Вторник,
  16 Юли 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

Национална конференция за равнопоставеността между жените и мъжете се проведе по случай 8 март


На 7 март 2023 г. се проведе Националната конференция по повод 8 март, Международен ден на жената, на тема “Равнопоставеност между мъжете и жените и условия на труд – тенденции и предизвикателства”. Форумът бе организиран от Синдиката на българските учители, Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата при КНСБ, Конфедерацията на независимите синдикати в България с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт.



Председателят на СБУ и на Комисията за равнопоставеността д-р ик. н. Янка Такева откри конференцията с благодарност за общите усилия в името на по-доброто бъдеще за българските деца и младежи.

Тя обясни, че тази година Международният ден на жената е посветен и на още една политика – как в условията на дигитализация ще бъдат запазени работните места и нито един млад човек и член на обществото да не остане изолиран от общите компетенции, които светът поднася.

Янка Такева заяви също, че през годините КНСБ е направила всичко възможно за промяна на трудовото законодателство в страната в полза на българските жени и майки. Такева подчерта, че майчинството в България е по-дългосрочно от това в другите страни от Европа и света, както и че 97% от децата в задължителна възраст за детска градина са записани, като няма друга държава с толкова висок процент на прием.

“Колкото и трудно да се движат процесите в България относно равнопоставеността, достойното заплащане, по-добрите условия на труд, политиките срещу насилието, те се случват и българското общество се доказа като зряло, демократично и единно”, каза още председателят на СБУ.

Разликата в заплащането между половете към декември 2022 година е 15,5% в полза на мъжете. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Сред гостите на форума бяха представители на неправителствени организации, лидери на федерации към КНСБ. Последни данни и тенденции по темата представиха Виолета Иванова, зам.-директор на ИССИО, и Величка Микова, национален секретар на синдиката в отдел „Правна закрила на труда“.

Президентът на конфедерацията подчерта важната роля на жените днес. “Неблагоразумието, надпреварата, алчността за сила и богатство доведе света да днешното му състояние. Най-силното послание в тези дни на размирен свят е фактът, че именно жената дава разума в света, тя ни връща към мира”, обърна се към гостите на конференцията Димитров.

Той коментира безпрецедентното напрежение в обществото вследствие от наслагващите се кризи. Инфлацията достигна най-високия си връх за последните 24 години. В кумулативен план тя продължава да расте, въпреки че бе отбелязано успокоение от януари насам. Но цените не намаляват. Доходите ще продължават да догонват техните ръстове години напред. Работещите в много сектори загубиха покупателна способност, въпреки че ръстът на СРЗ за страната достигна покачването на инфлацията, обясни Пламен Димитров.

Данните показват, че жените са по-силно засегнати от кризата, като рискът от бедност при тях е по-голям, посочи още президентът на КНСБ. България е на 49-о място в света в Глобалния индекс за равенство между половете, които според него сочи, че страната ни има по-добре уредена законодателна рамка по темата в сравнение с много други държави. Сред ключовите индикатори за измерване на равнопоставеността е и равнището на заетост. Понастоящем тук разликата между половете се свива до 7 процентни пункта, което е по-малко от средното за Европа (11%). Безработицата сред жените в България е 3,7%, а при мъжете 4 на сто по данни на НСИ, отбеляза още Димитров.

“Успяхме да транспонираме директивата на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот, но страната ни има още редица пропуски в тази посока. Ние като синдикат извоювахме много, но има още несвършена работа, особено по отношение на разликата в заплащането“, заяви президентът на синдиката. В България тя намалява, като последните данни сочат 12,2% разлика. Процесът обаче е бавен, допълни Димитров.

Що се отнася до хората в пенсионна възраст, президентът на КНСБ посочи, че 51% от жените пенсионери са изложени на риск от бедност, а от мъжете – 37 на сто. Пенсиите на жените са с 20% по-ниски от тези на мъжете, което се равнява на средно 131 лева.

“Борете се за вашите и не само за вашите права, отстоявайте разума и любовта, които ще спасят света”, изказа своите поздравления към присъстващите на форума дами Пламен Димитров.



Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт обърна внимание, че работното място на жената не е само официалната ѝ професионална позиция, но и т. нар. “втора смяна” в дома, в грижи за децата и домакинството. “КНСБ продължава работата по въпроса за по-справедливото разпределение на тези дейности”, каза тя.

