Сряда,
  24 Април 2019 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Архив

За повече справедливост, солидарност и социални измерения на икономическия растеж


Манифест на КНСБ по повод изборите за Европейски парламент през май 2014 г.

Европа е на кръстопът в опита да преодолее най-тежката икономическа и финансова криза през последните 80 години. Кризата изостри противоречията, задълбочи неравенствата, разшири „пропастта” между бедни и богати, което неминуемо засили проявите на отчуждение, ксенофобия и дезинтеграция. Днес на карта са поставени основните принципи на солидарност, справедливост и равнопоставеност, залегнали в демократичния модел на „Социална Европа”.

ЕФЕКТИВНА ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ В ПОЛЗА НА ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ

Икономическата стабилност и оздравяването на публичните финанси не бива да „изяждат” социалните разходи и придобивки. Нужни са стимули за развитие и те са в повишаване на търсенето – на вътрешното потребление и инвестиционната активност. Крайно неподходящо е възприемането от българското правителство на бюджетни ограничители, които са далеч по-рестриктивни от критериите от Маастрихт.

Новото икономическо управление и европейският семестър са издигнати едва ли не в единствен инструмент за провеждане на „съгласувани политики” под откровената форма на икономически диктат. Българската икономика далеч не представлява основна заплаха за финансовата и валутна стабилност на ЕС, но постоянно е обект на препоръки.

КНСБ категорично отхвърля несъстоятелните твърдения, че „прекалено бързо нарастват разходите за труд на единица продукция”, а ежегодно договаряните минимални осигурителни доходи генерират „негативен ефект върху заетостта на нискоквалифицираните работници”. Синдикатът има сериозни резерви и към препоръките за провеждането на пенсионната реформа, а „по-тясното обвързване растежа на заплатите единствено с прираста на производителността на труда” КНСБ възприема като неуместен опит да се влияе върху автономността на социалното партньорство и използваните механизми за договаряне на работните заплати.

Българските политици на европейско ниво не са доказали, че са достатъчно ангажирани със становищата на социалните партньори и мненията на гражданското общество, за да формират национално отговорни позиции – една утвърдена практика за много държави-членки. Сключването на Фискалния пакт бе опит за отстраняване на гражданите и ЕП от този процес. Това трябва не само да се предотврати, но настоящото икономическо управление да се обвърже с реално приложими минимални социални стандарти и структурни показатели като контрапункт на наблюдаваните фискални параметри.

КНСБ приветства европейския призив за реиндустриализация и намира за важна стъпка разработването на програма за реиндустриализация и създаването на Национален инвестиционен фонд. Ясното дефиниране на държавните приоритети изисква прозрачен публичен дебат. КНСБ подкрепя европейските усилия за изграждане на Банков съюз, както и въвеждането на данък върху финансовите транзакции.

Стабилизирането на българската икономика минава през оздравяването на структуроопределящи държавни дружества и сектори – „НЕК” ЕАД, Холдинг БДЖ, „Български пощи” ЕАД, „ВМЗ” ЕАД – Сопот, „Напоителни системи” ЕАД.

Данъчната политика на България следва да се ориентира към хармонизация с европейските тенденции. Преследването на конкурентни предимства през ниски данъци вече не се гледа с добро око в една солидарна общност, каквато е ЕС. КНСБ съзнава, че преодоляването на пропастта между бедни и богати в страната изисква адекватни промени в данъчното облагане на физическите лица – последователни стъпки за връщане на прогресивна подоходна скала и въвеждане на семейно подоходно облагане.

ПОВЕЧЕ И ПО-КАЧЕСТВЕНИ РАБОТНИ МЕСТА НА ЕДИННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ПАЗАР НА ТРУДА

Европа се нуждае от обновена стратегия за заетостта и КНСБ напълно подкрепя Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) в стремежа й към приемане на амбициозен европейски инвестиционен план за качествена заетост, който може да генерира до 11 млн. нови работни места.

В национален план трябва да се развиват и прилагат политики и мерки, генериращи растеж чрез повишаване на заетостта, доходите и социалното включванe, като приоритет да бъдат младежите до 29-годишна възраст, безработните над 50 години и регионалните програми за райони с висок процент на безработица.

Наложителна е по-тясна обвързаност между професионалното и висшето образование с пазара на труда, ускорено преминаване от образование към заетост, включително чрез нови стимули за работодателите. КНСБ очаква от българските политици ясен ангажимент за въвеждане на европейските инструменти в областта на ученето през целия живот.

Създаването на „зелени” и „бели” работни места действително осигурява допълнителни възможности за устойчива заетост в области, за които в България съществуват достатъчно налични природни и добре подготвени човешки ресурси, както и вътрешно и външно търсене. Подкрепата на КНСБ за „зелени” работни места, обаче, не е безприкословна и тя не се отнася за отрасли и производства, в които зелените инвестиции водят до закриване на традиционни работни места.

