Четвъртък,
  30 Март 2023 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Регионални новини

Изследване на международния опит в областта на обучението на ученици в електронна среда
Предизвикателства, изводи и препоръки за повишаване на ефективността на образователния процес при възникване на кризи


Появилата се в началото на 2020 г. пандемия поради разпространение на COVID-19 и свързаните с нея ограничения за социални контакти предизвика ускорено преминаване към обучение от разстояние в електронна среда у нас и в света. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие затварянето на училищата в много кратки срокове е засегнало образованието на над 1,7 милиарда деца и техните семейства. Ученици, учители и родители бяха принудени да се адаптират и да прилагат иновации, за да продължат да преподават и учат с помощта на онлайн платформи. Необходимостта и предизвикателствата да се организира и осъществява обучение у дома, базирано на технологии, ускори процесите на дигитализация в образованието, които години наред бяха отлагани или забавени. Много училищни системи по света преди появата на пандемията разполагаха вече с инфраструктура, технически и технологични ресурси за онлайн обучение, други обаче трябваше да въвеждат „ad hoc“ решения, за да осигурят възможност за преподаване и учене от разстояние. Тъй като дигитализацията на училищното обучение „се случи“ набързо, при извънредни условия и в домашна среда на семействата и родителите им се наложи да преживят немислими дотогава предизвикателства и ролеви трансформации. Рухването и поставянето „под въпрос“ на изконни, традиционни и съхранявани във времето и пространството социални структури, каквато е училището, стимулираха търсенето на нови решения, за да се случи адекватна адаптация към новата ситуация и да се отговори на образователните потребности на подрастващите като ключов приоритет в социалната сфера. В резултат на безпрецедентната извънредна ситуация станаха очевидни, а и се усилиха, системни проблеми на справедливостта, достъпа и качеството на обучение и образование, в допълнение към различията в дигиталните умения на учениците и технологичните педагогически знания на учителите.

За да се проследи реалната ситуация у нас и анализира случващото се в редица европейски страни, в контекста на разпространението на пандемията и в изпълнение на НП „Квалификация“, в Тематично направление 4 – „Образователни изследвания и форуми“, Мярка I „Подпомагане разработването и прилагането на нови образователни политики за учители чрез научно изследване и професионален форум за обсъждане“ бе проведено проучване на тема: „Изследване на международен опит в областта на обучението на ученици в електронна среда“. Целта на изследването бе обзор, систематизиране и критичен анализ на международния опит в резултат на ускореното преминаване на образователните системи в „режим“ на организиране, обезпечаване и реализация на онлайн обучение на учениците във всички училищни етапи в опит за овладяване на пандемичната обстановка, предизвикана от разпространението на COVID-19. Изпълнението на дейностите по проучването бе възложено от Министерството на образованието и науката (МОН) на междууниверситетски екип от СУ „Св. Климент Охридски“ в състав: проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт, директор на Центъра за дистанционно обучение на СУ, преподавател и изследовател във Факултета по педагогика; проф. д-р Галин Цоков, преподавател и изследовател в Педагогическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“; доц. д-р Бистра Мизова, преподавател и изследовател във Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“.

Изследователският екип бе съсредоточен в анализа върху опита, натрупан в рамките на страните от Европа – Дания, Нидерландия, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция, Великобритания и Естония чрез един познат в научните изследвания методологически прийом, известен като „експресен обзор (rapid review)“, който е насочен към преглед и анализ на доказателства, получени по пътя на натрупване на много емпирични количествени и качествени резултати от изследвания по отношение на динамично изменящи се феномени, какъвто безспорно е адаптирането на училищните системи към нови модалности на обучение (електронни и дистанционни форми). Релевантността на този съпоставителен подход произтича от общите тенденции в развитието на образователните системи в европейските страни, основаващи се на споделени общоевропейски политики, приоритети и ценности в тази сфера. Сред ключовите изследователски задачи на проучването бяха: Да се проучат основните проблеми и предизвикателства, пред които се изправят ключовите субекти в сферата на образованието в европейските страни (образователни мениджъри, учители, ученици и родители) в условията на преминаване към обучение от разстояние в дигитална среда по време на ковид кризата. Да се обобщят и опишат концептуални и/или апробирани решения и полезни практики в различни европейски страни, които се отнасят до ключови аспекти, свързани с организирането и осъществяването на електронното обучение (например, управление на кризата, технологично обезпечаване, учебно съдържание и дигитални инструменти в подкрепа на обучението, дигитални компетентности на учителите, учениците и родителите, оценяване на постиженията в рамките на електронното обучение и др., в контекста на неговото ускорено въвеждане в резултат от здравната криза. Въз основа на анализа на предизвикателствата, свързани с електронното обучение, възможните решения и полезни практики в тази област, да се формулират изводи и препоръки за повишаване на ефективността и утвърждаването на устойчивост (създаване на устойчиви практики) при вземане на решения на политическо, административно-управленско и приложно-педагогическо равнище, включително и при възникване на бъдещи кризи.