Дренска коментира и статистиката, че 20% от жените в България са заети в образованието, здравеопазването и социалните грижи. По думите ѝ трудът в тези сектори е недостатъчно високо платен. Тя бе категорична, че в името на равнопоставеността, фондацията и КНСБ държат да продължава и разговорът за социалните системи и социалната държава.

Виолета Иванова обобщи официалните данни от Евростат и НСИ за тенденциите по въпроса за равноспоставеността между половете. Тя коментира, че се отбелязва напредък при коефициента на заетост при жените между 20 и 64 годишна възраст – 71,9%. Тя посочи обаче, че остава проблемът с младежката безработица, въпреки че коефициентът при младите жени през 2022 г. спада на 7% спрямо 10,6 на сто за 2021.

Зам.-директорът на ИССИО обясни и структурния индикатор „Разлики в заплащането по пол“ (Gender Pay Gap), като посочи, че през 2011 г. той се е равнявал на 13,2%, а през 2021 г. – 12,2 на сто. За намаляването на различието във възнагражденията между половете в България голяма роля има увеличаването на МРЗ, както и натискът на КНСБ за бюджетно финансираните дейности на някои важни публични сектори като средното образование, нарастването на работните заплати при това в нископлатените отрасли, в които превес имат жените.

Въпреки това обаче СРЗ на жените е с 326 лева по-ниска от тази на мъжете. По-високо платените сектори като финансовия и създаването и разпространението на информация са предимно доминирани от мъжете.

Статистиката посочва, че с покачване на възрастта GPG намалява. Професионалното развитие на жените между 35 и 44 години по-често се възпрепятства заради семейни ангажименти и грижи за зависими членове на семейство, което безспорно се отразява и върху доходите им, добави Виолета Иванова.

“Според социологическата агенция “Тренд” 38% от обществото смята, че жените трудно израстват кариерно, като респондентите са предимно от женски пол. Това е фактор за обезкуражаването сред тях”, каза Иванова.

В изводите на ИССИО са констатирани още по-ниско равнище на женска заетост, въпреки напредъка; секторна сегрегация – женската заетост доминира в нископлатени отрасли; недостатъчно представени са жените в областта на цифровите технологии; по-бавен напредък в кариерата (40.7% са жените на ръководни позиции) – преодоляване на стереотипи.

Сред препоръките за постигане на равнопоставеност е приемането на Директивата за прозрачност на заплащането, която има потенциала да бъде мощен инструмент за равно заплащане и за прекратяване на подценяването на работата, извършвана предимно от жени. Ключово значение имат и ускоряването на процеса по транспониране на директивата за адекватни минимални работни заплати, както и предприемането на целенасочени политики в образователните системи и обученията на работното място, поради нарастването на разликата между търсените и предлаганите качества на работната сила и се създават предпоставки за нарастване на дигиталните неравенства.

Конвенция 190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда, необходимостта от транспонирането ѝ и нужните промени в българското законодателство по темата представи Величка Микова.

В националната законодателна рамка темата за защита от тормоза и насилието е поставена в различни законодателни актове. В него понастоящем липсва правна уредба, която да е насочена към неутрализиране насилието и тормоза (включително основано на пола) конкретно в областта на труда и най-вече при полагането на наемен труд, обясни националният секретар.

В КТ не се съдържат определения за „тормоз“ и „насилие“ при осъществяване на трудови правоотношения. Предвид, че конвенцията урежда едно ново трудово право на работното място, от първостепенна важност е въвеждането на такива определения в основния трудов закон, категорична бе Микова.

Тя разясни също, че според конвенцията понятието “работно място” трябва да е по-широко – да включва полагането на труд от дома, по пътя до работното място и всички места от частен характер, където се осъществява работа. Националният секретар на КНСБ подчерта и че възможните субекти на прояви на насилие или тормоз, основани на пола, не се ограничават само до работодателите. Практиката показва, че проявите на насилие и тормоз могат да са и между работниците и служителите, както и между тях и външните лица (клиенти, посетители, ползватели на услуги и пр.).

Величка Микова обобщи, че има достатъчно обективни и формално-правни основания, въз основа на които да бъдат очертани както възможното поведение и практики, свързани с насилие и тормоз, така и отношението на лицата, които ги извършват, т.е. формата на тяхната вина и вредните ефекти с тяхното многообразно проявление във физически и емоционален план.







ИЗТОЧНИК: https://knsb-bg.org/index.php/2023/03/07/naczionalna-konferencziya-za-ravnopostavenostta-mezhdu-zhenite-i-mazhete-se-provede-po-sluchaj-8-mart/



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©