Вторник,
  16 Юли 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ НЕ Е МРЪСНА ДУМА!
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ


Широко налаганата теза, че държавните служители са прекалено много и всяка година нарастват, по същество не е вярна. Това е нищо повече от поредната неолиберална

опорка, която цели да отслаби държавата и нейната роля в икономическите процеси.

Според легендите, държавните служители били половин милион души, на които частния бизнес изкарвал заплатите с пот на челото, а пък те нищо не правели, за да си заслужат

парите. И поради тази причина, трябва да бъдат уволнени. Няма правителство, което да не е дошло на власт със заявката, че ще уволнява държавни служители. Само че кой ще им изпълнява политиките после? Един министър е нищо без своя екип и администрация, които му вършат 90% от работата като министър.

Ще го кажа веднъж и се надявам да се разбере завинаги. Има разлика между обществен сектор и държавна администрация. Обяснявам. Според официалните данни на НСИ, наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България са 2,3 млн.

души. От тях, работещите в обществения сектор са 567 000 души /25% от наетите/. От тях, т.нар. държавна администрация в изпълнителната власт, са точно 98 388 души /към март

2023 г./, разпределени както следва: 56 196 души в централна администрация и 42 192 души в общински и областни администрации. Това прави по 1 държавен служител на 66 души, ако вземем под внимание последните данни за населението на страната.

Ако ползваме данните на НСИ за администрацията в изпълнителната власт /което е най-голямото перо и обикновено то е обект на интерес за съкращаване/, то за периода 2000 - 2010 г. в държавната администрация са работили средно ок. 110 000 души

всяка година. За сравнение, за периода 2010 - 2023 г. техният брой е намалял до ок. 98 000 души. Следователно, не нарастват, а намаляват с 12 000 души за период от 20 години. Освен това, половината от тях /ок. 42 000 души/ са по общините, където много често няма кой да ви обслужи, заради недостиг на кадри и обидно ниски заплати. Знаете ли как му се казва на това? Недостиг на кадри.

Останалите 469 000 души от обществения сектор са:

1) лекари, 2) медицински сестри, 3) учители, 4) университетски преподаватели, 5) социални работници, 6) научни работници в БАН и ССА, 7) служители в читалища, 8) служители в библиотеки, 9) пазачи в затвори и т.н. Кажете ми от кои от тях нямаме нужда, за да намалим тези общо 567 000 души? Но се аргументирайте защо нямаме нужда от тях, а не хвърляйте "стари дъвки", за да се харесате на шефа. Ще кажете МВР? ОК, но се обосновете! Защото в МВР влиза и „Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението“ и куп други дирекции, без които няма как. И в момента има недостиг на пожарникари, а оборудването им е под всякаква критика.

Ще кажете и друго: Какво произвеждат тези хора? Как го мерим? Отговорът е много лесен, но за да го разбереш, трябва да приемеш, че държавата е фундамента без който няма как да се изгради подходяща социална инфраструктура.

Например, когато безработицата е рекордно ниска, каквато е в момента, работещите в Агенцията по заетостта и Бюрата по труда, които са държавни служители, не са ли си свършили работата? Очевидно не трябва да ги уволняваме, а напротив, да им вдигнем заплатите, както е нормално да се прави при всеки вид добре свършена работа.

Ако данъчните приходи нарастват и са рекордни, както е в момента, очевидно хората в НАП са си свършили работата.

Ако пенсиите се изплащат всеки месец в срок, въпреки хилядите индексации, очевидно в НОИ кипи усилен труд. Едно е да приемеш ръст на пенсиите с две гласувания в парламента, а съвсем друго е след това всяка една пенсия в тази държава да се изчисли коректно съобразно формулата. Ами това последното, не го правят депутатите, нито министрите. Прави го държавната администрация в НОИ, която е получила само 10% ръст на доходите си за последните близо 3 години и то под натиска на синдикатите. А всички знаем каква беше инфлацията за този период.

Как мерим производителността на труда на един учител, който е помогнал на трима ученика да изкарат отлични оценки, или пък производителността на труда на един университетски преподавател, който е посял знание в 10 любознателни студента през този месец? Ще ви отговоря. Не я мерим. Просто приемаме, че без тези хора няма как да функционираме като общество и да имаме историческа памет за каквото и да било. Не ни трябват количествени индикатори за производителност за хора, които носят на гърба си цялата идея за националната държава. Вместо да им вдигаме заплатите съобразно най-малко инфлационните равнища, ние постоянно се чудим как да уволняваме още хора. И представяме това като реформа. Това не е реформа. Това е дезинформация. Повтарям. Реалната държавна администрация не е половин милион души, а ок. 98 000 души, което е пет пъти по-малко. Това е 4,2% от всички наети и 3% от всички заети. Някак много често доста удобно бъркаме обществен сектор с държавната администрация. Числата са официални и лесно проверими. Всеки може да се справи с тях. Дори умните и красивите. Стига да искат.

В заключение, трябва да се подобри качеството на предоставяните публични услуги безспорно. Трябва да се въведе електронно управление безспорно. Но тези работи не са синоними на съкращения. Просто защото вече няма накъде. Най-обичам когато политици и анализатори говорят как трябва да се уволняват хора и закриват щатни

бройки от държавната администрация, но хабер си нямат какво правят след това в краткосрочен период. Постоянно се говори за някакви стратегии и резултати, които ще ги видим „в обозримо бъдеще“. Ами дотогава? Дотогава няма да има кой да ви издаде едно удостоверение по малките общини, заради липса на хора и обидно ниско заплащане.

Във всички развити държави в Европа, към които е логично да се стремим и ние, обществото си уважава държавните служители. Тази работа се върши с чест. Само у нас, когато те питат къде работиш, те е срам да кажеш, защото се е наложила погрешно тезата, че тези хора са вредни, не правят нищо и само консумират публичен ресурс. Не. Те не са виновни с нищо. Тези хора не са търтеи. Търтеи са всички НПО-та, които наложиха подобно мислене през последните 30 години и успяха да влошат социалната държава до степен в която да сме с най-ниските доходи, с най-големите неравенства и с най-голямата бедност в целия ЕС.

Гл. ас. д-р Любослав Костов



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©