Петък,
  29 Март 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Архив

СЕМИНАР
Актуални политики на КНСБ




От 1 до 5 юли 2014г. Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ организира семинар на тема „Възраждането на индустрията в България”. Подобни форуми за журналисти с участието на ръководството на КНСБ - президента Пламен Димитров, вицепрезидентите Николай Ненков, Чавдар Христов, Валентин Никифоров, изпълнителния секретар Асия Гонева, Любен Тонев – директор на Института за социални и синдикални изследвания, експерти от Централата на КНСБ, представители на федерации и съюзни членове са традиция, на които се дава гласност и се коментират политики и виждания на Конфедерацията по актуални теми на обществения живот на страната ни и в европейски план. Синдикатът на българските учители бе представляван от главните експерти Пламен Иванов и Иван Кънчев, Роза Костова, експерт-юрист и Виолетка Петкова, експерт - Централата на Синдиката и Таня Леонидова, редактор във в.”Учителско дело”.

Основен акцент в работата на семинара бе позицията на КНСБ по политическата и социално-икономическата ситуация в страната и искания във връзка с предсрочните парламентарни избори. Координационният съвет на КНСБ отправя апел към всички политически сили и институции в страната за: осигуряване на ефективно функциониране на всички държавни служби и министерства за времето до формирането на ново Народно събрание и Министерски съвет; отговорно поведение при доработването на текстовете от Споразумението за партньорство през периода 2014-2020 г. и подготовката за неговото окончателно подписване; предварителна оценка на социалното въздействие и икономическите последици от стартирането на реформи във важни икономически сектори и обществени системи и постигане на широко обществено съгласие по тях; действен социален диалог в решаването на неотложни проблеми на българската икономика, регионите и обществените системи, вкл. сключването на нови колективни трудови договори в някои ключови сектори и браншове. Исканията са в четири области – икономиката и финансите на страната; пазара на труда и доходите от тях; социално-защитните системи и трудовите и синдикалните права на гражданите. „Настоящите искания на КС на КНСБ представляват само необходимия минимум от спешни мерки, които следва незабавно да бъдат предприети от Народното събрание преди разпускането му и изпълнявани от сега действащото правителство и бъдещия служебен кабинет” – подчерта Пламен Димитров. /Пълния текст на Позицията публикуваме отделно в Сайта/.

В съответствие с нейните политически и стратегически документи, КНСБ ще представи в реална предизборна ситуация пред политиците и обществото своя цялостна визия за икономическото и социално развитие на страната през следващия политически мандат.

Някои основни изводи и препоръки от общия анализ на проекта „Възраждане на индустрията в България” представиха вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, както и представители на федерации, които са изготвили секторни анализи. Бе изтъкнато, че възстановяването на индустрията е съвместна отговорност на държавата, бизнеса и синдикатите. Необходимо е държавата да разработи дългосрочна Стратегия за индустриална политика, съгласувана със социалните партньори и академичните среди, която да бъде съпроводена от секторни стратегии за определяне на перспективни индустрии. Целият анализ е повече от 160 страници и съдържа както приоритетите на Европейската конфедерация на профсъюзите, така и необходимите условия за успех на индустриалната политика в България, виждане за приоритетните сектори, чието развитие държавата да подпомага. Основните изводи, които бяха представени по време на форума, бяха предимно в контекста на борбата със сивата икономика в нашата страна. Например необходимостта от укрепване на аналитичното звено на НАП за идентификация на данъчно-осигурителните измами, създаване на цифрово базирана библиотека със счетоводна информация на дружествата, създаване на публичен регистър на ревизионните актове, въвеждане на здравно осигуряване на лицата неполучаващи трудово възнаграждение, но имащи достъп до капитал и др.

