Незабравим урок по добродеяние и патриотизъм

Поклонническо пътуване на учители от област Габрово в Букурещ и Брашов по инициатива на СБУ – Габрово

Проведената по инициатива на Синдикат на българските учители – Габрово на 14 юни 2022 г. в гр. Габрово кръгла маса на тема: „Благодетелите и радетелите за просветното дело и образованието в Габрово“ получи продължение чрез организиране на поклонническо пътуване по светите български места в Румъния.

В периода на 24-26.06.2022 г. група от 43 учители от област Габрово, директори на образователни и културни институции, както и представители на дирекция „Образование и социални дейности“ в Община Габрово посетиха паметни за българщината места в румънската столица Букурещ и в старинния град Брашов. Северната ни съседка пази спомените за българските търговци, занаятчии, интелектуалци, възрожденци, революционери и хъшове, които с патриотичните си дела и благодеянията в името на просветата, образованието и запазване на българската идентичност са се съхранили в народната памет. Днес, в ХХІ век, някак на заден план остава пиететът към родовите корени на българщината, някак мегаполисното съжителство на хората в света ни прави по-глобално отчуждени от националните традиции и ценности.

Но един страстен защитник на българските старини и знаковите исторически места в румънската столица ни връща към възрожденския идеализъм, към времето на ревностното отстояване на националните ценности. Това е един от последните апостоли на българщината в Букурещ – банатският българин проф. Лука Франциск Велчов, почетен председател на Демократичния съюз на българите в Румъния. Дългоочакваната среща с него на 26 юни 2022 г. се превърна за габровските учители в едно еуфорично изживяване на искрено родолюбие, почит и преклонение към живелите в Букурещ габровски благодетели и радетели за просветното дело и образованието в родното им отечество. Той посвещава живота си на българската кауза в Румъния и работи за нея от повече от 70 г. Тази година ще той самият навърши 89 г. На българите в Румъния, на историята им отдава сили и време и голямото си сърце. Любознателна, търсеща личност, учител, публицист, историк, преводач, получава днес заслужено признание; впечатлява с външността си, с поведението си, с точността на изказа си на български език.

Личността на един от най-авторитетните носители на българщината в Румъния в наши дни има интересен и динамичен живот. Лука Велчов е роден на 8 октомври 1933 г., в село Дудещи Веки, (Стар Бешенов), окръг Тимиш (Румъния) в едно родолюбиво банатско българско семейство. Завършва първоначалното си образование в родното село, след това отива да учи в Тимишоара. Прекарва година в престижния Колеж “Лога” от града, година – в Педагогическата гимназия, година – в 6. Гимназия в Тимишоара. През 1949 г. е вече в Букурещ, в известното Българско педагогическо училище, в което и великият Христо Ботев е учил българчета и което е носело името му. Този период има изключително влияние върху младия българин. Тук негов учител е известният Пирин Бояджиев, друга емблематична личност за българите и българщината в Румъния. На следващата година е приет в Букурещкия университет, специалност славистика и българска филология (1953-1958). Завършва с отличие и веднага се връща в родното си село, Стар Бещенов, с мисия – да научи младите банатски българи на литературен български език. В периода 1958-1959 е заместник-директор на гимназията в селото. Но спомените от Букурещ и съдбата го връщат обратно в големия град, където става учител в българското училище (1959-1961). В този период участва активно в разработването и издаването на учебниците по български език от II–VIII клас, а след това работи в румънски училища като учител по румънски и руски език. В продължение на осем години е директор на 91. Гимназия в Букурещ, после е учител по румънски и руски език е в 72. Гимназия, като до пенсионирането си през 1989 г. е учител по румънски език в 199. Букурещка гимназия. Пенсионира се преждевременно с единствената патриотична цел, да се отдаде на българската кауза в Румъния.

