СБУ инициира обсъждане на индикаторите за измерване и повишаване качеството на средното образование

"

Национална конференция на тема: „Индикатори за измерване и инструменти за повишаване качеството на средното образование в България“ бе организирана от Синдиката на българските учители.

Форумът бе в контекста на един от основните принципи на българската образователна система, застъпен и в Закона за предучилищното и училищното образование - осигуряване на равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик. Воден от този принцип, вече 25 години Синдикатът реализира своите успешни политики за повишаване на качеството на образованието, поставяйки акцент върху ролята на законодателната власт, изпълнителната на национално и регионално ниво, ролята на училищната среда, ролята на учителя и ролята на родителя като фундаменти на образователния процес.

Конференцията се проведе на 30 ноември 2015 г. с участието на министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев и зам.-министъра на образованието и науката Ваня Кастрева. Сред гостите на националния форум бяха: Снежана Дукова - член на Комисията по образованието и науката в 43-то Народно събрание, директори на дирекции в МОН - Лазар Додев, Соня Кръстанова, Пенка Иванова, Милка Коджабашиева, Неда Кристанова – директор на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКО) към МОН, началник отдели и експерти от МОН, инж. Емилияна Димитрова - председател на НАПОО, началниците на РИО на МОН за София-град и София област - Евгения Вълкова и Христо Андреев, представители на Столична община, проф. д-р Росица Пенкова - директор на Департамента за квалификация и усъвършенстване на учителите (ДИУУ) към СУ „Св. Климент Охридски“, университетски преподаватели от СУ „Св. Кл. Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. дпн Дора Левтерова, и ЮЗУ „Неофит Рилски“, представители на академичната и научна мисъл у нас, сред които акад. Асен Богданов - председател на Обществена академия за науки, образование и култура (ОАНОК) и акад. проф. дпн Боян Лалов - председател на БАНИ, директори на училища и учители от страната, членовете на Изпълнителния комитет на СБУ, медии и др.

За да представят комплексния подход към качеството на образованието и неговите индикатори, пречупени през макроикономическите, философските и обективните критерии за компетентността на педагогическите кадри, своите доклади по време на форума презентираха доц. д-р Евгения Пенкова и доц. д-р Александър Вълков от УНСС, проф. дпн Татяна Дронзина и проф. дфн д-р Пламен Макариев - от СУ„Св. Климент Охридски“.

Конференцията откри д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ. В приветственото си слово тя благодари на всички гости за участието им и отговорното отношение към темата. Обърна се лично към проф. Танев: „Господин министър, Вие имате историческия шанс да направите качествени промени в българското образование. Законът за предучилищното и училищното образование Ви даде възможност да промените учебното съдържание в началния етап и в пети клас, да промените учебните планове и изработите държавните образователни стандарти (ДОС), заложени в новия закон. Но аз искам да изразя и моите притеснения за разработването на ДОС за учебното съдържание 1. и 5. клас. Поради факта, че основно образование се завършва в 7. клас, се констатира усложняване на учебното съдържание за учениците от първи клас, което би предизвикало известно затруднение при усвояването му. Искрено Ви благодаря, че постъпихте много професионално и политически отговорно, като задържахте разработения учебен план и след това го подписахте, за да се уверите още веднъж в неговото качество.“ Госпожа Такева сподели още в своето резюме, че създаването на държавния стандарт, особено за качествено образование, стои в основата на разработването на всички останали държавни стандарти, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование. Председателят на най-големия учителски синдикат у нас заяви готовността на СБУ да партнира отговорно, целенасочено и обективно при осъществяването на всички дейности и предстоящи промени, които ще реализира МОН, свързани с разработването на 19-те ДОС, както и с промяната на учебните планове за обучаване на бъдещите педагози във висшите училища, атестацията на директори и учители, правилата за разработване на работните заплати за директорите, изпълнението на новата Наредба №1 за увеличение на работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета.

По време на конференцията бе договорено удължаване на срока за разработване на ДОС за учебното съдържание за учениците от 1. и 5. клас с цел обективното отразяване на аргументираните становища, мнения и предложения и на учителите от цялата страна, засягащо сложността и пригодността на учебното съдържание за съответните класове. В хода на изложението си госпожа Такева се спря на основните показатели на качественото образование, а именно - вида на учебното съдържание, формите и методите на преподаване, материално-техническата база и ролята на психоклимата, качеството на кадровия състав и неговата мотивация и др., които позволяват на децата и учениците да разкрият своя интелектуален, емоционален и творчески потенциал и като цяло дават възможност на системата да се приспособи към социокултурната специфика на страната, утвърдените национални ценности и образователни традиции.

Министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев приветства организаторите и участниците в конференцията и увери учителите, че ще разпише новите държавни образователни стандарти, по които от догодина ще заработи системата на средното образование, след като се увери в тяхното качество. По думите му, министерството носи цялата отговорност пред бъдещето поколение за тази стъпка на промяната, произтичаща от новия закон. Той благодари на Синдиката на българските учители и лично на неговия председател д.ик.н. Янка Такева за активното социално партниране при осъществяването на промяната, за създаването на политики, насочени към повишаване качеството на образованието и усъвършенстването на системата. Благодари на екипа на МОН, разработващ стандартите, и подчерта, че разчита на обратната връзка от учителите и регионалните инспекторати по образованието. „Всяка нова философия и всяка промяна изисква време, добронамереност и прозрачност в политиките и няма как това да не тревожи системата. Стремя се да подкрепям учителите и да се вслушвам в техния глас. Що се отнася до индикаторите за измерване и повишаване на качеството на образованието, поздравявам СБУ и госпожа Такева за направените изследвания и дискусията по темата, защото, участвайки в такива ползотворни срещи, се градят добрите политики.“ Проф. Танев сравни индикаторите за качествено образование с тоновете на сърцето в медицината и допълни, че без тях няма как да се заложат ефикасни политики, тъй като се градят на базата на анализи и изследвания.

Снежана Дукова, народен представител в 43-то Народно събрание и член на Комисията по образование и наука благодари за поканата да участва в конференцията, която определи като исторически знакова за българското образование. Тя изрази своя респект и уважение към председателя на СБУ г-жа Такева за отстояването на позиции в борбата за устойчиво и качествено образование. Приветства форума за това, че ще бъдат взети ясни и точни мерки по отношение на качеството на средното образование в т.ч. новите държавни образователни стандарти. „Не е притеснително, че днес няма да бъдат разписани стандартите, по-важното е те да бъдат с необходимото качество и утвърдени в разумен срок. Силно съм впечатлена от днешния форум, който дава нов тон и мобилизация на учителската колегия. Зная, че, когато в образователната система отговорностите се споделят от партньорите, се постигат положителни резултати. Благодаря на Синдиката на българските учители за изключителната подкрепа към закона и неговите детайли – каза Дукова – убедена съм, че разработването на индикаторите за качествено образование и всичко което ще обсъдим днес е знаково за образованието в България” – заключи тя.

С благодарност към организаторите, лекторите и гостите на събитието се обърна и зам.-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева. „СБУ е тази институция, която следи пулса на промените в системата на образованието. Без ролята на социалния диалог не би могло да се говори за успешното осъществяване на системата. Реално погледнато, МОН има историческия шанс да сътвори чудеса, но само чрез високата си сетивност и в заедност с всички вас. И въпреки че образованието не е приоритет във фискалната памет, голяма част от постигнатото досега е благодарение на СБУ, основавайки се на много научни и социално-икономически обосновани изследвания и анализи. Когато има чуваемост и няма безразличие, ние можем да обърнем обществената нагласа. Сега е времето на добруването за българските деца“, допълни още г-жа Кастрева. Тя благодари на всички социални партньори, експерти и учители, участвали в разработването на стандартите за учебния план, общообразователната подготовка и за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.

Доц. д-р Александър Вълков и доц. д-р Евгения Пенкова от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) представиха макроикономическата гледна точка към качеството на образованието, базирана на тяхно изследване на тема „Индикаторна рамка и подходи за оценка на качеството на образованието”.

„Всички се интересуват от качеството на образованието. Подобряването на качеството на образованието е консенсусна тема в обществото и все по-често е във фокуса на изследванията” - започна експозето си доц. д-р Александър Вълков и в подкрепа на думите си припомни в кратък обзор изследвания и анализи по темата от близък период. Той акцентира на изследването на Икономическия и социален съвет на Република България от преди месец, извършено от СБУ за миграционните нагласи на завършващите средно образование младежи в България, сред основните изводи на което са, че България е донор на качествен човешки и демографски капитал, но в същото време силно застрашени от вътрешната миграция и външната емиграция са малките населени места (по-изявено е желанието сред по-добрите ученици). Основен проблем, наред с работата и доходите, е и невъзможността за добро образование.

