Украйна - страната, която целият свят днес гледа

В Украйна всичко беше спокойно, страната се готвеше за подписване на споразумение с Европейския съюз, за да тръгне по пътя на присъединяването, с надеждата за промяна и подобряване на положението. През дългите години на преход, след 90-те години, Украйна тръгна с вярата на младите хора, че ще станат част от голямото европейско семейство и ще градят със своите връстници общото си бъдеще. Забързаният свят отбелязваше тези новини в рамките на една вече дългосрочна договореност и очакваше логична развръзка според европейските принципи и правила.

Колко е странно, че Украйна в съвременния си път два пъти кара целия свят да заговори за нея - при кризата в Чернобил и сега със събитията на Майдана. И изведнъж целият свят осъзнава как една страна може да обърне човешката история. Това усетих на празното летище в Киев, при първото си посещение, когато трябваше да видя отблизо положението в Украйна, по поръчение на Европейския синдикален комитет по образование и Интернационала на образованието. Страхът беше сковал и света и страната от надигащата се опасност да се застраши мирът вътре в страната, в региона, в необозрим размер и мащаб, непредвидимостта на ситуацията беше смразяваща. Видях ужаса от война в очите на хората, неразбирането, че в 21 век, така внезапно се озоваваме до нея.

Жертвите на Майдана, със снимките на загиналите и хилядите букети и лепкавата смес по земята, която остава незаличими следи, като че ли, за да ни припомня да не минаваме границата, отвъд която има само унищожение и смърт. Вървях по Майдана, след нас мина американската делегация, водена от държавния секретар Джон Кери, възхитих се на моите колеги от Киев и от националното ръководство на Профсъюза на работниците от образованието и науката на Украйна, които с риск на живота си бяха влезли в сградата, в момента, в който спецчастите Беркут са палели сградата с напалм, а двама снайперисти са стреляли на месо от двете й страни, колегите се опитвали да спасят профсъюзното имущество. Разбира се, нищо не беше останало, само няколко папки с полуизгорели документи и няколко врати, които едва ли щяха да послужат за каквото и да било, освен като мрачен спомен за една лудост.

Сетих се за филмите, отразяващи различни войни, водени от човечеството в които съм виждала как хората, бягащи под дъжда от куршуми и бомби, носят най-невероятни предмети и ги стискат, като че ли те остават единствената им връзка с живота, който са имали и никога вече няма да имат.

Украинските колеги не спират да работят. Настанени са в няколко стаи в Профсъюзен хотел, без нищо и в търсене на решение, за да могат да поемат отговорността, която носят пред колегите си от страната. Два милиона и половина членове очакват тяхната организация да ги обедини и да бъде с тях в този труден момент. Националното ръководство е публикувало декларация, свързана със събитията, но Донецк не я подписва. Всички са непрестанно във връзка, въпреки трудностите. Председателят на Конфедерацията е свален - не съумял да вземе ясна позиция по време на събитията. Има изпълняващ длъжността - член на Изпълнителното бюро и председател на миньорите - много разумен и силен човек.

Европейският синдикален комитет по образование и Интернационалът на образованието, след моята информация, приеха предложението незабавно в Украйна да отиде делегация на най-високо ниво. Тя трябваше да потвърди солидарността си с колегите в страната, които повече от всякога трябва да отстояват правата на членовете си, да окаже морална подкрепа с всички възможни средства, и да увери украинските работници в образованието и науката, студентите, че ще им бъде оказана и финансова помощ за да им се осигури място за работа, което сега им е нужно повече от всякога и незабавно.

Само за два дни делегация в състав: председателят на AFT-Американската федерация на работещите в образованието, която притежава най-големия и силен социален фонд, който е управляван от председателя на федерацията и я прави пета по значение жена в САЩ, зам.-председателят на NEA-другата Национална федерация на учителите в САЩ, зам.генералният секретар на NASWUT-Национална асоциация на английските учители, председателят на ZNP - Съюза на полските учители – всички членове на Изпълнителното Бюро на Интернационала на образованието, Фред ван Льовен - генералният секретар на Интернационала на образованието и Мартин Ромер - европейски директор в ИО. Аз участвах в делегацията като човека, осъществил договореностите с украинските колеги.

