Неделя,
  21 Април 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

КНСБ проведе Национална конференция „Работеща България за бъдещето на труда“ и очерта 30 мерки за устойчиво развитие
Д.ик.н. Янка Такева посочи приоритетите на България в сферата на образованието, кореспондиращи с ЕССП






На 9 май 2022 г. в Хотел „Рамада“ – гр. София, се състоя Национална конференция „Работеща България за бъдещето на труда“, организирана от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), чийто основен член е Синдикатът на българските учители (СБУ) с председател д.ик.н. Янка Такева.

Форумът, който се проведе в навечерието на 9. Конгрес на КНСБ, обсъди задълбочено предизвикателствата пред страната ни, произтичащи от Зелената сделка, цифровия преход – дигитализацията и новите форми на заетост, Европейския стълб на социалните права (ЕССП) – като инструмент за социален напредък, преодоляването на бедността и социалното изключване. Във фокуса на конференцията бяха още редица актове, сред които Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС и Директивата за равно и прозрачно заплащане между мъжете и жените, и др.

Събитието бе официално открито от д-р инж. Пламен Димитров, президент на КНСБ, а приветствени слова отправиха още Борислав Сандов, заместник министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите; Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите; Естер Линч, зам.-генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, и Люк Триангъл, генерален секретар на IndustriAll European Trade Union. Видеообръщение, за да поздрави участниците в националната конференция, отправи Мария Габриел, европейски комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж.

Участие в конференцията взеха Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика; Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа; Ива Петрова, зам.-министър на енергетиката; Александър Йоловски, зам.-министър на електронното управление, евродепутатите Искра Михайлова, Цветелина Пенкова, Атидже Алиева-Вели, Радан Кънев, председателите на парламентарните комисии по енергетика – Радослав Рибарски, и по електронно управление и информационни технологии – Кирил Симеонов, зам.-председателят на комисията по труда, социалната и демографската политика Деница Сачева, лидери на синдикати и федерации към КНСБ сред които и председателят на СБУ – д.ик.н. Янка Такева, международни гости от 28 синдикални конфедерации в 23 държави, представители на публичната власт, на бизнеса, на работодателите, политически лица, делегати на 9. Конгрес на КНСБ, и др.

Д-р инж. Пламен Димитров приветства участниците в конференцията, като честити празника на всички, които празнуват Деня на Европа и Деня над победата над хитлерофашизма, независимо че те обединяват и разделят света днес, и изрази увереност, че цялата синдикална общност иска час по скоро мир и отправя своето мощно послание за постигането му. Очерта целите на форума да коментира и формулира конкретни синдикални предложения за решения в областта на зелената, дигиталната трансформация и социалната сфера с оглед на прилагането на ЕССП и спазването на трудовите и синдикалните права, подобряването на условията на труд и колективното трудово договаряне.

Президентът на КНСБ подчерта, че е необходим Национален план за справедлив зелен и дигитален преход, в който да бъдат комбинирани всички политики и стратегии в околната среда, индустрията, транспорта, селското стопанство. Посочи, че основното предизвикателство за България и региона е именно зелената и дигитална трансформация и изрази сериозни притеснения, че към настоящия момент България има нова задача и цел, която бе поета през Плана за възстановяване и устойчивост 40% намаление в топло и електроенергетиката към 2026 г. спрямо 2019 г., или още 10 млн. тона емисии за 3 г. и половина, които трябва да съкрати или да спре да произвежда. Той напомни, че през следващите 5 – 7 години България има шанс да усвои 25 млрд. евро по линия на ЕС, но зеленият и дигитален преход наистина ще е справедлив само чрез широк социален диалог с гарантирано право на сдружаване и колективно договаряне.

