Вторник,
  15 Октомври 2019 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Архив

СТАНОВИЩЕ на Синдикат на българските учители
Относно: Законопроект за предучилищното и училищното образование,внесен на 21.11.2014 г. в 43-то Народно събрание (№ 454-01-51)


С Т А Н О В И Щ Е

на Синдикат на българските учители

Относно: Законопроект за предучилищното и училищното образование,

внесен на 21.11.2014 г. в 43-то Народно събрание (№ 454-01-51)

1. Считаме, че в новото наименование на закона задължително трябва да присъства и една от основните функции на училищното образование – възпитателната и предлагаме то да бъде: „Закон за предучилищното и училищното образование и възпитание“.

2. Синдикатът на българските учители предлага в чл. 5 да се добави като първа цел: Съхраняване на българската идентичност. Останалите цели да се преномерират.

3. Законът предвижда 18 държавни образователни стандарта. Считаме, че е необходимо при обсъждането на закона да бъдат представени и проектите на стандарти, в противен случаи не би могъл той да бъде оценен в своята цялост и пълнота.

4. Предучилищната подготовка е изключително важен етап в образователната система. Това е времето в което детето се социализира, приучава се за живот и работа в колектив, различен от семейството, подготвя се за училище, усвоява български език, ако не е майчин за него. По тази причина в редица европейски страни задължителната предучилищна подготовка да се изтегля към по-ранна детска възраст – 4, дори 3 години. Имайки предвид всичко това и променящата се структура на населението в страната, при която за 38% от децата майчиният език не е български предлагаме в чл. 8, ал. 1 да се запише нe 5, а 4 годишна възраст на детето.

5. Като имаме предвид големия обществен интерес към предлаганата промяна в структурата на образователните степени и значимостта на една подобна реформа, предлагаме да бъдат представени за обсъждане и държавните образователни стандарти за учебните планове, за да се визуализира предлаганата структура.

6. Предлагаме в чл. 28, ал. 2 с текст : „Автономията на училищата, детските градини, центровете за личностно развитие и подкрепа се изразява в правото:” - да се извършат следните промени - в т. 3 – „ да избират организацията, методите и средствата на обучение за осигуряване на качествено образование;” – след „обучение” да се добави „и възпитание”.

7. При разделянето на училищата на „неспециализирани“ и „специализирани“ (чл. 36) считаме, че терминът „неспециализирани“ е крайно неподходящ за най-многобройния вид училища, които са включени към него и предизвиква към негативни асоциации. Предлагаме вместо него да се използва „общообразователни“.

Предлагаме да се възстанови терминът „техникум“ за образователната институция предоставяща професионално образование. В чл. 37, ал. 1 да се включи т. 4 „техникуми“, а т. 4 и 5 стават съответно 5 и 6. В ал. 2 на същия член да отпадне „професионални гимназии“ като се замени с „непрофилирани“.

Предлагаме да се включи текст гарантиращ съхраняването учикалността на езиковите и математическите гимназии.

8. Не приемаме идеята за пълно ликвидиране на т.н. „помощни училища“. Практика в европейските страни е да съществуват подобни училище, в които се обучават деца с определена степен на увреждания и които директното интегриране в масовото училище е по-скоро противопоказно. Предлагаме в чл. 43, ал. 1 т. 1 да се добави „и за ученици със средна степен на умствена изостаналост“, както и да отпадне § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на закона.

9. Не приемаме предвиденото в чл. 50, ал. 3 финансиране на частното образование за сметка на държавния бюджет в момент, когато страната е в сериозна икономическа криза и средствата от бюджета са недостатъчни за задоволяване нуждите на държавните и общински училища и детски градини.

При осигуряване финансиране чрез Единен разходен стандарт на частните детски градини и училища, то държавните и общински такива се поставят в неравностойно положение и са реално дискриминирани – на тях по закон им е забранено събирането на такси, а позволените им „собствени приходи” от наеми и други дейности в никакъв случай не са съизмерими като обем.

