Събота,
  16 Февруари 2019 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Архив

Пламен Димитров, президент на КНСБ:
Увеличаването на доходите няма алтернатива


В някои сектори има напредък в грижата на работодателите за условията на труд в горещините. В строителството на много обекти дават почивки в най-горещите часове на деня.Това не значи, че няма какво да се желае. Не можем да кажем, че условията на труд в България са се променили радикално. Бавна положителна тенденция има, но е трудно видима, особено в по-тежките сектори, където има влошаване условията на работа.Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ президентът на КНСБ Пламен Димитров, който изтъкна че продължават лошите практики с неизплащането на заплати и принудата работниците да полагат труд повече часове от договореното.

Димитров коментира и статистиката на ЕС за ръста на заплатите през 2016 г., където страната ни е на престижното второ място с ръст от 7.1% при 1.7% средно за ЕС: Тези числа са верни, никой не може да каже че не са, но са като онази приказка за пилето със зелето – усреднено всички са яли пиле със зеле, но за някои дори е нямало зеле в чинията и то за доста хора. Ако погледнем назад 4-5 години ще видим, че заради дефлацията реалната работна заплата расте с едни темпове между 7-8-9 до 10%. Ако сметнем всички тези числа, ще видим че те са верни на номинална основа, но това не значи, че българинът е станал по-богат поради една проста причина – базата е толкова ниска, че колкото и проценти да сложим върху тези 400 – 500 лв., които получават много от трудовите хората, например в социалните услуги … Дори и да сложим 20% увеличение, това са 100 лв. Числата са верни, но са далеч от очакванията на хората и от реалните им необходимост, за да посрещнат насъщните си ежедневни разходи. В България има над 600 000 нископлатени работници, което е огромен процент, изтъкна Димитров. Голям брой български граждани няма да могат да си плащат енергийните сметки при либерализацията на пазара, алармира той.Проектът за изменение на Кодекса за социално осигуряване съдържа доста мерки, сред които и някои „много добри“, относно по-стриктната регулация на частните пенсионни фондове, обаче мерките за прозрачност при прехвърлянето на средства трябва да бъдат засилени.Трябва да намерим едни прозрачни и ясни механизми кой какво дължи и как го гарантира във фазата на изплащане на пенсиите от втория стълб. В момента Законът казва, че от универсалните фондове се изплаща втора, тоест допълнителна, пожизнена пенсия. Тя обаче е върху една капиталова сметка – едни парички, които са се натрупали в моята сметка. Тези парички ние смятаме, че трябва да бъдат гарантирани като размер – че не могат да бъдат по-малко, отколкото си внесъл, което Законът в момента не гарантира. Димитров оспори искането на Фондовете - хората просто да могат да изтеглят парите си, защото те са били предназначени за пенсия. Иначе щяха да бъдат в банка - едно спестяване, което да се тегли по всяко време, и за тях нямаше да има данъчни преференции. Тук има данъчни преференции на входа и на изхода. Пожизнеността на изплащането и унаследяването на пенсиите са проблемни моменти. Той изтъкна, че хората, които са се осигурявали на минимална заплата или недостатъчно дълго ще получават минимална пенсия от НОИ, малки суми от частните фондове и в един момент ще имат и право на социално подпомагане: Това ли е целта на пенсионното осигуряване – след години цялото общество да получи като една сметка за плащане на всички наши пенсионери пари от Социалното подпомагане, т.е. допълнително пари от данъци на населението. Уж пенсионната система се е развивала така, че да стане по-адекватна, уж искаме тя да осигурява поне 65% от дохода, който е загубен, а накрая да получим процент на заместване на дохода от порядъка на 43-54%? Проблемът с правото на прехвърляне на акумулираните вноски от частните фондове в НОИ се преекспонира. Фактът, че само 4500 души са преместили парите си за втора пенсия от частните фондове в НОИ, потвърждава, че тристълбовият модел не е съборен, а доверието в частните фондове не е нарушено, обобщи Димитров. На срещата на Международната организация по труда е било достигнато общо мнение, че глобалните корпорации могат да имат принос към справянето с бедността, ако оставят повече печалби по веригата. Правят се такива законодателни промени в Европа и САЩ, отчете Димитров, според когото хоризонт това да се случи до 10 години е „оптимистичен“. 30% от българите живеят с доход на лице от домакинството под прага на бедността. Част от тях са пенсионери, но има и много други работещи. По-големият проблем обаче е, че работещите българи продължават да получават изключително ниски възнаграждения в огромната си част. Още по-големият проблем е, че просто гласуват с краката си и напускат държавата. Между 48 000 и 60 000 всяка година се изселват от нашата мила Родина – предимно млади или добре образовани хора в активна възраст, които обезлюдяват пазара на труда драматично. Увеличението на доходите няма алтернатива. Всички други приказки остават на заден план, ако искаме да има българи в следващите години в страната. Нашите оферти на КНСБ са конкретни и ясни - поне 10-15% увеличение на всички заплати в бюджетните системи, като има приоритетни сектори, които могат и би трябвало да получат дори 20% увеличение. Частният сектор смятаме, че продължава да изостава. Едно увеличение между 10 и 12% е поносимо и това ще бъде нашата оферта за минималните осигурителни доходи за тази година. През 2017 г. искаме да бъде въведена ясна минимална работна заплата за висшисти, които работят по специалността си, която да е в съотношение 1.5 пъти към минималната работна заплата за страната.

Информация от сайта на КНСБ



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2019 ©