Г-н Димитров обяви, че КНСБ ще се противопостави на всички опити за съкращаване на работни места без да има договорка как да бъде осъществен плавен преход, критикува Националния план за възстановяване в енергийната му част, която не бе консултирана със синдикатите, и изтъкна, че дигиталният преход трябва да се реализира с „универсална гаранция за труда“, която иска и МОТ, и чрез хуманизация на дигитализацията. „Управлението на целия процес трябва да бъде споделено с обществото, трябва да гарантираме, че човекът е този, който все още държи контрола над дигиталния свят“ – посочи още той и подчерта, че ЕССП не изглежда да е в синергия с Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), затова и КНСБ настоява за Национален план за прилагане на ЕССП в България.

Вицепремиерът по климатичните промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов акцентира върху необходимостта от дигиталната и зелена трансформация, новите възможности за икономиката на страната ни и проблемите, свързани със забавянето й, ангажиментите на правителството за устойчиво социално, екологично и икономическо развитие и очерта проблема с липсата на работна ръка и на добре образовани кадри. Подчерта, че синдикатите имат ключова роля за успешния социален диалог, а същевременно възникват нови сектори на заетост, които се нуждаят от синдикална подкрепа.

Мария Габриел очерта актуалните аспекти за постигане на целите на устойчиво, иновативно и приобщаващо общество, обвързани с образование, наука и иновации. Очерта възможностите на програмите на ЕС, необходимостта от дигитални умения за над 90% от работните места, мерките за подкрепа за квалификация и преквалификация и учене през целия живот, STEM образованието и др.

Шарън Бъроу очерта необходимостта от нов обществен договор, който да гарантира фундаменталните човешки права и адекватна социална закрила, която да бъде първи приоритет. Тя посочи, че само 40% от хората по света имат сигурна работа, а зеленият и дигитален преход трябва да бъде справедлив и солидарен с бедните страни. По думите ѝ новите работни места трябва да бъдат екологични, да защитават основните права, а всяко семейство да може да получава минимален доход. Освен това синдикатите по света никога не са се страхували от технологиите, но най-важното е те да останат под контрола на хората.

Естер Линч насочи вниманието към скандална директива, която ЕС подготвя, предвиждаща защита на работодателите от стагнация, и призова за противопоставяне на този акт и от страна на българските работници. Тя говори още за необходимостта да се преостойности нископлатения труд и да се намали пропастта между заплащането на труда на мъжете и жените.

Люк Триангъл говори за ролята на синдикатите в противопоставянето на войната и агресията и в насърчаването на диалога за мир. Той бе категоричен, че никой не може да живее с минимална заплата от едва 360 евро в България, а това прави още по-важна Директивата за адекватните минимални заплати, принос за която има и КНСБ. „Бъдещето на ЕС не е в разделението на регионите, трябват микро решения за всеки трудещ се на континента! – каза още той.

Националната конференция на КНСБ, посветена на бъдещето на труда и работеща България, протече в три панела. Първият панел с модератор Антон Иванов от Български енергиен и минен форум. Основна презентация направи Огнян Атанасов, национален секретар на КНСБ по безопасност и здраве при работа, и екология. Той посочи, че за КНСБ най-важна е борбата за човешкия капитал, говори за постиженията на КСНБ и предизвикателствата пред справедливия и зелен преход, сред които са: НПВУ,ИНПЕК, Енергийният преход и либерализацията на пазара на електроенергия 2023 – 2025 г., териториалните планове за справедлив преход, пакета „Подготвени за 55“, Енергийната стратегия до 2030 г. с визия до 2050 г., и др. Подчерта, че от особена важност са зелените работни места и развитието на зелени умения за бъдещето.

Искра Михайлова, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Европейския парламент (ЕП), говори за Зеления пакт и стратегията за развитието на Европа, енергийната сигурност и сигурните доставки на хранителни продукти. Цветелина Пенкова, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към ЕП, се спря на темите за промишленост, научни изследвания и енергетика, необходимостта от компенсаторни механизми за реализацията на измеренията на цифрова и социална Европа. Радан Кънев, член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните към ЕП, напомни за ефектите на галопиращата инфлация върху гражданите и подчерта, че преходът трябва да бъде адаптиран към реалността, а синдикатите са тези, които ще посочат изпреварващи визии и политики. Радослав Рибарски, председател на Комисията по енергетика към 47. Народно събрание (НС), посочи, че през следващите години се очаква производителите на електрическа енергия от въглища да се изправят пред значителни предизвикателства, но в сегашната ситуация сигурността на доставките измества целите на зеления преход в значителна степен. Заместник министър-председателят на Република България Борислав Сандов говори за предимствата на териториалните планове за справедлив преход и кръговата икономика, посочи още, че се предвижда преквалифициране на работната ръка и икономическа адаптация.