През 1990 г. е основател на Българското културно дружество в Румъния и негов председател. Тази асоциация се разраства много и през 1992 г. става председател на Дружеството “Братство” на българите в Румъния, което има многобройни регистрирани в съда филиали: Асоциация “Седянка” в село Брънещ, близо до Букурещ; Асоциация ”Седянка” в Бъйлещ, окръг Долж; Асоциация “Дружба” в Бълени, окръг Дъмбовица; Асоциация “Заедно” в Търговище, окръг Дъмбовица; “Единство” от Констанца; “Единство” в Тимишоара; Асоциация “Христо Ботев” в Александрия; както и организации в Браила и Кълъраш и др. Също така участва активно в учредяването на други организации на българите в Румъния, предимно в южната част и Молдова.

Съгласно предвижданията на румънската Конституция след промените от 1989 година, българското малцинство има свой представител в Парламента - депутат. В периода 1996-2000 г. този мандат е бил излъчен от “Братство”, с председател Лука Велчов. Но само след две години през 1998 г. той е отстранен от тази длъжност и изключен от дружеството, вследствие вътрешни спорове. В първите две години успява да развие богата публицистична дейност, предимно във вестника на дружеството “Българска Зорница”. Заедно със свои привърженици се връща след това в Българското културно дружество в Румъния (2000) като секретар. То се разраства и се превръща в днешния Демократичен съюз на Българите в Румъния (ДСБР). От тогава до днес, с малки прекъсвания, е председател на ДСБР със седалище Букурещ. Сред издадените от проф. Велчов са книгите: „66 легенди, събрани от Лука Велчов“ (1996); „Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането“ ( 2007, на румънски език); „Свищовски възрожденци в Букурещ“ (2009); „Незабравените габровски възрожденци в Букурещ през XVIII – XIX век“ (2012); „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци и ...не само – 175 години от рождението на Васил Левски“ (2013); „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци и ...не само – научнопопулярен очерк” (2016); „Шуменски възрожденци в румънските княжества през XVIII- XIX век - Браила, Галац, Констанца, Бузъу, Кълъраш, Букурещ, Гюргево и Брашов“ (2018); „Европейски герой, оспорван от четири държави – Стефан Дуньов“ (2018), и др.

Срещата с бележития Лука Велчов ни отведе до известния Манук хан, намиращ се в сърцето на стария град на Букурещ, близо до останките на Княжеския дворец, построен от Влад Цепеш. По думите на професора някогашният кервансарай е голяма забележителност в стария град и има голямо значение за българската държава, тъй като е станал свидетел на много важни за българската история събития. В Манук хан са водени преговорите между Русия и Османската империя и през май 1812 г. е подписан Букурещкият договор след Руско-турската война (1806-1812). В преговорите е участвал и Софроний Врачански. Последиците от войната и този договор водят до изселване на българи в южните руски губернии. В Хана през 1886 г. е подписан мирният договор след Сръбско-българската война от 1885 г. Тук са водени и преговорите след Междусъюзническата война от 1913 г., но договорът е сключен на друго място в Букурещ.

Проф. Велчов ни показа надгробния камък на Иван Бакалоглу, търговец в Букурещ, родом от Габрово, чийто син е акад. Емилиян Бакалоглу. Неговите останки се намират в двора на църквата „Св. Антоний“, най-старият православен храм в румънската столица. За Иван Бакалоглу се говори, че заедно с други хора е събрал балкански корпус от 5 000 души (българи, албанци, сърби, хора от македонския край), настаняват ги заедно и ги обучават, за да участват в Кримската война. През 1856 г. на пасището в село Бранещ край Букурещ, където днес живеят също потомци на българи, на всеки от корпуса се дава по една икона и по три австрийски „пари“. Този корпус води на страната на Русия сражения срещу представители на пет велики за онова време военни сили: Англия, Австрия, Турция, Германия и Франция. За деятелността си Бакалоглу получава орден „Св. Станислав“ от руския император. Според Лука Велчов той заслужава да бъде наречен „български Наполеон“. От страни на неговия паметник е записан на български и румънски език текст, в който се казва, че най-голямата ценност в живота е добродеянието за другите хора, което единствено остава вечно във времето, всичко друго е тленно и се забравя.