Доц. Вълков не случайно припомни и друго свое и на колегата си доц. Пенкова съвместно изследване със СБУ за Идентифициране на социални и икономически последици от въвеждането на системата на делегираните бюджети за учителите, което неотдавна бе представено на национална конференция. От него произтече по-сериозният фокус върху проблемите за подобряване на качеството на образованието, свързан с квалификацията на учителите, непрекъснато усъвършенстване на професионалните им компетентности, както и подобряване на компетентностите на ръководителите в системата на народната просвета.

В същинската част на своето изложение, на базата на богат набор от статистически данни и в съпоставка с други европейски страни доц. д-р Александър Вълков и доц. д-р Евгения Пенкова обстойно очертаха общите подходи и политическа рамка на качеството на образованието, икономическия подход и индикаторната рамка; оценката на ресурсни и резултативни показатели; проверката на зависимости между ключови показатели и качество и социалните последици. Без да пренебрегват комплексния подход, те акцентираха по-подробно на разпознаването на проблемите, свързани с подобряване на качеството на образованието на икономическа основа. Проследявайки най-вече зависимостите „ресурси - резултати, последици от резултатите в обществен план”. Много от съществените изводи в направения съпоставителен анализ в изследването на доц. д-р Евгения Пенкова и доц. д-р Александър Вълков отдавна са залегнали като приоритетни политики на Синдиката на българските учители. Те са свързани с необходимостта от осигуряването на повече средства от БВП на страната ни за образование, с това как разпределянето на публичните разходи може да подпомогне подобряването на образователните резултати. И не на последно място с ролята на учителя, като основен фактор за постигане на качествено обучение. Със съответните позитиви, изтъкнати в изследването: високото образователно равнище на заетите в сферата на средното образование - 92% от преподавателите у нас са с висше образование. С очертаните негативни тенденции: нарушен възрастов баланс - делът на младите учители е под 4%; силна феминизация - 85% от учителите са жени; недостатъчна професионална квалификация - 52% са без квалификационна степен; близо половината от директорите са без управленска квалификация. И възможностите, върху които следва да се акцентира и да се фокусира общественото внимание: ранната насоченост и селекция на педагогическите кадри; перманентна квалификация на учителите; въвеждане на квалификационен стандарт/изисквания за заемане на ръководни длъжности в сферата на училищното образование; повишаване на заплащането на учителите; все по-висок социален статус на учителската професия и др.

„Удовлетворена съм, че социалният диалог в сферата на образованието се развива и смятам, че обществената дискусия трябва да се случва постоянно и да бъде в центъра на вниманието на обществото и на институциите“, сподели проф. дпн Татяна Дронзина от СУ „Св. Климент Охридски“, която представи своя доклад „Индикатори за измерване и инструменти за повишаване на средното образование в България - философия и предизвикателства“. „Отговорността за състоянието на образованието е споделена отговорност и няма бързи и лесни решения за повишаване на качеството му. Образованието е отворена система и нито един проблем в него не може да бъде решен единствено с ресурсите и в границите на образователната система“, каза още тя.

Професор Дронзина постави акцент върху намирането на баланс между критериите за обучение и тези за оценяване на учениците. Тя определи драстичните несъответствия между националните и международните измерители на знанията на учениците, показани и от резултатите на PISA, за изключително важен проблем за българското средно образование. Като възможности за неговото решаване посочи задаването на ясни, съответстващи на международните, критерии за работа на учителите, които да включват прилагането на компетентностен подход при обучението на учениците; поставянето на акцент на гражданското образование с точно определяне на ценностите, на които училището трябва да възпитава младите хора. Тя подчерта, че националната приоритетност на една система се вижда най-ясно от приоритетността й в държавния бюджет, като направи уговорката, че да се наливат пари в нереформирана система означава да се влошава нейното качество и да се задълбочават дефектите й. Професор Дронзина говори и за философията на реформата в образованието, основаваща се на необходимостта от ясна визия - какъв човек искаме то да произведе след 50 години и дали той ще е успешен и щастлив. Тя подчерта и че най-важният показател за децентрализацията в средното образование е възможността на училището да реагира на местната среда по начин, който го прави желано от ученици и родители.

„Доброто училище и добрият университет дават не образование, а стил на живот. Тенденцията в Европа е да се оценява училището не единствено по успеха на неговите ученици по отделни учебни дисциплини, а и спрямо училищната атмосфера - доколко тя подпомага процеса на обучение, мотивира учителя и ученика да работят и учат, да се чувстват щастливи“ - каза проф. Татяна Дронзина. Тя добави, че според международно кроскултурно изследване именно добрата атмосфера в учебното заведение, заедно с перспективите за професионално развитие, професионален комфорт и удовлетвореност от работата, определят и най-сигурния път за привличане на млади хора и задържането на добрите учители в професията. Говори и за това, че добрият рейтинг на едно училище трябва да се базира на сравнението му със самото себе си в течение на времето, което позволява реална оценка на неговите постижения, на условията за работа и учене и компенсация на положените усилия от страна на учители и ученици.