Румен Радев, зам.-председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, очерта възможностите за формиране на фундаментално нова водородна икономика и индустриален капитал. Ива Петрова, зам.-министър на енергетиката, говори за обезпечаването на сигурността и непрекъсваемостта на енергийните доставки и оцеляването на индустрията в България. Юлиян Попов, член на УС на Института за устойчив преход и развитие, изтъкна важността на запазването на работните места в комплекса „Мини Марица-Изток“ и възможностите за това, а Валентин Вълчев напомни позицията на федерацията, че е необходим справедлив преход, който не унищожава работни места. В края на панела Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ, посочи, че общата селскостопанска политика е в центъра на разговора за бъдещето на ЕС и е важна осъзнатостта на пътя на храната до трапезата и хората, които го осигуряват.

Вторият модул на събитието разгледа Европейския стълб на социални права като ключов инструмент за социален напредък. Модератор бе Любен Томев, консултант в ИССИ към КНСБ, който представи основните акценти от Европейския план за действие по ЕССП и трите цели на ЕС за определяне до 2030 г. с оглед на ЕССП и Плана за действие: поне 78% от населението на възраст между 20 и 64 г. да бъде трудово заето; най-малко 60% от всички възрастни лица да участват в обучение всяка година; броят на изложените на риск от бедност или социално изключване да бъде намален с поне 15 млн. души. Основна презентация направи Асия Гонева, национален секретар на КНСБ по социална защита, която очерта какво е необходимо да включва в бъдещия Национален план за прилагане на ЕССП в България, в три части: равни възможности за достъп до пазара на труда и секторни фондове за обучение и квалификация; справедливи условия на труд; социална закрила, приобщаване.

Д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ, подчерта, че трансформациите не бива да бъдат разглеждани като 100% възможности и е време политиците да променят тази реторика, като посочи и негативите на все по-новите неочаквани явления, които ни застигат, както и че трябва да бъдем подготвени за всякакви кризи, каквото е и настояването на Синдиката в контекста на образованието в нашата страна.

Тя говори за ефектите на COVID-19 пандемията върху глобалното образование, процеса на обучение в България, посочвайки ужасяващите данни за 96 млн. деца, отпаднали от образователните системи по целия свят, скока на новите заболявания, с които се справят както децата, така и учителите и непедагогическия персонал, множеството смъртни случаи на педагогически специалисти, вкл. и онези 250 учители, които загубиха живота си на работното място в България, бидейки на първо място в борбата срещу COVID-19, и др.

Г-жа Такева се спря на позитивите и успехите на образователната система в България по време на пандемията, които са безспорни успехи на Синдиката на българските учители предвид политиките, които той реализира, свързани с квалификацията на учителите, бързия преход към дигитално образование, обезпечаване на здравето и живота на всички, свързани с образователния процес, и др.

В контекста на обсъжданията за справедливостта и единството г-жа Такева посочи, че още в преамбюла на ЕССП е заложена централната роля на социалния диалог за укрепване на социалните права и за засилване на устойчивия и приобщаващ растеж. Тя говори още за принципите на ЕССП, които са и основни политики на СБУ от години и следва да бъдат приоритети на България, свързани с образованието, повишаването на квалификацията и преквалификацията, намаляването на бедността и изключването, достъпа до модерно и качествено образование, модернизирането на училищата, професионалното образование и обучение и улесняването на прехода между образование и заетост, целенасочената подкрепа на учащите се в неравностойно положение, подкрепата за приобщаващо образование, достъпа до учене през целия живот и обучението на възрастните. Подчерта, че по повод бъдещия план за прилагане на ЕССП в България трябва да се обърне сериозно внимание на завършващите средно образование, взаимовръзката между средното и висшето образование и ранното детско развитие, като обоснова своето предложение за вписване в заключителния документ на конференцията.