Проведоха се срещи най-напред в Киевския държавен университет с представителите на националното ръководство на украинските учители и Конфедерацията на профсъюзите в Украйна, с украинските колеги в Киев,

Среща, на която присъства и зам.-министърът на образованието на Украйна, която ще води колективното договаряне, председателят на профсъюзите в Киевска област, среща с председателя на Европейската комисия в Киев и негови сътрудници и широк кръг от отговорни служители в Посолството на САЩ в Киев, с колегите от алтернативния профсъюз в Украйна - 10 000 членове, който също е член на Интернационала на образованието.

Първият зам.-министър на образованието обеща 5% за образование от ВБП на страната, спиране на предложението за промяна на норматива на учителите и уеднаквяването му от 18 на 24 часа за всички, което ще доведе до значително съкращение на персонала, връщане на чл. 57 от Закона за образованието, който предвижда автоматично увеличение на заплатите в сектор образование с процента на инфлация през годините. Засега Министерството на образованието се противопоставя на Министерството на финансите за всичко, което може да навреди на сектора. Профсъюзите предупредиха, че всяка и най-малка промяна в ущърб на работещите в образованието ще изкара хората на улиците.

След срещата профсъюзните лидери решиха още на следващия ден да съберат членовете си, за да обсъдят положението в отрасъла и бъдещите действия.

При срещата с първия зам.-министър зададох въпрос за Закона за езиците, на които се провежда учебният процес и навсякъде отговорът бе, че той ще остане такъв, какъвто е сега, което означава, че 250 000 българи ще продължат да се обучават на български език. А това обучение, както можа да се увери в това при посещението си през 2013 г. Изпълнителния комитет на СБУ, е отлично и в средното, и във висшето образование, и се извършва професионално и с много желание.

Срещата в Европейската комисия в Киев ни показа, че Европа ще действа много бързо при присъединяването на страната към Съюза. И настоящите събития го доказаха. Украйна тръгва по пътя към Европа. Срещата в Посолството на САЩ беше интересна, за да се види погледът на другите страни към Украйна. Председателят на AFT попита защо информацията за Украйна в САЩ е едностранчива и често невярна, а културният аташе в Посолството не отрече и подчерта,че борбата с частните медии и интересите, които защитават, както и желанието за сензация, често вредят на обективността. Беше интересно да се чуе този съвсем обективен отговор.

Украйна вече е бъдеща част от Европа, а Крим автономна област, присъединена към Русия след референдум. Една мисия на международното учителско движение бе изпълнена светкавично, с чувство на отговорност, солидарност и съпричастност. Много пъти сме казвали, че светът е динамичен, бърз, светкавичен и че нашите организации, независимо от числеността им и структурите им трябва да следват тази динамика. Интернационалът на образованието показа, че 30 000 000 членове могат за часове да покажат солидарността си и да помогнат морално и материално на членските си организации.

А в моите очи и в усещанията ще остане завинаги досегът с мириса на война, страхът от това, да загубиш живота си и да станеш свидетел на това, как хиляди около теб го губят. Но няма да забравя и готовността на украинците заради идеите си да стигнат докрай.

Но на мен ми се иска много такива ситуации да се решават, както и сега стана, с много разум и сила за отстояване на мира. Колко малко разбираме огромното щастие да живеем в мир и спокойствие и колко лесно го излагаме на опасност. Желая на всички наши приятели в Украйна да имат все така силата и смелостта да отстояват идеите си в мир и съзидание.Те доказаха,че умеят това.

А новият профсъюзен дом винаги ще напомня, че можем и сме длъжни да бъдем заедно в трудните моменти, в моменти на избор, в изпитанията! Това е основата на нашето международно учителско движение!

Кунка ДАМЯНОВА, главен експерт в „Международно направление“ в Централата на СБУ