно-двигателния апарат и др.

Отделно са отделени 200 хил. лв за рехабилитация на 2 хил. учители по програмата на НОИ. Възползващите се педагогически специалисти трябва да имат установена диагноза, записана в направление от личния или лекуващ лекар. Ще се осигурява възстановяване за 10 групи заболявания. На всички участник в програмата ще се възтановяват 100 лв. от направените разходи.

Тази програма е за опазване на здравето и рехабилитация на най-често срещаните заболявания. Като цяло смятаме, че тя ще помогне за подобряване на здравния статус на учителите, особено след последните две пандемични години. Длъжни сме освен качествено обучение, да осигурим и защита на здравето на хората в системата.

- Кои са конкретните мерки, по които работите, за да се гарантира безпроблемно начало на новата учебна година?

- МОН прави всичко възможно новата учебна година да започне присъствено при спазването на всички противоепидемични мерки. Защото нищо не може да замени пряката работа на учителя с децата в час и тяхното социализиране при присъствената форма.

Няма обаче гаранция, че ще успеем в близко бъдеще да се върнем на сто процента към присъственото обучение. Трябва да имаме готовност да продължим обучението от дистанция и да бъдем гъвкави, с конкретен подход към всеки един момент и към всеки регион или училище съобразно епидемичната ситуация. Учителите и учебните заведения трябва да получат подкрепа в тази извънредно сложна среда, защото те работят на първа линия.

Проведохме анкети и анализирахме готовността на учебните заведения за преминаване в режим на ОРЕС едновремено от всички ученици от гледна точка на техническо обезпечаване с устройства и осигуряването на интернет. Много е направено в тази насока, но определено има още какво да се прави.

Работим и върху насоки за преминаване към ОРЕС във всички образователни институции, за да подкрепим педагогическите специалисти. Те ще бъдат публикувани в края на август, за да ги съобразим максимално с актуалната епидемична обстановка.

Подготвяме също квалификационни форми в подкрепа на педагозите, които преподават профилирани и професионални предмети. Продължава реализирането и на другите национални програми. Планираме бюджета за новата година. Подготвяме графиците, датите за изпитите, за ваканциите през следващата учебна година.

- Какво бихте препоръчали на работещите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с ваксинирането срещу COVID-19?

- Преди началото на новата учебна година слагаме особен акцент върху информационната кампания за ваксиниране в детските градини и училищата. Поставянето на ваксина е пряко свързано със здравето и безопасността на всеки един от нас в образователната система. В пандемията загубихме над 120 колеги. Специалистите казват, че ни очаква нова вълна, чиято сила никой не може да предвиди. Нека всеки един колега прецени и помисли дали да отлага ваксинирането или да го направи сега. Нека да сме подготвени за предстоящи нови предизвикателства, за да можем да работим спокойно и по-малко от дистанция. Да бъдем здрави, отговорни към себе си и близките си.

- Каква е оценката Ви за съвместната работа със СБУ в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на предучилищното и училищното образование по време на мандата на служебния екип на МОН и взетите решения през този период?

- По време на мандата на служебния екип на МОН работихме много интензивно със СБУ и останалите социални партньори в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на предучилищното и училищното образование. Взехме аргументирани и навременни решения, които определиха рамката на посланията в контекста на обсъжданите актуални проблеми.

Имаме още много работа заедно. Необходимо е инвестициите в образованието да продължат и подкрепата на социалните партньори в тази насока е много важна. Не бива да прекъсва квалификацията на учителите, съобразно потребностите и приоритетните направления и политики на МОН. Заплатите в системата на средно образование трябва да продължат да растат. Искаме да продължат също дигитализацията, изграждането на STEM центрове в училищата, подкрепата за иновативните образователни практики. Важно е да се включват повече образователни институции в националните програми, да се осигуряват възможности за диференцирана подкрепа и допълнително работа с ученици, за развитие на извънкласните дейности. Можем да постигнем всичко това заедно, единни, с общи цели и визия.

Интервю на Велина АНТОВА