Понеделник,
  15 Юли 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

Има санкция, ако ви откажат да членувате в синдикат
Промени в Наказателния кодекс са вече в сила



На 28 юли 2023 г. Народното събрание одобри промени в Наказателния кодекс, с които се криминализират деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите. По този повод от КНСБ публикуват разяснителен материал от Чавдар Христов, консултант “Правна закрила на труда”, относно характеристиките на престъпленията против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи, уредени в новия чл.174 б от глава Трета и нов раздел ІХ в Наказателния кодекс.

Промените в Наказателния кодекс са обнародвани в ДВ, бр.67/ 04.08.2023 г. и са в сила от 08.08.2023 г. В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс освен текстът на новия престъпен състав – Престъпления против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи – чл.174б, има и допълнения в друг текст, който е от значение за работниците и служителите, респективно за синдикалните им организации – чл.172, ал.1.

Престъпления против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи

Чл. 174б. (1) Който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация, или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) Който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или с глоба до десет хиляди лева.“

Първата алинея очертава характеристиките на престъпление, насочено срещу конституционното право на работниците и служителите по чл. 49, ал. 1 от Конституцията да се сдружават в синдикални организации[1]. Всъщност чл.49, ал.1 от Конституцията на Р България прогласява за конституционно право уреденото в чл.2 на Конвенция № 87 – за свободата на сдружаване и закрилата на правото на организиране от 1948 г. на Международната организация на труда право на трудещите се да образуват синдикални организации[2]. Правото на сдружаване е международно признато и уредено и в редица други, ратифицирани от България международни актове, които на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ[3] са част от вътрешното право на България.

Втората алинея обявява за престъпление деянията (действия и бездействия) насочени срещу упражняването на синдикални права, произтекли/произтичащи от упражненото вече конституционно право на сдружаване.

Такива права са уредени в нормативни актове (закони и подзаконови нормативни актове), например в Кодекса на труда (КТ) такива са уредени в чл.6а; чл.7а, ал.2; чл.37 КТ; чл.42 КТ; чл.45 и чл.46 КТ; много други конкретни права разпръснати в корпуса на КТ, като например система от права, свързани със сключването на колективен трудов договор в КТ, както и специфични права в други закони, произтичащи от упражненото право на сдружаване. Но синдикални права са уредени и се съдържат в документи на самите синдикални организации (най-вече Устави, които са регистрирани по съответния съдебен ред в съответствие с чл.49 от Кодекса на труда, вж. и чл.33 КТ).

1. Полето, територията, на която се очаква да се осъществяват тези престъпления е преди всичко сферата на труда, разбирана най-общо и от гледна точка на упражняването на конституционното право на труд (чл. 48 КРБ)[4]. Именно там, на територията на която се предоставя труд – предприятия, администрации и други преди всичко се осъществява конституционното право на сдружаване в синдикални организации са „работниците и служителите“. Тоест това право се упражнява, реализира в среда, в която се упражнява и правото на труд. Двете права са взаимно свързани, като водещото е правото на труд. Работници и служители, са онези физически лица, които упражняват това право, независимо дали са наети по трудов договор (КТ) или правоотношенията, чрез които изпълняват правото си на труд са възникнали по особен, специфичен начин, уреден в други закони – например Закона за държавния служител. Те са обект на престъплението и по двете алинеи на чл. 174б НК.

Горното се отнася е да упражняването на синдикални права (чл.174б, ал.2 НК), които също се реализират в средата, и при условията при които се упражнява конституционното право на труд, независимо от това кой конкретно закон го урежда.

КНСБ настоява за ръст на заплатите с двуцифрени проценти през 2024г.

2. Кой може да бъде потенциален извършител, т.е. субект на престъплението? Отговорът е – всяко физическо лице, което реално е осъществило съответните противозаконни действия, описани в двете алинеи на чл.174б НК.

Неверни са интерпретациите, според които текстът е насочен към ръководни длъжности в администрацията на предприятието – директор, управител, техни заместници, други длъжностни лица. Изразът „който“ насочва към широко разбиране за субекта на престъплението. Извършител може да е всеки, не само посочените ръководни длъжности, но и други работници и служители от предприятието, колеги на пострадалия (обект на престъплението), вкл. граждани извън предприятието.

3. От субективна страна и двете престъпления са уредени в условията на виновно поведение с умишлена форма на вината. Според чл.11, ал.4 НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, т.е. извършените по двете алинеи деяния, които са непредпазливи, не са обявени за престъпление.