Имайки предвид това, предлагаме цитираното финансиране да се отложи, като се запишат ясни условия за въвеждането му:

В преходните и заключителни разпоредби да се включи запис, според който „финансирането на частните детски градини и училища от държавния бюджет може да започне от годината, в която разходите за системата на образованието като процент от БВП надхвърлят 5%“ .

В чл. 39 да се въведе нова алинея (4) -

(4) Частните детски градини и училища:

1. самостоятелно определят такси за отглеждане, възпитание и обучение на децата и учениците, като ги съобразяват с получената държавна субсидия

2. освобождават от заплащане на такса не по-малко от 4% от приетите деца и/или ученици

3. при назначаване и освобождаване на учителите и приравнените към тях длъжности, при определяне на минималните работни заплати и на платения годишен отпуск стриктно спазват разпоредбите на Кодекса на труда и на Колективния трудов договор за системата на средното образование.

В чл. 328 да се създаде нова ал. 2 със съдържание –

„(2) При издаването на разрешение по ал. 1 министърът на образованието и науката задължително се съобразява с европейската тенденция за равен достъп до безплатно, качествено държавно образование и допускане на алтернативни форми на частно образование не повече от три процента спрямо цялата училищна система”;

Досегашни алинеи 2-4 да стават съответно 3-5.

10. В раздел III към глава четвърта (чл. 51 и чл. 52) да се включи определянето на средищни и на защитени детски градини по аналогия със средищните и защитените училища.

11. Предлагаме по-ясно регламентиране положението на Центровете за личностна подкрепа в следните пунктове:

А) Към чл. 26 да се запише: Надгражда и развива знания, умения, компетентности в областта на науката, технологиите, изкуствата и спорта.

Б) Във връзка с чл. 31 след Център за подкрепа за личностно развитие в чл. 48, ал. 1, т.1, с тире да се добави Детски комплекс.

В) Във връзка с чл. 48, алинея 7 да се разпишат правила за съдържанието на правилниците / типови правилници / на Центровете за подкрепа за личностно развитие и да се определи процедура за утвърждаването им.

Г) Във връзка с чл. 196, ал. 1 да се конкретизира, че това не се отнася за дейностите по чл. 48, ал.1, т.1.

Д) Да се въведе единен разходен стандарт за издръжка на дете в група в Центровете за подкрепа за личностно развитие и Детските комплекси.

Е) В ДОС да се конкретизира коя обща подкрепа се финансира от държавния бюджет и коя не се финансира от него. Да не се въвеждат такси за обучение в Центровете за подкрепа за личностно развитие, което е в противоречие с равния достъп на децата до образование и възпитание, както и с Конституцията на Република България за безплатно образование.

12. Предлагаме чл. 92, ал. 3 с текст: „Училищният учебен план се утвърждава със заповед на директора и не може да се променя през учебната година.” – да добие следния вид:

„Училищният учебен план се одобрява от Педагогическия съвет, утвърждава се от директора на училището и не може да се променя през учебната година.”

13. Предлагаме в чл. 110, ал. 1 т. 2 да отпадне – не бива да се позволява самостоятелната форма на обучение да замества училищното образование.

14. Считаме, че възможността, която предоставя чл. 122, ал. 1 за преминаване от начален към прогимназиален етап на основното образование без да бъде покрит установения с ДОС минимум знания, умения и компетентности е най-малко неуместна. Предлагаме за ІV клас след допълнителната работа по ал. 2 да се провежда отново външно оценяване и ако не е покрит ДОС да се повтаря класа.

15. В раздел ”Познавателни книжки, учебници и учебни помагала” - е записано, че министърът одобрява всички проекти на учебници и учебни книжки, за които въз основа на оценяването е установено, че отговарят на държавния образователен стандарт за учебниците, познавателните книжки и учебните помагала.