Основният изследователски подход бе качествен метаанализ на резултати от научни изследвания, проведени в различни европейски страни по проблемите, предизвикани от първоначалното преминаване към онлайн обучение след появата на ковид кризата от началото на 2020 г. и в последващите етапи на нейното развитие.

Мащабните национални изследвания у нас бяха осъществени с подкрепата на Министерството на образованието и науката, УНИЦЕФ, Синдиката на българските учители и редица български научноизследователски екипи. Те дадоха възможност да се анализират възможностите, ограниченията и предизвикателствата по време на пандемията при преминаване на българското училищно образование към дистанционно-електронна модалност на обучение и да се направят обобщения в няколко аспекта:

- Националното законодателство в областта на образованието дефинира интегрирането на ИКТ във всички образователни степени като ключов приоритет;

- На образователните институции от системата на училищното образование е осигурена възможност за достъп до дигитална инфраструктура по разнообразни национални програми в областта на ИКТ;

- Съществуват възможности за квалификация и развитие на дигиталните компетентности на учителите, финансирани от оперативните и националните програми в областта на ИКТ;

- Специални нормативни актове (като Наредба за приобщаващото образование) предвиждат допълнителна подкрепа за ученици със СОП като достъп до информация и комуникация чрез дигитални инструменти, мултимедийна среда, специализиран софтуер, аудиовизуални устройства и алтернативни форми на комуникация за деца със слухови и зрителни увреждания;

- Проведени изследвания в периода 2016 – 2018 г. от Института по информационни и комуникационни технологии (ИИК) показват, че между 83 и 87% от учителите използват цифрови ресурси и инструменти за демонстриране, визуализиране на учебно съдържание и по повод осъществяване на практически задачи във фронталните форми на взаимодействие с учениците в клас. В по-малка степен педагогическите специалисти използват дигитални ресурси за стимулиране на кооперативното учене на учениците и работата в малки групи;

- През 2020 – 2021 г. в България съществуват 504 иновативни училища, които активно осъществяват дигиталното образование и цифровото включване на своите ученици;

- В сравнителен план с останалите страни от ЕС България е в най-неблагоприятно съотношение между броя на учениците и компютрите в училище. Като компенсация на това обстоятелство е фактът, че преобладаващата част от българските учители и ученици имат достъп до компютър или други дигитални устройства, както и до интернет връзка в домовете си, което улеснява преминаването и осъществяването към ОРЕС в условия на пандемия (Институт за изследвания в образованието, 2020);

- Обучението в електронна среда от разстояние е започнало ефективно в много голяма част от училищата, като почти 90% от учениците в страната са обхванати още в първия ден на преминаването към дистанционно онлайн обучение (Институт за изследвания в образованието, 2020);

- Повече от 75% от учители и директори според изследване на Синдиката на българските учители смятат, че една от силните страни на електронното обучение от разстояние е високата степен на автономност и нарастващите възможности за иновативност на училището. Това е предпоставка за създаване на по-ефективни и гъвкави начини за организиране на учебния процес и на интеграции между субектите в обучението (Министерство на образованието и науката, 2021);

- Разширява се обхватът на образователни приложения и платформи с учебно съдържание и материали, използвани от учителите. Над 90% от училищата разполагат с достъп до подходяща онлайн платформа, в 75% от тях е осигурен достъп до необходимите дигитални инструменти и приложения за провеждане на ефективно обучение в електронна среда (Министерство на образованието и науката, 2021);

- В по-голямата част от училищата са използвани повече от една платформа за обучение. При почти половината от училищата водещ фактор при избора на платформи са били препоръките на МОН. При останалите училища водещи са били предпочитанията и възможностите на учениците (ИИО, 2020);

- Само в 1/4 от училищата са предоставили свобода на учителите да избират сами платформата/ите, с която/които да работят. Отсъствие на автономност в избора и липсата на техническа и методическа подкрепа за педагогическите специалисти са бариери пред ефективната организация и реализация на електронното обучение, както и сериозни предпоставки за увеличаване на стреса при образователните мениджъри и учители (Тоцева&Бакрачева, 2020);

- С натрупването на опит на учителите да организират ОРЕС в рамките на пандемичната криза се повишава и самооценката на техните собствени дигитални умения, както и преференциите им към синхронни вместо към асинхронни формати на електронно обучение. След почти едногодишен опит в организация и провеждане на ОРЕС (през учебната 2020 – 2021 г. в съпоставка с втория срок на учебната 2019 – 2020 г.) десетократно е намалял делът на учителите, които организират дистанционно обучение предимно асинхронно (Министерство на образованието и науката, 2021);

