СЛАВОМИР БРОНИАШ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОЛСКИЯ УЧИТЕЛСКИ СИНДИКАТ И ЧЛЕН НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛА НА ОБРАЗОВАНИЕТО:Бъдещето зависи от доброто училище, добрата система на образование и преди всичко от учителя

- Г-н Брониаш, Вашите впечатления от Десетата юбилейна спартакиада?

- Аз съм за четвърти път в България и винаги всичко е хубаво и на високо ниво. Идваме с група полски спортисти и сме много доволни от организацията, от хотела, от отношението на българите. СБУ полага усилия Спартакиадата да бъде отлична и успява в това. Още преди 2-3 години разговаряхме с г-жа Янка Такева за Десетата юбилейна спартакиада и за включването в нея на участници и от други страни, което е доста сложна задача. Янка каза, че трябва да се работи за това и днес тук има отбори от Украйна и от Румъния. Надявам се, че на 11-та, 12-та или 20-та Спартакиада ще бъдат представени всички държави от Източна Европа. Това може да е шега, но може би ще стане истина и се надявам, че ще е полезно за всички - за учителите, за българите и не само за спорта. Надявам се, че ще стане.

- Според Вас кои са най-големите проблеми пред образованието днес?

- И в България, и в Полша, най-големият проблем е демографската криза, липсата на деца. Ако не се предприемат политики в тази насока, ситуацията в образованието ще бъде много сложна. Когато започвах работа, работех в училище, в което имаше 2350 деца и 165 учители, днес виждам училища, в които има по 50-60 ученици. Ако се закриват училища, паралелки, ако няма деца, няма да има и работа. В Полша има закон, според който парите вървят след ученика и това е най-големият проблем, който създава много усложнения и затруднения в работата ни.

- Какво трябва да се направи?

- Решаването на този проблем е задача не само за синдикатите в образованието, но и за всички хора, за цялото общество - да има повече деца. Това, което ние можем да предприемем и го правим, са преговори с правителството за промяна на нормативната база, при която не всичко в системата на образованието да зависи от броя на децата. Ние работим за подобряване на условията на труд за всички в училище - за учители и за ученици. Да се закриват учебни заведения в малки населени места, където децата са малобройни, е лоша политика, защото ако няма училище, населеното място, районът се обезлюдява и никой не се връща там. Министерството на образованието и държавата трябва да мислят преди всичко за това. Защото можем да живеем без различни видове промишленост, но без училище не можем. Световен проблем е какво да се направи, за да обхване системата на образованието всички деца, а не само тези, които имат пари. Казвам това, тъй като в Полша започва своеобразна приватизация на училището, което е неправилно. Ако децата на хората, на които не им достигат парите, няма да ходят на училище - това ужасна и абсурдна ситуация.

- Интернационалът на образованието организира кампания за повишаване на качеството на образованието, която има конкретни акценти. Според Вас кой е основният фактор за повишаване на качеството на образованието в училище?

- Качеството на образованието е ключов проблем и от него се интересуват всички - държавата, обществото, родителите. Аз смятам, че то зависи не само от учителите, а преди всичко от управлението на образованието на равнище училище, т.е. от ръководителя на учебното заведение. Ако той е добър, умен, автономен, добре работят и учителите. Но ако е закостенял, ако, извинете, е глупав, тогава училището няма да е на добър път. Директорът трябва да бъде не пъдар, който подкарва хората пред себе си, а да бъде такъв, че те сами да го следват - да сплотява колектива, да създава добра атмосфера на работа, да стимулира екипа си за по-добри резултати в училище. Качеството на образованието е главна задача на световното образование, защото животът, светът напредват стремглаво. Ние сме длъжни да развиваме такова образование и училища, че децата в тях да са подготвени за живота, който им предстои.

- Необходима ли е мандатност за директорите?

- В Полша това е много важен проблем, но за моя синдикат отговорът е прост. Трябва да променим механизма за избор и срочността на мандата на директора, защото у нас всичко зависи от местната власт. Твърде често се взима предвид единствено умението на директора да управлява парите на училището, но не и другите му качества като ръководител. Ако директорът има добро отношение към местната власт и обратно - той може да остане директор и 50 години. Той ще работи като исторически директор и няма перспектива пред себе си. Всяка година разговаряме с министерството на образованието за тези неща. Министърът на образованието казва, че училището зависи от местното самоуправление, то дава парите и то трябва да избира директора. Не е така. Директорът трябва да бъде избиран от местната власт, от родителите и учителите. Той трябва да бъде автономен и независим от учителите, защото обратното също би било лоша ситуация. Аз казвам: училището зависи от хората, не от местната власт. Тя дава 22-23% от финансирането на учебните заведения. И местната власт не просто ги дава, тя ги инвестира в децата, в учителя, в развитието на местната икономика.

- Вашата оценка за партньорството между Полския учителски синдикат и Синдиката на българските учители?

- Много е добро отношението на българските колеги към нас и ние сме благодарни на СБУ. И в България, и в Полша, има специфични проблеми, които са типични за страните от Източна Европа и са непознати за Западна Европа. Ситуацията е сложна и изисква усилена и компетентна синдикална работа, партньорство. Янка Такева е умен и сериозен председател на СБУ, умело ръководи синдиката в правилна насока, сигурен съм, че така ще бъде и занапред.

- Пожеланието Ви към учителите?

- Родителите, държавата и местната власт често недоволстват, непрестанно коментират образованието и дават съвети на работещите в него, но това не му помага. Мисля, че за да има добро отношение към учителя, всички хора в страната трябва да разберат, че бъдещето зависи от доброто училище, добрата система на образование и преди всичко от учителя. Пожелавам на учителите да получат такова разбиране.

Интервю на Светла СТРУМИНА