Друг акцент в семинара бе предложението на КНСБ за усъвършенстването на законодателството по заплащането на труда в нашата страна. Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ, припомни, че на последния си конгрес Конфедерацията е приела като основен приоритет в своята работа по-справедливото заплащане на труда. В тази връзка през изминалите 2 години са правени редица изследвания в тази област. Представените предложения съдържат философията, концепцията на КНСБ за усъвършенстване на правните регулации в законодателството по възмездяването на труда. Става дума за предложения за изменения и допълнения в Кодекса на труда, както и на други закони, свързани с изплащането на трудови възнаграждения; предложения за изменения и допълнения в нормативната уредба на служебните правоотношения, обсъдени и приети от Координационния съвет на КНСБ на 9 май 2014 г.

Във връзка с лансираната в публичното пространство теза, че Минималният осигурителен доход /МОД/ има негативни ефекти върху нискоквалифицираните наети лица, бяха представени данни от национално-представително изследване, което показва, че тъкмо МОД е инструментът, който защитава правата на лицата, полагащи нискоквалифициран труд. Според работодателите, това с особена сила е валидно за нискоквалифицираните работници, които са много слабо информирани, дори в редица случаи и неграмотни и за това не притежават компетенциите да договарят с работодателя заплатата си, нито да отстояват своите права. Според 75,2% от работодателите и 70,6% от работниците и служителите, МОД е предпоставка за повишаване на приходите от осигурителните вноски в НОИ. Почти на същите нива са и техните мнения, че МОД допринася за спазването на трудовото и осигурителното законодателство, както и че придава повече сигурност за наетите лица в трудовите отношения с работодателите. В национален план само 13,5% от работодателите и 9.0% от работниците и служителите възприемат минималния осигурителен доход като фактор, влияещ негативно върху декларираната заетост и пазара на труда.

По време на семинара бе представено и предложение на КНСБ за създаване на рамкова директива на ЕС по колективното трудово договаряне. Според Конфедерацията чрез нея могат да се постигнат няколко основни цели:

- Да продължи процесът на утвърждаване на колективното трудово договаряне на общоевропейско ниво, да се прокламира неговото бъдеще и развитието му като най-доброто средство за избягване на спорове, преодоляване на несигурността и неравенството.

- Да се обвърже колективното договаряне с проблема за свободното движение на хора и защита на правата на командированите работници, като се изгради обща правна рамка и процедури, които да регулират техните колективни права съобразно условията и стандартите на приемащата държава.

- Да се унифицира правната уредба, касаеща колективното трудово договаряне, като се даде общата рамка, с която законодателствата на отделните държави членки да се съобразяват, като по този начин се избягват бъдещи противоречия.

- Да се избегнат случаите на противопоставяне на духа на постановките за развитие на ЕС и налагането на принципите му отразени в различни политически документи и решенията на Европейския съд по конкретни казуси и специално в областта на колективните права, на колективното договаряне.

Съществуват няколко директиви, насочени към стандартизиране на отделни институти в регулацията на трудовите отношения, които са своеобразен образец както за подход при определяне на подлежащите на регулация въпроси, така и по начина на регулирането. Такива са например директивата за срочните трудови договори, за работата на агенциите за временна заетост, за командированите работници, рамковата директива за информирането и консултирането и други. „В тази посока би следвало да се организира дебат в рамките на Европейската конфедерация на профсъюзите, вкл. да се предостави възможност на социалните партньори в Европа да се опитат да постигнат споразумение за предмета, съдържанието и всички важни въпроси относно обхвата и съдържанието на подобна директива” – каза още президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Част от програмата на семинара бе и пресконференцията на тема „Сътрудничеството между българските и гръцките синдикати” с участието на Панагиотис Старамбулидис, председател на синдикалния център в Солун – Генералната конфедерация на гръцките работници. На нея бяха коментирани седем направления, които българите, работещи в Гърция, описват като проблемни и търсят институциите за съдействие. Сред тях са намаляването на работните заплати, удължаване на работното време, назначаване на намален работен ден при повече работа, нередовно изплащане на работните заплати, както и не заплащане на извънредния труд, не плащането на осигуровки, работа без трудов договор и без никакъв почивен ден.

Таня ЛЕОНИДОВА



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©