Качеството на образованието несъмнено зависи от образованието и обучението на учителите, т.е. от тяхната подготовка, както и от текущата им квалификация. Нищо положително и за учениците, и за учителите не би могло да се случи, ако усилията на училището, на системата на средното образование в цялост, не бъдат уважени от университетите, обобщи в края на своето изложение проф. дпн Татяна Дронзина. Тя бе категорична, че за да се намери най-правилният път при изработването на ключови стратегии в сферата на образованието, са необходими предварителни изследвания, анализи, обсъждане, както и постигане на консенсус от всички заинтересовани страни.

„Мониторинг на компетентността на учителя за работа в мултикултурна среда“ представи проф. дфн Пламен Макариев от СУ „Св. Климент Охридски“. „Изследователският проект е осъществен по инициатива на Синдиката на българските учители и има за цел разработването на обективни критерии за компетентността на педагогическите кадри за работа в мултиетническа среда. Тези критерии ще направят възможни целевото стимулиране на учители, възпитатели, училищни психолози, педагогически съветници и директори за качествена работа в мултиетническа среда, както и измерването на напредъка в образователната интеграция - като обратна връзка относно ефикасността на интеграционните образователни политики”, каза професор Макариев. Той посочи, че това ще стимулира мотивацията на педагогическите специалисти да повишават квалификацията си, както и да се справят с нестандартните предизвикателства на работата в мултиетническа среда. Като възможни ползи от въвеждането на подобни критерии, бяха определени: фокусиране на подготовката на учители - в университетите и като следдипломна квалификация, разработване на подходящи учебни материали и подготовка на инспектори и методици. Проф. Пламен Макариев изтъкна, че СБУ проявява чувствителност по важни за образованието проблеми и каза, че проектът може да бъде основа за развитие на ефикасен инструментариум за разработването на обективни критерии за компетентността на педагогическите кадри и мотивирането им за работа в мултиетническа среда.

При последвалата дискусия бяха дебатирани теми, свързани с ключовата роля на училищната среда, осигуряваща нормален психоклимат за осъществяване на учебно-възпитателния процес, лидерските умения на учителите, мотивиращи и подпомагащи младите хора в осъществяване на техните професионални и лични цели, навременността на реформите в образователната система, проблемите пред българските учители, „объркани от формалността в образователна система“, и др.

Проф. дпн Дора Левтерова, – директор на Университетския център за кариерно развитие при ПУ „Паисий Хилендарски“ насочи вниманието на аудиторията към качествените индикатори в контекста на новия закон, визирайки децата с интелектуални затруднения и СОП, както и различните форми на обучение. Изтъкна ролята на учителя като лидер, обучаващ удовлетворени и щастливи млади хора. Говори за щастието като еманация на духа за постигане на повече в образователния процес и др.

Доц. д.н. Лидия Чурукова, ЮЗУ “Неофит Рилски“ представи личната си позиция относно качеството на образованието в контекста на неговата публичност и необходимостта от равен достъп до образование на базата на успеваемостта на учебния процес и постигнатите резултати.

Акад. Асен Богданов разгледа взаимовръзката на образованието с науката и културата и говори за перспективността на българското образование.

За качеството на образованието, такова, каквото прави ученици, учители и родители щастливи и за възможността на всяка образователна институция да осигурява разностранно развитие на учениците, осъществявайки техните мечти, говори Емилия Иванова, директор на НТБГ- София. Благодарност за участието във форума от името на МОН изрази Пенка Иванова, директор на дирекция „ФАОП“ в МОН, и гарантира отговорността и професионализма на участниците в работните групи- експерти, представители на социалните партньори и учители за ефективното разработване на всичките 19 ДОС, регламентирани със Закона за предучилищното и училищно образование.

За пореден път Синдиката на българските учители доказа, че е верен на своите политики за повишаване на качеството на образованието и усъвършенстването на образователната система и ще продължи да поставя във фокуса на обществената дискусия значимото и актуалното, търсейки вярното решение с подкрепата на активното социално партниране и единността на образователната система.

Велина АНТОВА, Димитринка ХРИСТОВА, Ивайла ВАСИЛЕВА, Светла СТРУМИНА