Падането на всички ограничения за работа в страните от ЕС прави пазара на труда в България част от европейския. КНСБ внимателно следи и анализира възможните ефекти от премахването на ограниченията за български граждани и намира, че приносът на работещите българи към данъчните и солидарните социални системи на страната домакин е много по-голям, отколкото разходите/помощите, които те получават от тях.

За КНСБ пълното отваряне на трудовите пазари не предполага разширяване на социалната емиграция, а повишаване на трудовата мобилност. В този смисъл България е поставена пред заплахата от изтичане на квалифицирани работници и основната причина за това е голямата разлика в заплащането и липсата на възможности за пълноценна реализация на българския пазар на труда.

Свободното функциониране на трудовите пазари, обаче, ще допринесе за по-бързо нарастване цената на труда в България. Този ефект е с много по-висока значимост за държавите членки, отколкото негативните последици, които обикновено се преувеличават заради чисто популистки и вътрешно-политически цели. Равното третиране на всички работници в рамките на ЕС и спазването на основните принципи от договора за функциониране на ЕС е предпоставка за неговото успешно бъдеще.

ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СОЦИАЛНИЯ ДЪМПИНГ

Основните предизвикателства на европейско ниво пред цената на труда произтичат от водените политики на строги икономии в страните-членки, от натиска в посока замразяване и дори намаляване на заплатите, от опита за преразглеждане на постигнатото в колективните трудови договори. Сега с още по-голяма сила стои въпросът за справедливото и достойно заплащане, за дебата относно цената на работната сила, за конкурентоспособността, основана на технологичното обновление и инвестициите в човешки капитал.

Разликата в доходите и заплащането на труда в България, съчетана с ниски равнища на цената на труда, води до висок дял на „ниско платените работници” (27% от наетите) и нарастващ риск от бедност и социално изключване (49% от населението на страната).

Тези факти са следствие не само от ниската производителност на труда, както твърдят някои работодателски организации, а най-вече от наличието на съществени проблеми в разпределението и преразпределението на създадения продукт. Компенсацията на наемния труд в България като дял от БВП е сред най-ниските в Европа и представлява едва около 37%, при 48-50% за повечето страни от ЕС. Това съотношение е огромно предизвикателство за запазване на социалния мир в страната, ето защо постигането на прелом в него трябва да бъде основен приоритет.

За КНСБ зачитането и насърчаването на колективното договаряне и автономността на социалните партньори е най-важният лакмус при оценка на политиката по доходите.

Изработването на механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ за страната на базата на социални и икономически критерии/показатели и една ясно разписана процедура към него е второто приоритетно направление в областта на трудовите доходи. КНСБ приветства всички инициативи за обща европейска политика в сферата на минималното заплащане на труда.

Подкрепяме тезата на ЕК, че „съотношението минимална – средна работна заплата е подходящ индикатор за оценка влиянието на МРЗ върху дела на доходите от труд и диференциацията в заплащането между различните групи наемни работници. Синдикатът ще продължи да настоява за предимствен ръст на МРЗ с цел през 2017 г. да достигнем съотношение 50% от средната работна заплата за страната.

В бюджетните сектори е нужна дългосрочна държавна политика, базирана на ясни критерии за оценка значимостта на труда на учителя, лекаря, медицинската сестра, полицая, научния работник, културния деец, административния служител. За повечето от тези длъжности и професии съществуват международни стандарти и заплащането на труда трябва да се обвърже с тях, а не всяко правителство да залага механично съкращение на персонала като условие за повишаване на заплатите.

КНСБ убедено подкрепя инициативата на МОТ от септември 2013 г. и активно участва в изработването на позиция за улесняване прехода от неформална към формална икономика. За хората в несигурна заетост следва да се гарантира най-малко: правото на организиране и колективно договаряне и всички други основни права на работното място; адекватна защита чрез разширяване обхвата на трудовото законодателство и за домашните работници, надомните работници, работниците в селското стопанство; платен отпуск по майчинство и грижи за децата на жените, заети в неформалната икономика; разширяване покритието на социалното подпомагане и социалното осигуряване.

За КНСБ прекратяването на порочната практика на незаплащане на извънредния труд е ключов приоритет. Изследвания на синдиката в реалния сектор показват, че масово се нарушават правилата за отчитане и заплащане на извънредния труд. КНСБ настоява за ефикасен засилен контрол от страна на държавните контролни органи по спазване на законодателството и за усъвършенстване прилагането на гъвкави форми на работно време и регулациите по неговото сумарно отчитане.

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ, ЗАКРИЛА И ГАРАНЦИИ ЗА ДОСТОЕН ЖИВОТ

Социалните политики следва да бъдат оптимално интегрирани в макроикономическите политики при спазването и прилагането на минималните социални стандарти, разработени и приети от МОТ и други международни организации.

Редица документи на европейските органи и институции признават, че солидарните пенсионни системи са ключов инструмент за поддържане на социалната еднородност, за ограничаване на бедността и социалното изключване. Ресурсното им обезпечаване и дългосрочна жизнеспособност е проблем от стратегическо естество и въпрос на национална сигурност. КНСБ се противопоставя на всяко внушение, че солидарната пенсионна система представлява финансова тежест, а намаляващата заетост и демографската криза водят неминуемо до нейната отмяна.