Считаме, че този плуралистичен подход за одобряване на неограничен брой учебници ще затрудни системата и е по-уместно да бъде използван досега действащия модел за одобряване на учебници и учебни помагала. В този смисъл предлагаме в чл. 156 ал. 2 да добие следния вид:

„(2) Вторият етап от оценяването се извършва въз основа на избор на три проекта на учебник, направен във всяко училище, в което се изучава съответният учебен предмет в съответния клас.”

В чл. 158 ал. 2 изразът „одобрява всички проекти” да се замени с „одобрява до три проекта”

16. Считаме, че глава 8 – „Признаване, приравняване и валидиране на резултати от ученето“ запълва една празнина в нормативната уредба до момента, но не бива в съществуващата образователна система да се дава възможност неформалното обучение и информалното учене да бъдат напълно равностойни на училищното образование.

В тази връзка предлагаме в чл. 164, ал. 4 да добие следния вид: „При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности на лица, които имат придобито минимум основно образование“.

17. В раздел „Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците” е записано, че детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и ученици със СОП като нормата е до 3 деца/ученици в група или клас - чл.190, ал. 2.

Считаме, че е необходимо да се диференцират видовете СОП и спрямо това да се определи броят на тези деца в паралелка/група. Необходимо е и да се запази досега действащото правило при включване на деца със СОП паралелката/групата да се формират при минимален брой ученици/деца, като се осигури допълнително финансиране за компенсация на нереализирания пълен прием.

Конкретният текст предлагаме да добие следния вид - „(2) В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до 2 деца и 1 ученик със специални образователни потребности съответно в група или паралелка.”

18. Синдикатът на българските учители категорично настоява да се заложи в закона регламентирането на учителската професия като регулирана професия. Настояваме също така за утвърждаване на термина „учител“ в духа на Препоръка № 66/05.10.1966 г. на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), като не се допуска замяната му с „педагогически специалист“. Учителите са лица, които в съответствие с придобитото образование и професионална квалификация заемат длъжности в системата на предучилищното и училищно образование и изпълняват дейности, свързани, както с обучението и възпитанието на децата и учениците, подкрепата на личностното им развитие и на социализацията им, консултирането на учениците и на родителите, така също и с управлението на детските градини, училищата и центровете за личностно развитие и подкрепа. „Директор“ е длъжност и тя също се заема от лице, което е учител. В тази връзка предлагаме наименованието на глава единадесета да бъде само „УЧИТЕЛИ“, да се уеднакви терминологията в нея, като за изброените в чл. 209 длъжности се използва приравняването им към длъжността „учител“, както е в редица действащи в момента нормативни документи.

19. Във връзка с това, че учителска длъжност само по изрично изключение може да се заеме от лице без придобита професионална квалификация „учител“ предлагаме ал. 8 в чл. 211 да бъде променена така :

(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 лицето се задължава в двугодишен срок от назначаването на работа да придобие професионална квалификация „учител“, а работодателят изготвя и реализира план за подпомагане извършващата се професионална квалификация“.

Въвежда се нова ал. 9 : „В случаите по ал. 4 училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически компетентности от съответното лице“.

20. Не можем да се съгласим с грубо дискриминационния текст на чл. 213 от глава „Учители”. Предлагаме той да добие следния вид –

„Чл. 213. (1) Не може да заема длъжност на учител лице, което е:

1.осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила ефективна присъда за умишлено престъпление;

2. лишено от право да упражнява професията;

(2) При възникване на обстоятелство по ал. 1, трудовото правоотношение с учителя се прекратява.”

21. Считаме, а и това е отразено във всички предложения получени от учители, учителски колективи и синдикални организации от страната, че директорската длъжност трябва да бъде мандатна. В тази връзка предлагаме в чл. 215 да се включи нова алинея –

„(6) Трудовите взаимоотношения със спечелилия конкурса по ал. 5 се уреждат при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за период от 4 години. При получена най-висока оценка при атестирането по чл. 229, ал. 1 договорът може да се продължи за още най-много 4 години.”.

Ал. 6 и 7 стават съответно 7 и 8.