Председателят на СБУ говори за успехите на СБУ в колективното трудово договаряне на национално и регионално ниво, модернизацията на образователните институции и интегрирането на STEM технологиите в образованието, взаимодействието между средно и висше образование, квалификационната система на педагогическите специалисти, запазването на защитените учебни заведения, най-високата оценка на образователния процес в страната ни в хода на пандемията, поставена от Европейския социален комитет по образование, развитието на професионалното и дуално образование и разработената система на сътрудничество между бизнеса и професионалното образование, и др.

Г-жа Такева настоя, че на местно ниво всяка община трябва да изготви своя регионален план, насочен към професионалното образование и икономическия профил и дейности, за да бъдат разкрити нови работни места. Тя посочи, че е необходима единна методика на отчитане на обучението на възрастни и ученето през целия живот, вкл. във връзка със заетостта на младежите.

„Образованието трябва да изпреварва икономическото развитие и то трябва да създава политиките за развитието на съвременното общество!“, каза в заключение г-жа Такева.

Атидже Алиева-Вели, член на Комисията по заетост и социални въпроси към ЕП, очерта важността на мерките на национално ниво и националните планове за действие относно ЕССП. Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика, се спря на политиките на МТСП, предстоящата актуализация на Бюджет 2022, възможностите за актуализиране на минималната работна заплата, осъвременяване на пенсиите и др. Деница Сачева, зам.-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика към 47. НС говори за реализираните социални мерки в последното десетилетие, тенденциите на недоверие в изпълнението на принципите на ЕССП, новите промени на пазара на труда и настоя обучението за дигитални умения в НПВУ да се осъществи обективно. Филип Пуше, директор на Европейския синдикален институт, даде оценка на ЕССП и го обвърза със зеления и дигитален преход и необходимостта от стратегически поглед в бъдещето. Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара, говори за икономиката и сигурността в контекста на ЕССП и ценността на хората, а д-р Пламен Радославов, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, очерта проблемите в сектора на здравните грижи, сред които са необходимостта от спешни мерки предвид липсата на кадри, високата средна възраст на специалистите и миграцията.

Основната тема на третия панел, който бе модериран от Мариана Тодорова от Българска академия на науките, бе „Справедлива дигитализация, основана на спазване на трудовите и синдикалните права, подобрени условия на труд и колективно договаряне“. Презентация направи гл. ас. д-р Любослав Костов, директор на ИССИ към КНСБ, който представи акценти от света на труда през 2022 г. и критичната роля на COVID-19 за трансформацията му, дигитализацията и загубата на работни места, както и създаването на нови, технологичната безработица, „интелигентните“ градове, дигиталното неравенство, колективното трудово договаряне като инструмент за регулиране на новите форми на заетост и др. Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа, постави акцент върху дигитализацията, иновациите и агресивното търсене на инвестиции в помощ на икономиката на България, зеления преход и дигитализацията като приоритети на бъдещето, финансовите инструменти за осъществяването им и взаимодействията между различните министерства. Александър Йоловски, зам.-министър на електронното управление, разгледа аспектите на електронното управление, промяната на качеството на публичните услуги за граждани, правата, с които те се ползват в реалния свят, които трябва да бъдат защитени и в дигиталния свят. Цветелина Милчалиева, председател на Федерация на независимите синдикални организации от леката промишленост към КНСБ, говори за колективното трудово договаряне като необходимо условие за успешна дигитализация и зелен преход. А Кръстю Боянов, председател на Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации, посочи успешни политики в работата на публичния сектор.

Националната конференция приключи с приемане на заключителен документ, който формулира 30 конкретни действия и мерки, свързани със справедливия нисковъглероден преход, дигитализацията и заетостта, както и ефективното прилагане на Европейския стълб на социалните права в България.

Десислава ВАСИЛЕВА



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©