В началото на XIX век, много българи купуват на търг земи около стария Княжески дворец, парцелират ги, оставят място за улици и започват да строят. Тогава са вдигнати хановете „Габровени“, „Липискани“, „Симеон“, „България“. Лука Велчов ни отведе до входа на прочутия хан „Габровени“, закупен от бащата на д-р Василиади през 1854 г. от габровеца хаджи Иван Мустаков. Застанали пред сводестия вход на хана всички ние благоговейно слушахме разказа на проф. Лука Велчов за историята на бащата на д-р Никола Василиади Васил Георгеску, който емигрира и се установява в Букурещ, а със спечелените пари купува хана и го ремонтира основно и по-късно го оставя в наследство на своя син (В архивите на Букурещ е запазено завещанието на д-р Никола Василиади, от 10 юни 1881 г.).

Ханът „Габровени“ се превръща в български топос, в средище на националния дух в лицето на българските революционери, воеводи и хъшове в Букурещ. През 1875 г. в една от стаите на хана се провежда разширено събрание на Българския революционен централен комитет, на което слово произнася Христо Ботев, когото избират за председател след отказа на Любен Каравелов да продължава да ръководи комитета.

Именно целта на нашето поклонничество пътуване до град Букурещ бе да се докоснем до местопребиваването на именития ни сънародник д-р Никола Василиади, чиято 200-годишнина от рождението отбелязваме през настоящата 2022 г. Това пътуване във времето назад вдъхнови учителите с изключителния нравствения подвиг на благодетелите и дарителите за просветното дело и образованието: „да построят в родното място на баща ми едно политехническо училище, което да носи моето име“, както пише в своето завещание д-р Василиади. Съприкосновението до старинните сгради, които патронът на техническата гимназия в Габрово е завещал за нейното построяване, накара всички да осъзнаят величието на благородното „добродеяние“, както и значимостта на идеята за дарителството за развитието на просветата и образованието в Габрово от епохата на 40-те години на ХІХ век до началото на ХХ век.

Не по-малко положителни емоции предизвика и срещата с нашите сънародници в Демократичното дружество на българите в Румъния (ул. „Доамней“ №14-16), ръководено от проф. Велчов. За всички съпричастието с благородната пожертвователност за просветлението и образованието са видими: Лука Велчов, за нас е един съвременен български будител и апостол на българщината в Румъния. Този невероятен човек, отдаден на любовта към родината и направил толкова много за сънародниците ни в Румъния, с прекрасно чувство за хумор и естетизиран български речник още един път доказа правотата на смисъла на думите на Раковски, че: „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини“.

Благородната и родолюбива инициатива на СБУ – Габрово има и своя исторически венец: Ренета Радичкова, областен координатор на СБУ за Габрово, бе приготвила Поклоннически сертификати за всички участници. С голяма радост те бяха подписани от проф. Велчов. Така се увековечава във времето патриотичното докосване до българските светини в Румъния, доказващи факта, че дарителство за просвета и образование е едно от най-големите човешки добродетели. Всичко това ни вдъхнови и ни накара да се замислим дали можем да бъдем последователи на изключителния проф. Лука Велчов, който със заразителния си патриотичен патос ни изнесе незабравим урок по родолюбие в Румънската столица – седалище на редица български обществено-политически и културни организации (включително и на БРЦК), там работят идеолози и водачи на националноосвободителното движение, публицисти и писатели от величината на Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Според Петър Динеков: „Няма друг град през епохата на Българското възраждане, който да е събрал цвета на българската литература. Букурещ може би има само един съперник - Цариград“.

Вярваме, че тази родолюбиво дело ще продължава да се развива и отново ще вдъхновява много български учители, ученици и деца, съмишленици и патриоти!

Ренета РАДИЧКОВА, областен координатор на СБУ за Габрово