Престъплението по първата алинея предполага пряк умисъл предвид наличието на принуда в обстоятелствената част на хипотезата. Принудата съдържа в себе си съзнателно, преднамерено целен резултат (вж. и престъплението принуда -чл.143 НК), поради което говорим за пряк, а не евентуален умисъл.

4. Какви могат да бъдат изпълнителните деяния (действия или бездействия), чрез които се извършва престъплението? Става дума за т.нар. обективната страна на престъпленията по двете алинеи.

И при двете престъпления (ал.1 и ал.2) тя е еднаква – деянието е „… насилие, заплаха или по друг незаконен начин ……“ , чрез които се „… пречи на някого …“.

Близки или подобни на този комплекс от изпълнителни деяния са и други състави, напр. от раздел Престъпления против политическите права на гражданите – чл.167, ал.1; чл. 169а и чл.169 б; и раздел Престъпления против вероизповеданията – чл.165 ал.1.

Тоест изпълнителното деяние включва комплекс от възможни фактически поведения, чрез които в крайна сметка, съзнателно, преднамерено, целено се преследва резултат – да се пречи на някого да осъществи свои произтичащи от закона права.

Най-общо можем да кажем, че насилието, заплахата (заканата) са разпознаваеми, тъй като са включени в съставите на редица други престъпления по НК. Насилието е водещо в комплекса от изпълнителни деяния, това е така, защото вероятно е най-често срещаната форма на въздействие. Според Българския тълковен речник[7] думата „насилие“ има три значения:

а/Физическа сила, употребена вместо съвети, увещания, молби.

б/ Груба сила, приложена вместо сръчност, умения, вещина.

в/ Сила, която руши и умъртвява.

В Закон за защита от домашното насилие съществува определение за „насилие“[8], което е възприето за целите и с оглед предмета на закона. Но по своя фактически състав то е напълно относимо не само към домашната, семейна среда, но и към сферата на труда.

След блокирането на ратификационния процес на Истанбулската конвенция в Наказателния кодекс (НК) бяха приети допълнения с оглед престъпленията в условията на домашна среда основани на насилие[9]. В чл.93, се съдържа близко до състава на определението за насилие от конвенцията определение, което също следва да се има предвид при анализа на тази проблематиката.

В следващ разяснителен материал ще се спрем в експертен план поотделно и по-подробно на това какво представляват по своята същност насилието, заплахата, принудата и какви други незаконни начини на въздействие могат да се срещнат в практиката, чрез които в крайна сметка се осъществяват двете престъпления.

5. Престъпленията по чл.174б НК се преследват по тъжба на пострадалия. Това следва от § 28 на Закона за изменение и допълнение на НК, чрез който в чл.175, ал.1 НК са включени и престъпленията по чл.174б НК.[10] Те са престъпления от частен, а не от общ характер и наказателното преследване се образува/започва по тъжба на пострадалото лице. Фигурата на частния тъжител и характеристиките на тъжбата са уредени в Наказателно процесуалния кодекс (чл.80 и следващите НПК) и на тях няма да се спираме.

Служители имат право да откажат да работят, ако условията на труд застрашават здравето им

6. Допълненията в чл.172, ал.1 на НК (глава трета, раздел VI Престъпления против трудовите права на гражданите).

[1]В чл. 172 ал. 1 се изменя така:

(1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност или етническа принадлежност, раса, цвят на кожата, религия, социален произход, сексуална ориентация, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.“

В допълнената първа алинея са добавени три нови признака:

етническа принадлежност;

цвят на кожата;

сексуална ориентация.

Те са продукт на международни актове, с които България следва да се съобразява. Чрез тях хипотезите на извършване на престъплението се осъвременяват, а текстът като цяло се обогатява с нови и актуални за съвремието ни житейски ситуации.

[1] Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

[2] Ратифиицирана от България1959г., ДВ, бр. 19 от 1959 г., в сила за България от 8.06.1960 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн.,ДВ бр. 35 от 2.05.1997г.

[3]Чл.5(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

[4] КРБ Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

[5] Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2)Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

[6] Чл.11(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

[7] Изд. БАН, 1993 г., стр.486.

[8] Чл. 2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

[9] НК Чл.93. т.31.Престъплението е извършено “в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

[10] Чл. 175. (1) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал.1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173,ал.1 и 2 и чл.174б наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

ИЗТОЧНИК: https://www.pariteni.bg/novini/rabota/ima-sankciia-ako-vi-otkazhat-da-chlenuvate-v-sindikat-246978



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©