- Широкообхватно допитване на Националния инспекторат по образование, проведено сред родителите в цялата страна, показва, че над 2/3 от тях са удовлетворени от организацията и провеждането на образователния процес в извънредната ситуация, както и че оценяват учителите като гъвкави и проявяващи готовност за справяне с учебния процес и преподаването на учебния материал по време на ОРЕС;

- Налице е отрязване на новите дигитално базирани практики във всички аспекти на образователния дискурс – учебни планове, програми, методически практики, оценяване, привличане на родителите за още по-активна подкрепа, фокус върху повишаването на дигиталните умения на учители, ученици и родители, бързо идентифициране на образователните дефицити в резултат от ОРЕС и създаване на гъвкави и ефективни практики за тяхното акомодиране;

- Повишава се равнището на дигиталната педагогическа компетентност на педагогическите специалисти чрез качествена и базирана на потребностите продължаваща квалификация в областта на ИКТ и педагогическия дизайн на електронното и дистанционното обучение;

- Поставя се фокус върху благополучието и психичното здраве чрез овладяването на психо-емоционалното претоварване и дистреса сред учителската гилдия и създаване на умения за устойчивост чрез конституиране на структури за грижа относно психичното здраве на учениците и учителите, закрила на учениците в риск, професионална удовлетвореност на педагозите и чрез въвеждане на подкрепящи менторски програми за оказване на технологична, педагогическа и психологическа помощ на учители в условия на настоящата и бъдещи здравни, социални и др. кризи.

Направеният метаанализ на общите характеристики на контекста, в който образователните системи на европейските държави (от обхвата на проучването), включително и у нас, се приспособяват към новите и неочаквани условия на функциониране в кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, позволява да се направят следните изводи относно проактивното и качествено организиране и осъществяване на електронното обучение от разстояние. А те са:

 Недостатъчна подготвеност на образователните системи за осъществяване на пълноценно дистанционно обучение. Като ключови фактори, препятстващи успешното адаптиране могат да бъдат посочени недостатъчната или остаряла технологична инфраструктура на училищата, тяхната неефективна интернет свързаност, неравният достъп на ученици и учители до дигитални устройства, както и неравномерно развитите сред двете основни групи субекти (обучаващи и учащи) дигитални компетентности.

 Липса на координация и единодействие в рамките на образователните системи по отношение на избор на апробирани и устойчиви решения за въвеждане и използване на електронни учебни среди и инструменти. Най-често използваните технологии по време на пандемията са платформи за синхронна комуникация (напр. видео уроци на живо), инструменти за организация и споделяне на знания (напр. Google Classroom), текст-базирани медии (напр. WhatsApp, имейл ), както и софтуери за създаване на видео и мултимедия (напр. създаване или монтиране на видеоклипове). Анализът показва, че в държави с по-високо равнище на дигитализация преди пандемията (Финландия, Естония, Дания, Нидерландия) са използвани с по-висока честота видео уроци на живо в сравнение с тези от страни с по-ниска степен на дигитализация. Обратно, текст-базираните платформи и медии като WhatsApp и имейл са по-масово използвани и разпространени в страните с по-малка технологична и дигитална подготовка преди пандемията (Белгия, Германия и отчасти Австрия, Гърция). Емпиричните данни от метаанализите показват, че според позициите на всички заинтересовани образователни субекти в проучваните страни електронното дистанционно обучение в тях, особено през първите месеци на пандемията, е функционирало по-скоро на принципа на „аварийните“ отколкото на „апробираните и отработени вече“ решения.

 Разнообразни и непредвидими аспекти, свързани с организацията и реализацията на електронното обучение, могат да усилят и задълбочат образователните неравенства. Идентифицираните в рамките на метааналитичното проучване фактори в това отношение са липсата на адекватен технологичен и материален капацитет на семействата (особено при тези с нисък социално-икономически статус), ниската възраст на учениците и свързаните с нея по-слабо развити умения за автономно и саморегулирано учене, слабата дигитална и педагогическа подкрепа, осигурявана от родителите по време на обучението от разстояние, недостатъчен фокус на управленско и педагогическо равнище към учениците със специални образователни потребности, както и към такива с различна етнокултурна и езикова принадлежност.

