Петък,
  29 Март 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Архив

Образованието е най-важният проблем на пазара на труда и в общественото развитие на България




Темата за заплащането на труда винаги е от първостепенна важност за синдикатите, защото е иманентно присъща на тяхната дейност. За КНСБ през последните три години тя се превърна в приоритет номер едно и всички усилия на Конфедерацията са насочени към постигането на максимална ефективност в това направление. Това каза Пламен Димитров, президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България, при откриването на организираната от КНСБ Национална тристранна конференция „Заплащането на труда в България”, която се проведе на 28 април в София.

В навечерието на Деня на труда и на международната работническа солидарност, който е официален празник на КНСБ, синдикалисти, работодатели и представители на различни институции обсъдиха положението със заплащането на труда в страната ни и дадоха своя принос към предложенията за реални възможности за повишаване на доходите - основна тема, която вълнува българския работник в бюджетната сфера и в материалния сектор. Във форума участваха министър-председателят на Република България Пламен Орешарски, министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова, Людмила Елкова, заместник-министър на финансите, Анна Янева, заместник-министър на икономиката и енергетиката, Бойко Пенков, заместник-министър на образованието, Светлана Дянкова, заместник-министър на труда и социалната политика, председатели и представители на национално представителни работодателски организации, членовете на конгресното ръководство на КНСБ, както и председатели на ключови федерации - основни членове на КНСБ от бюджетния и реалния сектор, сред които бе д.ик.н Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. На конференцията КНСБ представи своето виждане относно принципите и подходите за усъвършенстване на заплащането на труда, предложенията си за законодателни промени по заплащането на труда, както и договорни механизми на браншово и фирмено ниво, които бяха широко и задълбочено обсъдени от участниците във форума.



Синдикатът на българските учители защитава и настоява образованието да бъде стратегически приоритет, записан във всички законови и нормативни уредби на МС и МОН, каза д.ик.н. Янка Такева, председателят на СБУ. Тя уточни, че за да да бъде гарантирано устойчивото развитие на образователната система и да се подобри качеството на учебно-възпитателния процес, е необходимо: ежегодно увеличаване на относителния дял на средствата за средното образование спрямо БВП и на ЕРС за издръжка на дете и ученик; повишаване заплащането на труда на работещите в средното образование; подобряване на материално-техническата и дидактическата база и осигуряване на допълнителни средства за диференцирано заплащане на учителите и за кариерното им развитие и квалификацията на учителите, както и ежегодно увеличаване с 15% на средствата по Националните програми за новия финансов програмен период. По думите й делегираният бюджет в сегашните му финансови параметри нарушава психоклимата в училище, провокира недоверие на учителите към директорите, влошава дисциплината и най-неприятното - направи учителя зависим от ученика, което е довело до срив на качеството на учебно-възпитателната дейност. Затова трябва да бъде променена философията на делегирания бюджет в унисон с изводите от проведеното през 2013 г. от СБУ и КНСБ изследване за идентифициране на социалните и икономически последици от въвеждането на системата на делегираните бюджети (СДБ).

Г-жа Такева каза, че Синдикатът има ползотворен социален диалог с ръководния екип на Министерството на образованието и науката и подчерта, че за да бъдат осъществени очертаните приоритети, е необходимо в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка да се впишат текстове в раздела за финансиране на образованието, които да не позволяват промени в политиката за финансиране на средното образование. А именно: бюджетът за средно образование не може да бъде намаляван като процент от БВП и да има ежегодно увеличение на средствата за финансиране на средното образование и за увеличение на ЕРС с не по-малко от 18%. Социалните помощи, които се получават за деца и ученици непосещаващи училище/детските градини, да бъдат превеждани в съответното учебно звено с цел подпомагане на самите деца, а системата от защитени и средищни училища да бъде разширена, като в нея се включат и детските градини.

По думите на д.ик.н. Янка Такева е наложително ежегодно увеличение на работната заплата на работещите в системата на средното образование с не по-малко от 10 %, като тя припомни, че подобряването на системата за заплащане на труда на педагогическите кадри е едно от най-важните условия за постигане на качествено образование и гарантиране на равен достъп до него.

„Според нас образованието е проблем №1 и на пазара на труда и в икономиката и в политиката и в общественото развитие на България“, каза Пламен Димитров. „Очакваме през тази година да постигнем 5% средно увеличение на заплатите на учителите, включително и на младите учители“, добави той.