КНСБ ще подкрепя първия (солидарен) стълб на пенсионната система, без да отхвърля ролята на втория капиталов елемент в лицето на универсалните пенсионни фондове, както и възможността да се натрупват пенсионни права в доброволните капиталови фондове (трети стълб), които допълват и надграждат солидарната разходо-покривна система.

България е поставена под външен натиск за провеждането на бързи и радикални реформи в пенсионната си система, насочени предимно към повишаване възрастта и стажа при пенсиониране, както и преразглеждане на правата за ранно пенсиониране. КНСБ се отнася със загриженост и отговорност пред натрупаните проблеми, но промените и преходите трябва да бъдат плод на договаряне със социалните партньори и извършени плавно в един по-продължителен период с оглед социалната им поносимост.

В социалното подпомагане също е налице необходимост от по-дълбоки реформи, с които да се преосмислят и модернизират законодателството, практиките и методологията за определяне на трансферите. Ангажиментите на страната в НПР „България 2020” за намаляване на бедността изискват амбициозни и смели решения социалното подпомагане да се ориентира към нови услуги и допълване на дохода, съобразно обективни критерии.

Държавата е длъжна да се ангажира с организирането и гарантирането на качествени обществени услуги от общ интерес, както е предвидено в Хартата на основните права на ЕС. Основното им предназначение е превенция на риска от изпадане в бедност, а небезизвестно е, че лошото състояние на този сектор в България не само поддържа трайна бедност, но често пъти е и причина за появата на „вторична бедност” сред принципно нерискови групи от населението.

Безспорен и общоприет критерий за реализация на конституционното право на гражданите е гарантираният и без всякаква дискриминация достъп на всеки до качествено и достатъчно здравно обслужване.

ГАРАНТИРАНЕ НА ТРУДОВИ, СОЦИАЛНИ И ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

КНСБ многократно алармира за сериозен дефицит по практиката на прилагане на законодателството, контрола и санкциите при нарушаване или отнемане на трудови, социални и фундаментални права на гражданите. Наложителни са редица законови изменения, в т.ч. в Конституцията на страната, за да бъдат гарантирани по подобаващ начин правата на гражданите – изплащане на заработени трудови възнаграждения, сдружаване, стачка, колективно трудово договаряне, в съответствие с Хартата на основните права на ЕС, Европейската социална харта (Ревизирана) и редица други международни актове, ратифицирани от България.

КНСБ внимателно ще следи процесите и отношението на българските представители при обсъждането и приемането на изменения и допълнения в Директива 1996/71/ЕО на ЕП и на Съвета относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, както и въздействието върху националното трудово законодателство. От голямо значение e работата по уссъвършенстване прилагането на Директивата за работното време от 2003 г. в българското законодателство.

Сериозни са резервите на КНСБ по Директива 2008/104/ЕО на ЕП и на Съвета относно заетостта чрез агенции за временна работа. Императивният характер, който се придава на налагането на трудовите отношения, които не са типични, традиционни и нужни за българската практика, не се приема позитивно от синдикатите в нито една страна-членка, тъй като т.нар. „гъвкавост” върви ръка за ръка с несигурността на работещите и липсата на достатъчно гаранции за ефективна защита.

КНСБ пледира за бързото разработване и прилагане на нова европейска стратегия за гарантиране на здравословните и безопасни условия на труд. Това налага ревизиране на Директивата относно канцерогенните вещества и приемането на директиви за мускулно-скелетните смущения и психосоциалните рискове.

Конфедерацията има сериозни претенции към отношението и съдействието на българските представители в ЕП за признаване на нормативната сила на сключените споразумения между социалните партньори по регулацията на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. Това е отдавна утвърдена европейска практика, с която ЕК и ЕП се съобразяват и възприемат напълно.

* * *

За КНСБ от решаващо значение е българският избирател да изпрати в Европейския парламент партии и личности, които убедено споделят и работят на практика за реализиране на европейските ценности, които защитават интересите на България пред обединена Европа. Това изисква те искрено да изповядват демокрацията като ценност и да разбират отлично ролята на социалния диалог и развитието на гражданското общество и да ги насърчават.

Конфедерацията на независимите синдикати в България настоява и ще настоява за изграждане на адекватни механизми на съгласуване и контрол, които да служат като естествен мост между българските избиратели и техните представители в Европейския парламент. Синдикатът ще инициира и очаква поддържането на системни контакти с евродепутатите на България, за да им предоставя мнения и съображения по важни за социално-икономическото развитие на страната въпроси. Следва да се въведе практика за предварително съгласуване на мнения между българските членове на Европейския икономически и социален комитет и българските представители в ЕП преди гласуване на важни решения.

На уважението и подкрепата на синдиката могат да разчитат онези кандидати, които са готови да поемат ясен ангажимент за възприемане и отстояване на ценностите, принципите и действията, изложени в настоящия документ.

29.01.2014 г., София

КНСБ



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2019 ©