 Неравенствата в дигиталните умения в рамките на учителските гилдии и сред ученическите общности е демаркационният белег, даващ основание в научната литература да се говори за „дигитално разделение“ (паралелно с технологичното, произтичащо от липса на достъп до техника и технологии). Част от причините за това предизвикателство се крие в недостатъчния акцент в базовата подготовка на учителите и в тяхната последваща квалификация именно върху развитието на дигиталната педагогическа компетентност. По отношение на учениците метаанализът показва, че оценката за техните дигитални компетентности от страна на учители, родители и образователни експерти също не е висока. В най-добрия случай обучаемите имат парциално развити дигитални умения, насочени към това да се търси определена информация, да се използват социални мрежи и текст базирани платформи от типа (WhatsApp, Viber и др. тип Instant Meggingers), отколкото да се оперира успешно в специализирани учебни платформи от типа (Moodle, Black Board, Google Classroom etc.), да се възприема и оценява критично информацията в интернет за учебни цели, да се създават креативни учебни артефакти под формата на медийни продукти (учебно аудио, видео, дигитални колажи, електронни проучвания и др.).

 Сериозно предизвикателство в рамките на електронното обучение от разстояние се оказа необходимостта от търсене на нови и по-гъвкави решения за проследяване на учебните постижения и оценяването на учениците. Учителите във всички страни, включени в настоящото метааналитично изследване, споделят консенсусна позиция, че е трябвало да намерят нови начини за проследяване и даване на обратна връзка за учебния напредък на своите ученици, както и да ги подкрепят в търсенето на ефективни стратегии за постигане на успехи в заключителните изпити. В тази връзка, все още отворен стои въпросът за това как ще бъдат измерени и оценени пропуските, респ. натрупаните дефицити у обучаемите от всички образователни степени в рамките на електронното дистанционно обучение в условията на пандемия. Както и как да се предложат адекватни образователни мерки за тяхното навременно компенсиране и минимизиране, което ще е ключов приоритет за образователните системи през следващите няколко години.

 Съхраняването на менталното здраве и социо-емоционално благополучие на учениците, а и на всички участници в „принудителното“ електронно дистанционно обучение е едновременно и предизвикателство, и огромен приоритет на образователните системи.

Като основни проблеми и нерешени въпроси в този аспект изпъкват следните няколко момента: как да се минимизират негативните аспекти от социалната изолация на учениците и учителите, така че да се съхранят те адекватно в емоционален план и да се подпомогне успешната социализация на подрастващите; как да се намалят рисковете от увреждане на здравето, породени от недостатъчната физическа активност, увеличеното време пред екраните, размиването на границите между учебна/професионална заетост – свободно време; как да се овладеят тежките последици от нарастването на домашното насилие във всичките му форми в резултат от принудителното учене и работа вкъщи. Налице е необходимост от внимателно вглеждане в начина, по който образователните системи на анализираните в проучването европейски страни реагираха в условията на криза, за да се обмислят, приемат и осъществят на практика своевременни мерки за повишаване на качеството на електронното дистанционно обучение в бъдеще, което, както изглежда, ще бъде допълваща, надграждаща и обогатяваща традиционното присъствено обучение модалност.

Агрегираните и нововъзникващи доказателства от изследванията върху онлайн или смесено обучение в средното образование показват, че съществуват поредица от предизвикателства и проблеми, които търсят своите решения. Те са обобщени от екипа, реализирал проучването, в следните няколко направления:

- Необходимост от колаборативно взаимодействие между всички заинтересовани страни в полето на образованието и обединяване на усилията за адекватен кризисен образователен мениджмънт, за да се постигне устойчивост на образователните системи в отговор на бъдещи подобни кризи;

- Подобряване на качеството и достъпността на образованието чрез фокус върху иновационните педагогически решения, интерактивните образователни технологии, обучението, базирано на решаване на практически проблеми, компенсирането на недостига от инструменти за онлайн учене и преподаване, повишаване на нивото на дигитална компетентност на всички участници в образователния процес, гарантиране на качеството на дигиталните учебни ресурси;

- Осигуряване на подкрепа за учители, ученици и семейства чрез цялостно преосмисляне на основния фокус на образованието, който трябва да е отправен отвъд академичните постижения и напредък и да е насочен към концепцията за оказване на взаимна подкрепа в учещи и професионални мрежи и грижа за социоемоционалното благополучие на ключовите актьори в полето на образованието;

- Осигуряване на разумно финансиране в образователната сфера с фокус върху дигитализацията, което означава преразглеждане на образователните приоритети и преразпределение на финансовите средства, като се има предвид вероятното свиване на публичните финанси за образование предвид пандемията, от една страна, и необходимостта от повече реални инвестиции в дигитални образователни инфраструктури и технологии на основата на публично-частни партньорства, при това с ключово участие на IT сектора.

Много експерти и представители на заинтересованите страни в образователния сектор вярват, че промените в образованието, провокирани от пандемията COVID-19, вероятно ще имат трайно въздействие върху преподаването и ученето в бъдеще.

УД

(Материалът е изготвен въз основа на финалния доклад „Изследване на международния опит в областта на обучението на учениците в електронна среда“.)



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2023 ©