22. В чл. 217, ал. 1: в т. 1 да бъде добавено „пред и от децата, учениците и другите участници в образователния процес“

23. Считаме, че действащата в момента пет степенна скала за ПКС е доказва своята ефективност и в по-пълна степен отговаря на принципа за учене през целия живот и за непрекъснато повишаване на квалификацията.

Поради това предлагаме чл. 223, ал. 1 да добие вида – „Въз основа на достигнатото равнище на квалификация учителите и приравнените към тях длъжности могат да придобиват последователно пета, четвърта, трета, втора и първа професионално-квалификационни степени.”

24. В чл. 225, ал. 2 предлагаме да се включи нова т.4 : ”учител – наставник”. В стандарта за „статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти” да се регламентира намален норматив за учителите-наставници, както и увеличено заплащане на труда;

25. Оценяваме атестирането като изключително важен и отговорен процес и поради това предлагаме промени в чл. 226, който да добие следния вид:

(1) Атестирането е процес на оценяване съответствието на дейността на учителите и приравнените длъжности с професионалния им профил, както и със стратегията за развитие на детската градина и на училището.

(2) Атестирането на учителите и приравнените длъжности, включително директорите се извършва на всеки четири години.

(3) Атестирането се извършва от атестационни комисии. Съставът на комисиите, критериите за атестиране и процедурата по атестирането се определят в държавния образователен стандарт за статута и развитието на педагогическите специалисти и директорите.

(4) В състава на атестационната комисия задължително се включват представители на Обществения съвет, на педагогическия съвет, на финансиращия орган и на синдикалните и работодателските организации.

(5) Освен за кариерното развитие оценката от атестирането може да служи и за насочване за повишаване на квалификацията и поощряване на педагогическия специалист.

(6) При получена най-ниска оценка от атестирането работадателят заедно с атестационната комисия:

1. правят анализ на причините довели до ниската оценка;

2. изработват план за методическо и организационно подпомагане на получилия ниска оценка учител;

3. определят наставник/наставници, които да осъществят методическата и организационна подкрепа;

4. представят в РУО/МОМН в едномесечен срок от провеждането на атестирането документите по т. 1, 2 и 3;

(7) В случаите по ал. 6 повторно атестиране на лицето се извършва не по-късно от една година след предприемане на мерките по т. 1, 2 и 3;

(8) Ако при атестирането по ал. 7 отново е получена най-ниска оценка лицето се освобождава от длъжност при условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда

26. Предвид важността на предложената нова структура – „Обществен съвет” и нейната отговорност за развитието на образованието на местно равнище, считаме, че в състава му трябва да има включени и представители на национално представените синдикати.

Конкретно – в чл. 263, ал. 1 след израза „съответната институция да се добави – „както и представили на национално представените синдикати.”

27. В глава „Финансиране и имущество” предлагаме следните допълнения:

Текстът чл. 279 става ал. 1;

Създават се нови:

ал. 2 с текст - „До началото на бюджетната 2018 г. процентът от БВП отделян за сектор образование да достигне 5 %”.

ал. 3 с текст - „Трудово възнаграждение на учителите и приравнените към длъжността „Учител“ съответства на значимостта на професията, като работната заплата е не по-ниска от 20% над средната брутна работна заплата за страната“;

ал. 4 с текст - „При пенсиониране учителите и приравнените към длъжността „Учител“ получават обезщетение в размер на не по-малко от 10 брутни работни заплати“.

В чл. 280, ал. 1 при определяне единните стандарти освен броят на децата и учениците да се включат като постоянни компоненти изпълнението на училищния учебен план и броят на групите и паралелките в училището/детската градина или центърът за подкрепа на личностното развитие.

В чл. 280, ал. 4 се добавя ново изречение: „Размерът на допълнителното финансиране се индексира ежегодно с коефициент съответстващ на увеличението на средствата съгласно чл. 279.

В чл. 280, ал. 6 в края на първото изречение след израза „по съответна дейност” да се добави - „и с представители на национално представителните синдикални организации.”

Председател:

(д.ик.н. Янка Такева)


виж прикачения файл


____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2019 ©