„Учителите са ключов фактор за повишаване на резултатите в образователната система. Самочувствието и общественият им авторитет се отразяват пряко на желанието за работа и усъвършенстване, а това води до качество“, каза министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова по време на конференцията. Тя уточни, че се водят разговори за мерки за повишаване на авторитета на българските учител чрез квалификация, социални пакети и чрез повишаване на учителските заплати, защото това е ключът към качествено образование. „Обсъждаме мерки, които да обвържат заплащането с резултатите от труда на учителя“, каза министър Клисарова, и уточни, че сред основните цели на МОН е привличане на млади хора в системата на образованието. „Една от мерките е увеличаване с 5% на заплатите на младшите учители и учителите от 1 юли 2014 г.“, обясни министър проф. Анелия Клисарова.

Пазарът днес ни разделя и неравенството е стратегически, глобален проблем, който не може да бъде подминат. Как доходите да растат по-бързо и адекватно, е основен въпрос днес, заяви Пламен Димитров. Той припомни казаното от Джоузеф Стиглиц, нобеловият лауреат за икономика от 2001 г., че докато не се стесни пропастта между доходите на богатите и на тези, на дъното на обществената пирамида, пазарната система не може да работи и напомни думите на Кристин Лагард, президентката на МВФ: „Колкото по-неравно е обществото и колкото по-голяма е вариацията между бедни и богати, толкова по-слаб ще е устойчивия растеж“. По думите на Пламен Димитров България е единствената държава членка на ЕС от бившия Източен блок, в която, погледнато чисто статистически, покупателната способност на трудовите доходи изостава в сравнение с началото на прехода. Ако още през 2003 г. сме достигнали равнището на БВП от 1990 г., а сега то е с 36% по-високо, то средната работна заплата в реални изражения все още се колебае между 80-90% от тази в началото на прехода. Разходите за труд за 1 час у нас остават неизменно на най-ниско равнище сред страните от ЕС-28 - 3.7 евро, при средно за Съюза - 23.7 евро. Структурата на формиране на доходите от труд е много остаряла и е наложително да се промени, така че България да се отлепи от трайно установеното последно място сред държавите членки на ЕС по размери на заплащане на труда, каза президентът на КНСБ. Той обясни, че трябва да има ясни ориентири как ще се увеличават доходите на българите в следващите години, за да спре изтичането на младите специалисти в чужбина. По негови думи, ако заплатите в краткосрочен план не се увеличат с поне 15%, кризата с кадрите у нас ще придобие застрашителни размери във всички сектори на икономиката. Премиерът Пламен Орешарски каза, че правителството възнамерява да следва политика на умерено покачване на работните заплати. „Ако продължим с интензивното покачване на заплатите, както в последните десет години, това ще доведе до загуба на конкурентоспособност“, бе категоричен той.

КНСБ представи и своите предложения за усъвършенстване на правните регулации в законодателството по възмездяването на труда. Сред тях са: окончателното решение за размера на минималната работна заплата /МРЗ/ да се взема от Министерския съвет, ако не бъде постигнат консенсус между работодатели и синдикати, като МРЗ да не може да бъде равна или по-ниска от линията на бедност, а размерът й да може да бъде завишаван при колективно договаряне в отрасли, браншове и предприятия. При договарянето на МРЗ да се отчитат показателите: средният годишен индекс на потребителските цени, средната заплата за страната, производителността на труда, динамиката на издръжката на живота и други. Основната работна заплата да се определя въз основа на сложността, отговорността и тежестта на труда и това да бъде разписано в отделен член на Кодекса на труда, настоява КНСБ.

КНСБ е категорична, че е наложително колективното договаряне на работните заплати, както в бюджетния, така и в реалния сектор. На национално равнище да се сключват национални, общовалидни споразумения по заплащането на труда и определянето на заплатите между работодатели, синдикати и правителство, пише още в проекта за предложения на КНСБ. По предложение на Конфедерацията за промяна в Търговския закон , производство по несъстоятелност може да се открива и по писмена молба на работник или служител, на който работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение. Предложение за Наказателния кодекс предвижда лишаване от свобода до една година и парична глоба до 3000 лева за длъжностно лице, което съзнателно допусне да не бъде изплатен гарантираният размер на трудовото възнаграждение в уговорените срокове. Предлага се и работниците да имат право на еднократно гарантирано вземане в случаите на временна финансова криза на работодателя. Това са част от предложенията на КНСБ, които ще преодолеят сериозни недостатъци на сегашното трудово законодателство. На финала на конференцията, посветена на заплащането на труда в България, Пламен Димитров, президентът на КНСБ пожела на всички „да бъдем по-мобилизирани, производителни и по-добре платени“.

Светла СТРУМИНА



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©